Футболът в България отдавна вече не е просто спорт, а бизнес с много пластове и още повече сенки. Като запален фен, израснал по стадионите и пред екрана, ми е болно да призная, че корупцията, търговията с играчи и пренебрегването на младите таланти са превърнали любимата ни игра в арена за пари, а не за слава.
Корупцията – „невидимият играч“ на терена
Не е тайна, че под масата често се играе повече отколкото на терена. Отдавна не вярваме, че съдиите винаги свирят по правилата – за някои от тях свирката е инструмент за бизнес. Признанията на бивши президенти на клубове и разследвания на международни медии потвърждават: подкупите са реалност. А когато справедливостта отсъства, феновете си тръгват разочаровани, а младите таланти – обезкуражени.
Трансфери: играчи в обръщение като валута
Вместо да изграждаме силни отбори и да развиваме играчите си, клубовете предпочитат да търгуват с тях. Продажбите носят бърза печалба, но отборите остават без гръбнак и перспектива. Докато в чужбина трансферите са част от дългосрочна стратегия, у нас често изглеждат като търговия на едро.
Изгубеното поколение таланти
Как да повярва едно дете в мечтата да носи фланелката на любимия отбор, когато никой не инвестира в него? Младежките академии са подценени, треньорите – недооценени, а младите футболисти – недооценявани. Липсата на ясна стратегия за развитие води до това, че единственото, което „изнасяме“, са горчиви признания и пропуснати възможности.
Надеждата не умира – нужни са действия
Ако искаме отново да се вълнуваме истински от българския футбол – не от жълтите заглавия, а от истински красивата игра – трябва да започнем от нулата. Да се изкорени корупцията, да се въведе прозрачност и да се инвестира в децата с топка в краката и мечта в сърцето.
Като фен няма да спра да вярвам, че футболът у нас може да бъде нещо повече от бизнес. Но за да стане това, всички ние – фенове, треньори, журналисти и ръководители – трябва да поискаме промяна. Истинската. Защото красивата игра го заслужава.
