Петър Стоилов

Днес всеки от нас много внимава за какво си дава парите. Следим изкъсо цените на стоките в магазина, дебнем промоции тук и там, сравняваме предложенията на различни марки. Подбираме всички внимателно и едва от време на време жертваме по някой и друг лев в разни томболи или пък в някой тото пункт с идеята да си тестваме късмета и с надеждата да ни провърви.

Преди това обаче сме преценили колко ни е месечния бюджет за храна, колко са горе-долу сметките за периода и колко пари остават по перо „за харчене“. Именно от тях взимаме, когато ни се прииска да отидем на кино, да си купим нова книга, да излезем с приятели или да кривнем извън града през уикенда. Преценяваме си разходите и общо взето само когато сме на море, харчим с по-широки пръсти от обикновено. Заради всички тези на пръв поглед малки подробности често се лишаваме от някои желани покупки, които с удоволствие бихме искали да притежаваме. Ето, аз например обичам да си купувам списания и ми е интересно да ги чета. Предварително предвиждам разходите си по тях и така не ми се нарушава месечния баланс. Защото макар да изглежда като нещо съвсем естествено да си купиш списание, цените им не са толкова ниски, колкото би ни се искало. Едно L’Europeo е с цена от 8 лв., Списание 8 е по 5 лв., а цената на GEO е 7.95 лв. Всички те са хубави, качествени и интересни, но аз лично предпочитаме едно друго – списание Биограф. По-голямо е като обем и е хем по-исторически насочено, хем обхваща актуални теми. Харесва ми как се преплитат миналото и настоящето, как са написани материалите, както и снимките, които виждам на страниците. Допада ми и стилът на самото списание, и издържания му дизайн, който в повечето пъти разчита на черно-бяла фотография за корицата и по-рядко на цветови акценти. Не знам кой точно отговаря за цялостната визия и ефект на Биограф, може да е маркетинговия му директор Светослав Кантарджиев, може и някой друг да е. За мен това не е толкова важно. Аз се интересувам от крайния резултат, който откровено ми допада.

Така че ако от мен зависеше да ви препоръчам за какво да похарчите 7 импулсивни лева днес, бих ви казал да отидете до най-близката будка и да си вземете най-новия брой на изданието на Светослав Кантарджиев. Това ще са 7 полезно похарчени левчета.

Днес всеки от нас много внимава за какво си дава парите. Следим изкъсо цените на стоките в магазина, дебнем промоции тук и там, сравняваме предложенията на различни марки. Подбираме всички внимателно и едва от време на време жертваме по някой и друг лев в разни томболи или пък в някой тото пункт с идеята да си тестваме късмета и с надеждата да ни провърви.

Преди това обаче сме преценили колко ни е месечния бюджет за храна, колко са горе-долу сметките за периода и колко пари остават по перо „за харчене“. Именно от тях взимаме, когато ни се прииска да отидем на кино, да си купим нова книга, да излезем с приятели или да кривнем извън града през уикенда. Преценяваме си разходите и общо взето само когато сме на море, харчим с по-широки пръсти от обикновено. Заради всички тези на пръв поглед малки подробности често се лишаваме от някои желани покупки, които с удоволствие бихме искали да притежаваме. Ето, аз например обичам да си купувам списания и ми е интересно да ги чета. Предварително предвиждам разходите си по тях и така не ми се нарушава месечния баланс. Защото макар да изглежда като нещо съвсем естествено да си купиш списание, цените им не са толкова ниски, колкото би ни се искало. Едно L’Europeo е с цена от 8 лв., Списание 8 е по 5 лв., а цената на GEO е 7.95 лв. Всички те са хубави, качествени и интересни, но аз лично предпочитаме едно друго – списание Биограф. По-голямо е като обем и е хем по-исторически насочено, хем обхваща актуални теми. Харесва ми как се преплитат миналото и настоящето, как са написани материалите, както и снимките, които виждам на страниците. Допада ми и стилът на самото списание, и издържания му дизайн, който в повечето пъти разчита на черно-бяла фотография за корицата и по-рядко на цветови акценти. Не знам кой точно отговаря за цялостната визия и ефект на Биограф, може да е маркетинговия му директор Светослав Кантарджиев, може и някой друг да е. За мен това не е толкова важно. Аз се интересувам от крайния резултат, който откровено ми допада.

Така че ако от мен зависеше да ви препоръчам за какво да похарчите 7 импулсивни лева днес, бих ви казал да отидете до най-близката будка и да си вземете най-новия брой на изданието на Светослав Кантарджиев. Това ще са 7 полезно похарчени левчета.

По света има много и различни музикални инструменти. Някои от тях са от странни, по-странни и се хващам на бас, че ако се заровите малко по-обстойно в темата, ще откриете нови и интересни неща, които да ви заинтригуват.

Аз обаче искам да обърна внимание на един конкретен музикален инструменти, който всички сме виждали, но сякаш малцина можем реално да назовем. Повечето от нас дори сме имали базирани на него детски играчки. Вероятно сте се досетили от заглавието на статията ми, че става дума за т.нар. ксилофон. Неговото наименование идва от xylon — дърво и phone — звук. В Европа се е появил някъде около XV век, но през XIX бива усъвършенстван значително.

Причисляваме ксилофона към ударните инструменти и в частност към групата на пластинковите, защото от пръв поглед си личи, че е съставен от дървени пластини, които са различни по големина и подредени от най-малките към най-големите, но са с разстояние по между си. Закрепени са чрез трапецовидна основа, като всяка пластина има по две дупки, през които минават струните. Цялата тази композиция е изградена, така че всяка една пластинка да може самостоятелно да вибрира и трепти, когато бива ударена със съответните палки. За да се усили звукът при удар, под всяка пластинка има монтиран резонатор, който най-често представлява алуминиева тръби с тапа. Този резонатор също трябва да се настройва допълнително. Що се отнася до палките, специфичното при тях е, че винаги са с топче в края, което е изработено най-често от каучук или пластмаса.

Сега, след като ви припомних една позабравена играчка от детството, се надявам да започнете да виждате нейните модификации и в най-различни съвременни музикални представления. По мое мнение ксилофонът е един от най-интересните музикални инструменти, който обаче често остава незаслужено пренебрегнат.

Днес, скъпи чатители и блогъри, ще ви върна години-години назад. Толкова назад, че трябва да си спомните какви сте били като деца в периода от 1-и клас някъде до към 6-и или 7-и. Спомняте ли си, че тогава освен всичко останало изучавахме и предмети като музика, изобразително изкуство и труд и техника? Те минаваха някак си покрай всичко останало и сякаш не бяха от толкова голямо значение както останалите. Сега, връщайки се назад в миналото, осъзнавам колко много и важни умения придобиват децата (и тинейджърите), благодарение на тези на пръв поглед „безсмислени“ занятия, както и колко много съм получил аз като дете или колко много съм пропуснал.

Ще ви дам няколко примера, а на вас оставям да прецените дали има логика в тях или не.

1. Изобразителното изкуство, рисуването или чисто и просто оцветяването по контури изграждат у детето търпение и усещане към детайла. Все пак, за да се постигне художествен шедьовър (или да се довърши дадена картина), са необходими часове старание и внимание, а знаем, че всички деца са нетърпеливи по природа.

2. Ръчният труд, било то под формата на изрязване на фигурки, лепене, шиене, конструиране, бродиране, занимания тип „направи си сам“ или каквото и да е друго – чисто и просто развиват креативността. За да създадеш от нищо нещо, за каквото и да става въпрос, се изисква пипкавост, сръчност и фантазия. Тези неща няма откъде да се научат, те се придобиват и развиват в зависимост от средата, в която растеш.

3. Ах, музиката – едва ли ще ви изненадам, като кажа, че тя ми е фаворит. Не случайно редица изследвания сочат, че слушането на класическа (или друг вид музика) е полезна за развитието на едно дете, още докато е в корема на майка си. Когато вече е поотраснало и мисли самостоятелно, слушането на различни стилове може да породи у него и различни специфични умения. Всяка песен, каквато и да е тя, следва определена структура и ритъм. Те са познаваеми най-вече от специалистите, но и от не малко  любители. Разпознаването на използваните уреди също не е лесна задача и тренира слуха по уникален начин. А да подхващам ли темата за свиренето и овладяването на даден музикален инструмент? Свиренето ти дава мотивация, стремеж, дисциплина и самочувствие, че можеш да правиш нещо, което дори малцина възрастни умеят. Подобно чувство за уникалност е от изключително значение за всяко дете!

Така че, когато следващия път отидете в магазина за детски играчки, и малчуганът ви посегне към онези малки барабани, китара или йоника – вземете ги. Ако интересът му в последствие се задълбочи, поощрете го. Не е нужно да стане професионален музикант, като порасне. Спокойно би могъл да си остане любител и същевременно да работи нещо по-перспективно. Просто имайте предвид, че музикалните умения реално могат да подобряват и математическите, логическите и като цяло мисловните такива на вашето дете 😉

Едва ли е останал човек в рок средите, който да не е разбрал до сега за музикалното рок събитието на годината – Whitesnake пристигат на есен в България, за да изнесат самостоятелен концерт в зала Арена Армеец, София!!! Е, рок фенове, с чисто сърце мога да ви посъветвам да си запазите датата 24 ноември (вторник) и още от сега да си пуснете ден отпуск, защото това НЕ е за изпускане.

Whitesnake ще гостуват в родната ни страна за 5-ти пореден път от 1997 г. насам, като за последно бяха тук през 2011 г. Сегашният им концерт ще бъде част от световното им турне, което провеждат по случай представянето на 12-я си студиен албум, The Purple Album. Сега да ви споделя и хубавата новина. Според информация, която се разпространява по медиите, групата ще изсвири и няколко песни от времето, когато Дейвид Ковърдейл е бил част от състава на Deep Purple. За тези, които не са запознати, пояснявам, че Ковърдейл е настоящият вокалист и основател на Whitesnake, но той е също така и бивш вокал на Deep Purple, с които записва 3 албума през периода 1974-5 г. Роден е през 1951 г. в малко английско градче, но бързо израства, а днес е сред най-известните и обичани гласове в рок музиката.

Не се съмнявам ни най-малко, че Whitesnake ще направят грандиозно шоу през ноември и само мога да съжалявам, ако се окаже, че ще го пропусна. Все пак на всички, които вече са си закупили билет, мога благородно да завидя, а на останалите ще кажа следното – побързайте преди да са свършили местата 😉

В днешния модерен, дигитален свят сме свикнали разни досадни реклами да ни се натрапват постоянно. Появяват се сякаш от нищото във всеки сайт, който посетим. Започват разни рекламни клипове, докато си слушаме плейлисти в  youtube. Рекламните паузи по телевизията понякога ни изглеждат безкрайни до степен да забравим какво сме гледаи, а когато си купя списание, често имам чувството, че печатните реклами и в него са повече от същинския текст…

Затова всеки пък се впечатлявам и откровено мога да кажа, че ми допада, когато попадна на креативна и умело направена реклама. В действителност има такива и смятам, че си струва те да бъдат споделяни, за да може да се правят повече подобни. Затова днес избрах да ви покажа тези 3 находчиви реклами на Ford, които обединяват печатното и дигиталното. Enjoy, people 😉

Няма начин да не ги познавате! Това са Roxette все пак. Знаете ли, че другата седмица, на 17-и юни (сряда) ще свирят у нас в зала „Арена Армеец“?

Какво знаем за тази група? Ами, те всъщност са дуо, в което участват Мари Фредриксон и Пер Гесле. Тя е певица, композитор и автор на песни. А той е основно музикант и певец. Срещат се за първи път през 1977 г. в родния си град Халмщад и оттогава насам са сред най-известните и успешни музикални формации!

Предното им гостуване беше през 2011 г. и всеки, който не е успял да ги види на живо тогава, сега има втори шанс. И, разбира се, се надявам вече да си е купил билет, защото се съмнявам да са останали много и хубави места. Между другото тазгодишния концерт е юбилеен концерт, а дуото празнува 30 години на музикалната сцена. Нашата страна е само една от много, които посещават по време на турнето си.

За по-незапознатите, които не се сещат кои точно са Roxette, ще кажа имената на две техни песни. Със сигурност сте ги слушали, просто не сте го осъзнали все още – Listen To Your Heart, It Must Have Been Love.

А на тези, на които им предстои да разтърсят Арена Армеец – приятно прекарване!

През последното десетилетие в българския навлязоха толкова много чуждици, колкото едва ли се е случвало някога в историята ни. А дори да се е случвало, със сигурност не са били от английски език. Едва ли остана човек, който да не знае какво означава: смайл, лайк, шерване, пост, блог, гейммейкър, чат, шопинг, фешън, ивент и т.н. Някои от тези думи можем директно да си преведем с речник, а за значението на други се досещаме от контекста. Има обаче думи, при които, ако не знаем какво означават, просто не знаем.

Такава е думата „хаштаг“! Какво означава ли? Честно казано, опитах се да разбера откъде идва етимология й, не но успях. Така че, ако някой от вас знае, ще се радвам, да сподели в коментарите.

Иначе хаштаг е този знак: # (който преди беше известен като диез).

Историята му тръгна от социалната мрежа twitter. Идеята е, че ако сложите символа пред дадена дума при писане на пост, то тя се превръща в линк. Той от своя страна препраща към страница, която обединява всички тези линкове, но нейният живот е много кратък – около седмица. В последствие някъде през 2013 г. опцията за хаштагване стане възможна и във фейсбук. Така тенденцията придоби съвсем нови мащаби. Оказа се, че е много подходяща практика, когато се обсъжда актуална тема, пишат се коментари или новини за дадено събитие, концерт и т.н. Например: Остават броени часове до #концерта на #OneRepublic в #София.

Е, това е. Вие хаштагвате ли?

През последното десетилетие в българския навлязоха толкова много чуждици, колкото едва ли се е случвало някога в историята ни. А дори да се е случвало, със сигурност не са били от английски език. Едва ли остана човек, който да не знае какво означава: смайл, лайк, шерване, пост, блог, гейммейкър, чат, шопинг, фешън, ивент и т.н. Някои от тези думи можем директно да си преведем с речник, а за значението на други се досещаме от контекста. Има обаче думи, при които, ако не знаем какво означават, просто не знаем.

Такава е думата „хаштаг“! Какво означава ли? Честно казано, опитах се да разбера откъде идва етимология й, не но успях. Така че, ако някой от вас знае, ще се радвам, да сподели в коментарите.

Иначе хаштаг е този знак: # (който преди беше известен като диез).

Историята му тръгна от социалната мрежа twitter. Идеята е, че ако сложите символа пред дадена дума при писане на пост, то тя се превръща в линк. Той от своя страна препраща към страница, която обединява всички тези линкове, но нейният живот е много кратък – около седмица. В последствие някъде през 2013 г. опцията за хаштагване стане възможна и във фейсбук. Така тенденцията придоби съвсем нови мащаби. Оказа се, че е много подходяща практика, когато се обсъжда актуална тема, пишат се коментари или новини за дадено събитие, концерт и т.н. Например: Остават броени часове до #концерта на #OneRepublic в #София.

Е, това е. Вие хаштагвате ли?

Поправете ме, ако греша, но все си мисля, че през 90-те беше бума на т.нар. момчешки музикални групи или бойбанди. Става дума за онези специфични формации, в които се събират 3-4-5-6 момчета, които пеят заедно поп и денс песни, а някой от членовете на групата може би дори свири това-онова. Уж няма строго изявен лидер или вокал и всички са заедно, но някак си се получава, че един все пак изпъква сред останалите.

Така през 90-те се появиха любимците на мнозина Backstreet Boys, които свирят и до днес. Westlife се разпаднаха през 2012 г. NSYNC се разформираха още по-рано – през 2002 г., но пък Джъстин Тимбърлейк в момента е мега звезда и сред най-успелите бивши членове на бойбанда. New Kids on the Block също преживяват един от най-активните си периоди през 90-те и понастоящем продължават да правят музика. А Boyz II Men помните ли ги? И те изгряха през това десетилетие. Също както East 17, All-4-One, 98 Degrees и, разбира се Take That. За къде сме без Take That и Роби Уилямс?

Едва ли някой може да отрече, че 90-те бяха добро време за момчешките поп групи. Имаха много и верни фенове… но да видим какво се случи с настъпването на новото хилядолетие.

В първите години на XXI век някои от гореизброените продължиха да ни радват с нови песни. Други групи се разпаднаха и… появиха ли се нови? За малко изгряха Blue, но след това бързо залязоха от музикалната сцена. От Disney подкрепиха своите Jonas Brothers, които бяха популярни след тинейджърките за известно време. Simple Plan все още правят музика, но те са повече рок група, отколкото поп. One republic  също. Сещате ли се за други?

One Direction, разбира се! Да, те се появиха в много удобен момент – 2-то десетилетие на новия век. Публиката тъкмо беше започнала да изпитва глад за подобен тип музика. Поколенията се смениха и изведнъж се оказа, че нямаме прилична тинейджърска бой банда. Тази празнина умело беше запълнена и предизвика истински фурор, както всички ние се убедихме. Модата на бойбандите буквално възкръсна от пепелта! Появиха се наскоро и едни 5 Seconds of Summer, но какво са две групи на фона на онези, които изброихме през 90-те? Любопитно ми е какво предстои да се случи в този бранш през следващите години.

Да направиш качествена пародия не е никак лесно. Макар че този жанр има естествено злободневен характер, да създадеш качествена пародия е същинско изкуство. Лошото е, ако пародираните артисти нямат чувство за хумор, и се обидят на шегата по техен адрес…

Е, аз като страничен наблюдател мисля, че пародиите са върхът! Не само че са интересни на публиката и феновете, но също така спомагат за известността на оригиналните изпълнители. Една пародия няма особена стойност, ако не знаеш какво точно пародира. И тъй като предполагам, че повечето от вас са гледали видеото на Mark Ronson & Bruno Mars – Uptown Funk, предлагам ви тази доста сполучлива пародия по неин адрес. Дело е на все по-бързо набиращия популярност в youtube Барт Бейкър.

Всеки знае, че когато става въпрос за обезводняване, то причините най-често са дълго неконсумиране на течности, тежка фитнес тренировка, след която се чувствате направо изхабени. Разбира се, тук слагам и бурна алкохолна вечер. На следващия ден имате чувство, че можете да изпиете света.

Но има изненадващи причини за обезводняване, за които изобщо не си давате сметка. От жените съм чувал, че това може да е дори месечният цикъл, а от баба ми, че диабетът също е причина да се обезводни организма.

Ето още няколко дребни неща, за които дори не подозирате.

1. Всички зърнени храни, ориз и паста са предпочитани за диета, добър тонус и редовен стомах. Но с тях също трябва да поемате много вода, защото тъкмо те намаляват нивото й в нашето тяло.

2. Стресът е бич. При това пари на гърлото и след един напрегнат ден, изпълнен с адреналин, имате нужда поне от литър течност.

3. Приемът на някои лекарства. Определени медикаменти от самото им взимане предразполагат приема на повече вода. Бъдете подготвени да имате винаги пълна чаша до себе си.

4. Бременност и кърмене. Не мога да го обясня научно, но именно грижата за още един живот кара майката да внимава как се храни и какво пие.

5. Стареенето. Клетките по-бързо се свиват, когато се изсушават. Ако не поемате достатъчно вода, вие ускорявате този процес.

6. Концерт. Няма по-обезводняващо за един изпълнител от двучасов престой на сцената. Пеенето, танците, горещината, притокът на адреналин изтощават организма. За да се възстанови от шока му е необходима живителна течност.

7. Кафе, газирано. Чудесно е, но колкото и вода да ни дават и да надуват стомаха ни и двете напитки имат диаретично действие. Колкото по-често посещаваме тоалетната, толкова по-голяма е нуждата да наваксаме изгубените течности, които, макар с пречистващ ефект кафето да е изхвърлило от организма ни, то ние трябва да възстановим.

Всеки знае, че когато става въпрос за обезводняване, то причините най-често са дълго неконсумиране на течности, тежка фитнес тренировка, след която се чувствате направо изхабени. Разбира се, тук слагам и бурна алкохолна вечер. На следващия ден имате чувство, че можете да изпиете света.

Но има изненадващи причини за обезводняване, за които изобщо не си давате сметка. От жените съм чувал, че това може да е дори месечният цикъл, а от баба ми, че диабетът също е причина да се обезводни организма.

Ето още няколко дребни неща, за които дори не подозирате.

1. Всички зърнени храни, ориз и паста са предпочитани за диета, добър тонус и редовен стомах. Но с тях също трябва да поемате много вода, защото тъкмо те намаляват нивото й в нашето тяло.

2. Стресът е бич. При това пари на гърлото и след един напрегнат ден, изпълнен с адреналин, имате нужда поне от литър течност.

3. Приемът на някои лекарства. Определени медикаменти от самото им взимане предразполагат приема на повече вода. Бъдете подготвени да имате винаги пълна чаша до себе си.

4. Бременност и кърмене. Не мога да го обясня научно, но именно грижата за още един живот кара майката да внимава как се храни и какво пие.

5. Стареенето. Клетките по-бързо се свиват, когато се изсушават. Ако не поемате достатъчно вода, вие ускорявате този процес.

6. Концерт. Няма по-обезводняващо за един изпълнител от двучасов престой на сцената. Пеенето, танците, горещината, притокът на адреналин изтощават организма. За да се възстанови от шока му е необходима живителна течност.

7. Кафе, газирано. Чудесно е, но колкото и вода да ни дават и да надуват стомаха ни и двете напитки имат диаретично действие. Колкото по-често посещаваме тоалетната, толкова по-голяма е нуждата да наваксаме изгубените течности, които, макар с пречистващ ефект кафето да е изхвърлило от организма ни, то ние трябва да възстановим.

Освен AronChupa… нищо. Нито мишките обичат албатроси, нито албатросите ще обърнат някакво внимание на мишките – там горе, откъдето в полет гледат към низките пълзящи твари на сушата, вперили поглед главно към морската шир. И може би тъкмо в това е смисъла на песента, която от известно време се подвизава в класациите по музикалните телевизии. Чух я още преди месеци и мислех, че ще е поредната песен, която ми допада, но остава непопулярна у нас. После разбрах, че греша.

Като изключим дълбокомисления текст 😉 в цялата му метафоричност и образност, концепцията и музиката си заслужават награда. Бих казал, че именно подобни „неочаквани“ парчета като звучене и клип са бъдещето на музикалната индустрия, а не момичетата, които се разсъбличат, не wiggle денса, който вече се изтърка, и не електроефектите и спец ефекти във видеата, които те карат да се запиташ дали не слушаш случайно марсианска музика.

„Кой е Мистър Дарси?“ изръсих преди няколко часа пред половинката ми. И тя пощуря. Как да не съм знаел, кой е Дарси. Бил герой от някаква книга и образ мечта на всяка жена. Как ли пък да съм наясно с тези работи?! След като я погледнах учудено, тя ме заля с нравоучителна информация, че ако мъжете сме чели малко повече, сме щели да знаем какво искат жените и това не било кой знае какво. Отговорът си бил в книгите и чакал да бъде открит.

Но какво да правя аз с дамски книги. Нали жените осъзнават, че макар класическа английска литература, ние няма как да се заплеснем в любовна книга, ако в нея няма поне едно убийство или някакво приключение. Все пак за всеки пол си има романи. Няма как да се насиля да чета подобни лиготии – със всичките му женски размишления, драми и превъплъщения. Но ми стана любопитно. Понякога се изкушавам да разбера каква е представата на жените за идеалния, но мисля, че би било достатъчно да седна да гледам някой от филмите, екранизация на известен писател, вместо да се потя със седмици над страниците.

Та Гугълнах и свалих филм, че да се запозная с въпросния Мистър Дарси и ми стана ясно, че има доста ремейкове на оригиналния филм. Явно велика книга. Гледах една с Кийра Найтли, но не на онзи Мистър Дарси слагам снимка, а друг, който лично аз намирам за по-загадъчен.  Образът е на типичен затворен мъж, който не смята за нужно да изразява на глас всичко, което му минава през главата, не прави комплименти и целта на живота му не е да бъде сваляч. Той не може да бъде заставен да комуникира с празнодумци и предпочита да се вглъби в собствените си мисли, вместо да трябва да се принизява до лицемерието и шикалкавенето – нрави, присъщи за началото на 19 век. Това изгражда някаква мистериозна аура около въпросния господин и съчетана с целия му вид и излъчване го прави желан за жените. Е, явно това е разковничето: Жените харесват мълчаливи мъже. Така са по-интересни и явно им създават предизвикателство. Значи от утре – никакво споделяне и каменен израз на лицето. Какво да ви кажа – устройва ме!

Когато ми кажат, че трябва да спортувам повече, им отговарям, че го правя ежедневно. Всъщност, ако се замислим, всички ние извършваме ред странни упражнения всеки ден от седмицата, при това без почивка.

Нека да започна първо с малка моя дефиниция на думичката спорт- повтарящи се упражнения, които тренират различни групи мускули с цел издържливост и постигане на желан резултат.

И започвам с примерите. Първият е още от сутринта. Взимам си кафето, отмервам лъжичка разтворимо и с вода започвам да разбърквам. Бъркам ли бъркам. Постоянни кръгови движения. Полезни са за китката! После няколко минути тренирам само надигане на чашата към устните си – загрявка за рамото и лакътя. Ефектът е отличен тонус и добро събуждане.

На работа по цял ден развивам пръстите си – тракам по клавиатурата и подобрявам постиженията си за думи в минута. Ставам все по-сръчен и по-сръчен, ей!

Тичам след работа – погледът ми направо спринтира по субтитрите на някой филм. И по полезните статии в Интернет, разбира се. Ред след ред, след ред, след ред. Колкото повече, толкова повече развивам очните мускули.

В края на деня тренирам краката и седалището. Премествам се по няколко пъти от дивана на фотьойла и след всичкия този стрес, запъхтян, си отдъхвам в хоризонтално положение на леглото. За снемане на напрежението броя овце и общо взето стигам до към 97-98 преди да заспя. Полезно е за мозъка – последен за деня тест за концентрация. След това, уморен от тежките тренировки, заспивам като бебе. Винаги върши работа.

А вие какво тренирате и колко често? Помнете, че каквото и да е – никога не се отричайте от него и не позволявайте на приятелите ви да не ви взимат на сериозно.

Така… на всеки от нас се налага да остане с нощувки някъде, някога, за определено време. Предполагам, че са твърде малко хората, които разполагат с познати във всеки един град и по-важното – да са познати, при които няма да се притесняваме да пренощуваме. Затова прибягваме до т.нар. фирмени услуги. Плащаме си, за да пренощуваме някъде, и най-често изборът ни се свежда до това да изберем: в хотел или в хостел да останем.

Личното ми мнение е, че и двете си имат предимства и недостатъци, но аз лично предпочитам хотелите. Докачлив съм на тема лично пространство и не ми допада особено идеята да деля стая с непознати хора и общ санитарен възел с кой знае колко още хора. Може би възрастта ми си казва думата, защото вече не съм младеж, а зрял мъж в средата на 30-те си години. Предпочитам да спя на единично легло, вместо на двуетажно.  С цената на малко повече пари знам, че ще си осигуря самостоятелна баня и лично спокойствие. Някак си не ми допада идеята в стаята, в която нощувам, да има и други мръсни дрехи освен моите собствени.

Разбира се, това е изцяло личното ми мнение и предпочитание. За всеки по-млад човек, който не е финансово стабилен, вариантът хостел е приемлив и изгоден. Освен това младите са значително по-авантюристично настроени от хора като мен. На тях не им пречи да спят до непознат, да се преобличат пред други непознати или да спят сред глъчка и хъркане. Младите са смели, понякога безразсъдни и винаги търсят нов вид преживявания. Колкото повече се замислям по темата, толкова повече се убеждавам, че в това отношение остарявам.

Не че хостелът няма своите финансови и социални предимства, но аз предпочитам да остана един ден по-малко, да платя някой и друг лев отгоре, но да се настаня на спокойствие и сам в хотел…

Има стотици, ако не е хиляди изпълнители, за които се хващам на бас, че дори не сте чували. Те не са лоши музиканти, имат свои верни фенове, опитват се да пробият на световната сцена, но все нещо им пречи да успеят. Не са попаднали може би на онази песен, която ще промени цялостно кариерата им…

О, има такива песни. Мога да ви дам примери от съвсем близкото минало и дори настояще. Хващам се на бас, че си спомняте песента Somebody that I used to know на Gotye. Тя събра над 600 млн. гледания в YouTube, но кажете ми честно, беше ли ви известен този изпълнител преди това? Знаете ли други негови песни? А, наясно ли сте, че първата му песен е записана още през 2001 г.? Gotye можеше да продължи да твори и да бъде слушан от ограничен брой хора, но международен успех пожъна едва през 2013-2014 година благодарение на един невероятно успешен хит.

А какво ще кажете за PSY и безспорния му успех с Gagnam style. Песента излезе през 2012 година, постепенно достигна над 2 млрд. гледания в YouTube и се превърна в най-слушаната в света? Дебютният албум на PSY е пуснат на пазара още през 2001 г, но се обзалагам, че нямаше да познавате този изпълнител, ако не беше знаете-коя-песен.

Има и дебютни групи или изпълнители, които уцелват десетката почти веднага. Едва ли сте забравили Lorde и песента й Royals. Всъщност първият студиен албум на изпълнителката излиза през 2013 г., а през 2012 г. тя един вид самоиздава и пуска за безплатно теглене първите си песни през SoundCloud. Днес, едва две години по-късно, Lorde е сред най-известните млади певици.

Ами групата Imagine Dragons? Тези момичета направо изригнаха още с първите си стъпки в музикалния бранш. Песента им Radioactive беше посрещната повече от добре с над 300 млн. гледания в YouTube. Дебютният им албум Night Visions е обявен за платинен в поне 7 страни и от личен опит мога да кажа, че е наистина добър – дори по-добър от втория им Smoke and Mirrors, който излезе съвсем наскоро.

Последно, но не и по важност ще спомена Ed Sheeran, който също е съвременен феномен и пример за бърз музикален успех. Както и Ariana Grande, и още малцина късметлии…

Разнообразието от музикални жанрове никога няма да спре да ме изненадва. Не знам дали ще ми стигне цял ден, за да опиша огромната музикална палитра, на която съм попадал през годините. Най-новото „явление“ в тази област, което определено привлече вниманието ми, е т.нар. пиратски хеви метъл.

Типични представители на този стил е групата Alestorm. Разбира се, определението на стила им е чисто формално, защото по-скоро се числят към фолк и пауър метъл, но текстовете на песните им са почти и изцяло на пиратска тематика, така че… ето ви нещо ново и непознато (поне на мен) до сега. Споделям ви една една тяхна песен, която предполагам, че ще е любопитно да чуете дори от обща култура.

Що се отнася до момчетата от Alestorm, те никак не си поплюват. Групата им е сформирана през 2004 г. и вече имат реализирани 4 студийни албуми.

Звучи като екзистенциален въпрос, нали? Колко често и всеки ден ли е необходимо да публикуваме в социалните мрежи, или може и по-рядко? В крайна сметка всеки от нас, дори банкерите, имаме профил в една, две, три или повече социални платформи и вероятно ги поддържаме редовно.

По мое мнение отговорът на въпроса от заглавието е, „Не“. Не е необходимо да публикуваме редовно и дори не е желателно да го правим. Ако прекарате малко повече време в социалките и прегледате няколко лични и корпоративни страници, ще забележите, че много малко хора са чак толкова редовни. Защо ли? Защото трудно може да се намери достатъчно интересна информация, която да е подходяща за публикуване.

Случайно попаднах и на този акроним на думата think (от англ. ез. „мисля“), който ми се струва доста подходящ относно настоящата тема. Той показва полезен, лесно запомнящ се и доста хитър съвет за всички, които публикуват или споделят нещо онлайн. Преди да постнете дадена информация, помислете дали тя е: достоверна, полезна, вдъхновяваща, необходима и дали е любезно написана. Аз бих добавил още нещо към изброените – уверете се, че сте свели правописните и пунктуационните си грешки до минимум. Прекалено много гафове се допускат в Интернет и ако вие самите можете да ги направите един по-малко, би било чудесно.