На 17 януари 1933 г. в Кобра, скромен квартал на Кайро, в семейството на италиански имигранти се ражда момиченце. Кръщават я Йоланда. Родителите пристигат в Египет от италианската провинция Калабрия в търсене на работа. Баща й пробва много професии, преди да намери себе си в операта в египетската столица.
“От детските си години мечтаех да стана киноактриса” – споделя по-късно звездата. Но родителите й я заставят да учи за секретарка. Даже и тогава обаче тя не престава да мечтае за големия екран.
Пътят й към мечтата започва от един конкурс за красота – на 21 години тя става Мис Египет 1954 и в това няма нищо чудно – Йоланда се откроява забележимо на фона на столичните момичета.
През същата година тя заминава за Париж с вярата, че обезателно ще сбъдне мечтата си за кинокариера. Още от първия си ден започва обиколки от студио в студио, понякога минава по няколко прослушвания на ден. По същото време собственикът на Мюзикхол Бруно Коджиатрикс и радио Европа-1 подготвят в най-престижната парижка зала “Олимпия” концерт “Млади таланти на утрешния ден”. В тази малка акция се ражда голямото бъдеще на френската естрада.
421 претенденти прослушва журито, в състава му са Еди Барклай и Луи Морис. Съдбата разпорежда така, че необичайно ниският глас на Далида – това е новото й име – и възхитителната й външност правят огромно впечатление на комисията. По-късно Барклай става неин продуцент, Морис – нейният Пигмалион, А Коджаатрикс разтваря широко вратите на своето казино и мюзикхола си за Далида.
Младата певица записва първата си плоча, но тя не печели популярност. Песента “Бамбино” от втория й албум обаче мигновено става хит. Тя звучи по всички радиа и телевизии, във всяко кафене и ресторант, в клубовете, по улиците. Успехът идва мълниеносно. Франция и Париж са очаровани от гласа й.
Започвайки с “Бамбино”, през годините името й 55 пъти фигурира в първите редици на френските музикални класации и по целия свят. Естествено критиците започват бурно да разсъждават за феномена Далида. Едни я ругаят за отсъствието на собствен стил, други се възхищават на екзотичния й маниер на изпълнение, на романтичните текстове и привлекателната й външност. Мнозина се удивяват на това, как й се отдава да достигне до успеха, изпълнявайки песни от основния репертоар на други певци.
А може би истината, макар и метафорично, се крие в думите й: Аз не успях да стана киноактриса, може би затова животът ми мина като на кино…
