Днешната ми тема е провокирана от един въпрос, който се появи на стената ми във фейсбук. Май напоследък социалната мрежа често дава повод за материали и разговори за музиката в блога ми. Нормално, иначе защо ще е социална:) Та една приятелка и от социалната мрежа, и от живота, която знае тежненията ми към българската музика, беше публикувала на стената ми една от старите и стойностни песни на Деян Неделчев, която е по стихове на Евтим Евтимов и се казва “Обич за обич”, и ме питаше в прав текст: Това същият Деян Неделчев ли е? Същият Деян Неделчев е – този, на когото казват Икебаната и който събира съчки в гората, който напоследък изпя и някаква откровено глуповата песен за стар мераклия. Същият е и той може би е най-ярката илюстрация за това, което се случи с много талантливи български музиканти и певци в условията на пазарна икономика и на тотално снижаване на критериите за хубава музика. Две бяха възможностите пред тях – първата, тази, която избра Деян Неделчев, е да събират съчки в гората, тоест да пеят песни, които задоволяват новия музикален масов вкус, да запазят по този начин популярността си, пък и препитанието си. Другата възможност, която избраха също не малка част от популярните ни навремето изпълнители, беше да останат на висотата на старото си творчество и да бъдат забравени. Това е. Всеки с избора си и с мотивите си. Кой прав, кой крив, не се знае. Едно е сигурно – печеливши няма.
Вашият коментар
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
KOLKOT ISKATE DA SE PODIGRAVATE,NYAMA PROBLEM,PRAVITE MI REKLAMA,A KOYTO SI GO MOJE MOJE,AZ SUM GO DAKAZLA,VE4E 28 GODINI,NE SEDYA NA EDNO MYASTO,MODEREN SUM,AKTUALEN SUM,NE S EVAYKAM KATO VAS,VARVYA NAPRED,A VIE SI SESETE NA 1 MYASTO.ZA VAS SI E.PROGRESA IDVA OT RAZLI4NITE,I AZ SUM EDIN OT TYAH,A VIE MOJE SAMO DA ZLOBEETE.KOYTO SI GO MOJE MOJE.AHAHAHAHAHAHAHAHAHA