Петър Стоилов

Живеем в изключително динамична ера, в която новините, било то хубави или лоши, се разпространяват със скоростта на светлината. През последните 2 дни и особено вчера онлайн обществото направо прогърмя на тема „Дейвид Боуи“. Първоначално не знаех защо, но много скоро разбрах за трагичната съдба на един от най-великите музиканти на миналия и този век. След 18-годишна борба с рака, животът най-накрая е напуснал великия творец.

Творчеството на Боуи е белязало мнозина от нас и съм сигурен, поне 2 поколения са израснали с неговите песни. Освен като велик певец и китарист през годините Боуи се е изявявал също като актьор, композитор и продуцент. През годините стилът му варира между глем рок, арт рок и поп рок. Първия му албум излиза през далечната 1967 г., а последният, наименуван Blackstar, е официално реализиран преди броени дни – на 8 януари 2016, записан е в периода 2-14-2015 г. Поздравявам ви с някои от последните песни, които Дейвид Боуи е записал през живота си.

Поклон пред паметта му!

Попаднах на интересна класация, която показва най-популярните видеа в YouTube за 2015 г. Те са определени на база брой гледания, харесвания, споделяния и коментари. За да бъде по-интересна класацията, от нея умишлено са премахнати песните на редица изпълнители и други от по-известните музиканти или youtuber-и. Целта е да се покаже по-забавната и креативна страна на социалната мрежа за видеосподеляне и да видим коя е най-популярната, но безизвестна  звезда за почти изтеклата година.

Оказва се, че това е малко момиченце на име Хевън Кинг, което заедно с група приятелки танцуват на песента на Silento – Watch Me. Хореографията е на Тиан Кинг, предполагам майка на детето. Между другото клипът с танца на Хевън е прегледан над 122 млн. пъти, като броят ме гледания продължава да нараства посоянно.

По мое мнение самата песен не е кой знае какво, но признавам, че е танцувална. Не знам обаче как точно това видео се е превърнало в най-популярното за 2015 г., пък аз съвсем наскоро научавам за него и то не по типичните вайръл канали. Предполагам, че у нас просто повече се споделят друг вид клипове, докато това е набрало популярност в Америка.

Любопитно ми е какво е вашето мнение за този клип?

А ако искате да научите кои са останалите видеа, класирани на по-долни позиции, потърсете ги в youtube с текст:

• Clash of Clans: Revenge (Official Super Bowl TV Commercial)
• Crazy Plastic Ball PRANK!!
• Love Has No Labels | Diversity & Inclusion | Ad Council
• Lip Sync Battle with Will Ferrell, Kevin Hart and Jimmy Fallon
• Justin Bieber Carpool Karaoke
• 6ft Man in 6ft Giant Water Balloon – 4K – The Slow Mo Guys
• Golden boy Calum Scott hits the right note | Audition Week 1 | Britain’s Got Talent 2015
• Dover Police DashCam Confessional (Shake it Off)
• Mean Tweets – President Obama Edition

Така, така, вече сме почти средата на декември и усещате какво се задава, нали? Коледа наближава, празниците са съвсем близо, а от настъпването на Новата година ни делят броени дни. Обичам това време от годината, харесва ми духа, който носи, еуфорията и радостта. Децата са щастливи, защото получават подаръци. Възрастните са щастливи, защото се събират със своите близки и роднини. Като цяло декември (и особено във втората си половина) е сред най-магичните моменти от годината.

Вкъщи вече украсихме и накичихме елхата, защото нашата е изкуствена и може да краси апартамента, колкото време преценим. Традиционно я държим поне до 2-та или 3-та седмица на януари, но ще видим тази година как ще е. Може да я оставим за по-дълго време, защото внася много настроение.

Та така, много се радвам на наближаващите празници и нямам търпение да си дам малко почивка от работата. Това, което ме дразни и то не за първи път обаче, са коледните песни. Знаете кои са те: онези, които всяка година можеш да чуеш навсякъде и по всяко време. Познати са ни до болка и малцина са смелчаците сред нас, които да си признаят, че понясат тези песни и дори им харесват. Стигнат ли до моите уши думи като: Last Christmas, I gave you… или  All I want for Christmas is you… и подобни на тях направо ушите ме болят. Срещу Jingle bells, Let it snow, Silent night и другите по-традиционни и красиви песни нямам толкова против, те наистина носят Коледа със себе си. Има и други разбира се, но тези като че ли са ни най-познати и всеки от нас ги е слушал. Между другото още нещо ми е интересно. Ни има останал дори един човек, който не е гледал до сега „Сам вкъщи“, че го повтарят всяка година? Признавам, че филмчето е хубаво и първите 5-6 пъти, когато съм го гледал, и аз съм се смял, но сега просто си казвам „О, не, пак ли!?“

Тези песни и тези филми не са традиционни за Коледа. Те ни биват налагани и искаме или не, ги слушаме/гледаме ежегодно. Не забравяйте обаче, че винаги можете да смените канала, радио станцията или плейлиста си в youtube. А междувременно може да ми споделите своята любима коледна песен. Коя е тя?

Да ви се похваля, че гледах финала на детската Евровизия, която тази година се проведе в София. В началото бях непредубеден и нямах предварителни очаквания, защото исках да съм обективен в преценката си.

Сега, няколко дни по-късно имах възможност да размисля и да ви представя своето виждане за протеклия конкурс.

Първо, не мисля, че някое от децата тази година се открои повече от другите. Лично на мен изпълнителите ми бяха доста еднотипни с 2-3 малки изключения. Нашата песен „Цветът на надеждата“ в изпълнение на Габи и Иван ми допадна поради няколко причини. Първо, мисля, че изпълнението и сценичното им поведение беше добро. Второ, разбирам текста и лесно вниквам в неговата символика, докато родния език на останалите участници ми беше изцяло непознат. И трето, все пак е българската песен – трябва да я подкрепяме.

Според мен обаче миналогодишната песен на Крисия, Хасан и Ибрахим беше по-добра. Ако те тримата се бяха явили тази година, просто нямаше кой да им стъпи на малкия пръст. Това ясно си пролича в края на концерта, когато те излязоха на сцената и засенчиха всички останали преди тях.

Относно победата на Малта трябва да ви кажа, че ми дойде като гръм от ясно небе. Определено не очаквах финалната класация да изглежда така, както я представиха след гласуването. Лично на мен песента „Not my soul“ на Дестини Чукуниере не ми допадна особено. Звученето й е в стил gospel и като прибавим към него визията на момичето, оставам с впечатлението, че слушам изпълнение в някоя католическа църква. Може би за мен този стил е твърде далечен, но така или иначе не останах особено впечатлен. Личните ми фаворити бяха момичетата от Словения и Ирландия, които се класираха съответно на 3-то и 12-то място.

Относно самия концерт в Арена Армеец имам своите забележки, но признавам, че съм сравнително доволен. Можеше да е и по-добре, но за времето за организация, с което разполагаше БНТ, нещата са се получили сполучливо. Само ако можеше Поли Генова да не вика толкова много на сцената, а да говори по-нормално и отбрано…

Да ви се похваля, че гледах финала на детската Евровизия, която тази година се проведе в София. В началото бях непредубеден и нямах предварителни очаквания, защото исках да съм обективен в преценката си.

Сега, няколко дни по-късно имах възможност да размисля и да ви представя своето виждане за протеклия конкурс.

Първо, не мисля, че някое от децата тази година се открои повече от другите. Лично на мен изпълнителите ми бяха доста еднотипни с 2-3 малки изключения. Нашата песен „Цветът на надеждата“ в изпълнение на Габи и Иван ми допадна поради няколко причини. Първо, мисля, че изпълнението и сценичното им поведение беше добро. Второ, разбирам текста и лесно вниквам в неговата символика, докато родния език на останалите участници ми беше изцяло непознат. И трето, все пак е българската песен – трябва да я подкрепяме.

Според мен обаче миналогодишната песен на Крисия, Хасан и Ибрахим беше по-добра. Ако те тримата се бяха явили тази година, просто нямаше кой да им стъпи на малкия пръст. Това ясно си пролича в края на концерта, когато те излязоха на сцената и засенчиха всички останали преди тях.

Относно победата на Малта трябва да ви кажа, че ми дойде като гръм от ясно небе. Определено не очаквах финалната класация да изглежда така, както я представиха след гласуването. Лично на мен песента „Not my soul“ на Дестини Чукуниере не ми допадна особено. Звученето й е в стил gospel и като прибавим към него визията на момичето, оставам с впечатлението, че слушам изпълнение в някоя католическа църква. Може би за мен този стил е твърде далечен, но така или иначе не останах особено впечатлен. Личните ми фаворити бяха момичетата от Словения и Ирландия, които се класираха съответно на 3-то и 12-то място.

Относно самия концерт в Арена Армеец имам своите забележки, но признавам, че съм сравнително доволен. Можеше да е и по-добре, но за времето за организация, с което разполагаше БНТ, нещата са се получили сполучливо. Само ако можеше Поли Генова да не вика толкова много на сцената, а да говори по-нормално и отбрано…

Вече два дни чета напред-назад по новинарските сайтове, че традиционният Каварна Рок Фест се местил в Пловдив. Това твърдение въобще не е вярно, нито коректно и веднага ще ви обясня защо.

Оказва се, че в Каварна новата кметица Нина Ставрева по една или друга причина е решила да отмени запланувания за новогодишната нощ рок концерт в града си. Скоро след като новината се е разпространила, пловдивският кмет Иван Тотев е предложил същият този концерт да се проведе в Града под тепетата. Бързо се е стигнало до консенсус и решението във вечерта на 31 декември норвежецът Йорн Ланде и група „Кикимора“ да огласят централния площад на Пловдив. Изпълнителите ще свирят авторски парчета, но и такива на някои от най-известните и обичани рок банди.

Това събитие по никакъв начин не е обвързано с Каварна рок фест, който се провежда ежегодно през месец юни. Фестът е с продължителност от 2 или 3 дни, по време на които на сцената излизат поне 8 банди, но може и повече.

Спекулативно е да сравняват преместването на един новогодишен концерт с провеждането на много по-мащабен рок фестивал. Цялата история ми намирисва на медийно раздуване и създаване на чиста проба спекулации. Освен това Пловдив има собствен рок фест, който се провежда през септември и се нарича Sound of the Ages.

Така че, приятели, не се залъгвайте по медийните заглавия. Каварна мести САМО новогодишния си концерт, а за рок фесто през лятото все още нищо не е обявено. Новините покрай него тепърва предстоят 😉

Имам страхотна идея! Следващия път, когато се отправите към нова или по-далечна дестинация, предварително проучете кога и какви концерти ще се правят там. И като казвам да проучите, имам предвид не само големите концерти, които се организират на стадионите и концертните зали, но също така малки заведения и барове. Понякога на подобни по-закътани места гостуват местни групи, които са познати на жителите на съответния град, но самите музиканти рядко имат участия на други места. Това не означава, че са лоши изпълнители – може би в свободното си време се занимават с нещо друго и нямат възможност за ежеседмични извънградски мероприятия.

Аз лично на няколко пъти, когато съм посещавал Пловдив и София, случайно съм попадал на непознати за мен групи, които обаче са ми допадали по звучене. Посещавал съм даден клуб, като знам, че еди-кой-си ще гостува, но без името му да поражда каквито и да било асоциации у мен. Много често след това съм излизал от клуба впечатлен и доволен от видяното.

Ето защо ви препоръчвам, ако скоро ви се очертава пътуване до тези два града или до Варна, Бургас, Велико Търново или където и да е другаде, просто прочетете тук-там по нещо и се информирайте. Достатъчно събития се организират и във фейсбук, така че да черпите вдъхновение и оттам. Можете да поискате и съвет от приятел, ако имате такъв.

Планувайте си вечерта в някое заведение, защото така хем ще имате възможност да чуете нещо ново, хем през деня ще се насладите на туристическата си обиколка, или каквото там сте си наумили. Комбинацията от двете е много приятна, ще видите.

Да знаете също, че всичко казано дотук важи дори да не сте на екскурзия, а на командировка. Като се замисля, тогава важи дори с по-голяма степен, защо денят ви така или иначе ще е зает, а вечерите спокойни. При подобни обстоятелства лесно можете да ги запълните с нещо качествено, а когато се върнете и ви попитат „Как мина командировката?“, няма да разказвате само и единствено за работа. Ще имате лични впечатление от нещо по-разнообразно, които да споделите. На мен ми изглежда като добър план, а на вас?

Имам страхотна идея! Следващия път, когато се отправите към нова или по-далечна дестинация, предварително проучете кога и какви концерти ще се правят там. И като казвам да проучите, имам предвид не само големите концерти, които се организират на стадионите и концертните зали, но също така малки заведения и барове. Понякога на подобни по-закътани места гостуват местни групи, които са познати на жителите на съответния град, но самите музиканти рядко имат участия на други места. Това не означава, че са лоши изпълнители – може би в свободното си време се занимават с нещо друго и нямат възможност за ежеседмични извънградски мероприятия.

Аз лично на няколко пъти, когато съм посещавал Пловдив и София, случайно съм попадал на непознати за мен групи, които обаче са ми допадали по звучене. Посещавал съм даден клуб, като знам, че еди-кой-си ще гостува, но без името му да поражда каквито и да било асоциации у мен. Много често след това съм излизал от клуба впечатлен и доволен от видяното.

Ето защо ви препоръчвам, ако скоро ви се очертава пътуване до тези два града или до Варна, Бургас, Велико Търново или където и да е другаде, просто прочетете тук-там по нещо и се информирайте. Достатъчно събития се организират и във фейсбук, така че да черпите вдъхновение и оттам. Можете да поискате и съвет от приятел, ако имате такъв.

Планувайте си вечерта в някое заведение, защото така хем ще имате възможност да чуете нещо ново, хем през деня ще се насладите на туристическата си обиколка, или каквото там сте си наумили. Комбинацията от двете е много приятна, ще видите.

Да знаете също, че всичко казано дотук важи дори да не сте на екскурзия, а на командировка. Като се замисля, тогава важи дори с по-голяма степен, защо денят ви така или иначе ще е зает, а вечерите спокойни. При подобни обстоятелства лесно можете да ги запълните с нещо качествено, а когато се върнете и ви попитат „Как мина командировката?“, няма да разказвате само и единствено за работа. Ще имате лични впечатление от нещо по-разнообразно, които да споделите. На мен ми изглежда като добър план, а на вас?

Преди няколко дни с моите приятели бяхме на почивка в най-слънчевия планински курорт на България – Пампорово. Бяхме си резервирали тези почивни дни отдавна и само се надявахме да уцелим хубаво време, че октомври е доста капризен месец. Преди почивката предварително прегледахме няколко туристически сайта на хотели в Пампорово. В първите, в които попаднахме, имаше страшно много предложения за хотели в Пампорово и ние си направихме резервация в тризвездния хотел Снежанка. За наше щастие попаднахме на много добър промоционален пакет, а хотелът, който си избрахме, предлагаше много екстри и развлечения спрямо други хотели в Пампорово от тази категория виж тук.

И така… дойде време за пътуване! Стегнахме багажа и потеглихме с моя автомобил. Тръгнахме рано сутринта (слънцето още не беше изгряло!), че да сме там по обяд. По маршрута Варна-Пампорово пътувахме малко повече от 5 часа, но успяхме да пристигнем по обед. Веднага, щом минахме заветната табела, видях едно градче, което бе напълно променено в сравнение с това, което помня от последната си визита. Пампорово бе застроено с  много хотели, а наоколо сякаш се стичаха тълпи от туристи. При настаняването ни в хотела бяхме любезно и приятно изненадани от персонала на хотела. Стаите ни се оказаха много хубави и уютни, с южно изложение и със самостоятелен санитарен възел, LCD телевизор с кабелна телевизия и безжичен интернет достъп. Настанихме се спокойно и след това се отдадохме на несравнимо спокойствие и релакс в спа центъра на хотела. Дори аз се подложих на няколко (или бяха всички възможни!?) СПА процедури, предлагани от хотела – парна баня, сауна и масажи. Така времето неусетно мина в релакс и дойде момент за вечеря. В интернет разгледахме какво има в района около нас и попаднахме на резервация.ком. Въпреки примамливите предложения обаче за тази вечер решихме да похапнем в ресторанта на хотел Снежанка. Ресторантът ни предложи богато меню с традиционни родопски специалитети. Нямаше как де не опитаме родопския пататник, любимото ястие на редица родопчани. Също така поръчахме саздърма, опитахме някои рибни специалитети на заведението и ароматни български вина. В сладки приказки с компанията денят мина толкова неусетно…

На следващата сутрин пак закусихме в ресторанта с още традиционни родопски специалитети – марудници и родопски баници с натурален сок. Свежи и бодри се запътихме да видим пистите на курорта, които скоро ще имат възможност да предложат много добри условия за практикуване на зимни спортове в планината като – ски, ски бягане и каране на сноуборд. Сигурен съм, че тогава курортът е още по-впечатляващ и красив! Ние обаче се задоволихме с една по-дълга разходка из планинските пътеки в района. Насладихме се на природата и след това с удоволствие седнахме да хапнем в друг ресторант. Погледнах картата на смартфона си за информация къде се намираме в момента и какво има около нас. Попътно към хотела най-близко бе Ресторант Чановете. Избрахме него и мога да ви кажа, че кухнята в ресторанта ни предложи изобилие от традиционни български специалитети с продукти от фермата на заведението. Нямаше как да не опитаме пърленките, агнешкото чеверме и станимашките сърмички, които особено добре вървяха с прочутия асеновградски мавруд. А за десерт пробвахме печена тиква с мед и орехи, както и домашно приготвена торта. В автентична уютна родопска обстановка и в сладки приказки и шеги мина и този прекрасен ден, изпълнен с много хубави моменти и спомени. Така продължихме до вечерта.

На следващия ден за жалост трябваше да напуснем хотела и да се прибираме у дома. Направо не ми се искаше да си тръгвам от този прекрасен зимен курорт. Дълго време ще пазя спомена за това незабравимо пътуване до Пампорово.

Не можах да издържа на изкушението да ви споделя това видео. Много ми хареса всяка секунда от него – не само гледките от родината ни, но също и музиката. Двата основни компонента на клипчето си пасват идеално и по мое мнение се е получило нещо наистина добро, което си заслужава да се види.

Показани са места и събития, някои от тях комерсиални – други не. При това има кадри от цялата ни страна, а не само от София, Витоша или Черноморието. Аз съм почти убеден, че хижата, която се вижда на 2:48 е Амбарица от северната страна на Стара планина, а по-нататък във видеото име кадри от Фестивала на боровинките, който се проведе там за втори път тази година. Вие кои места в България разпознавате? Може би виждате Рилския манастир и водопад Райското  пръскало? Какво още 🙂

Знаете ли коя е Таря Туренен? Оперната певица вероятно ви е позната като бившата вокалистка на симфоник метъл бандада Nightwish. Вече минаха няколко години, откакто групата им се разпадна и оттогава Таря има няколко успешно реализирани соло албума. Сред любимите ми нейни парчета са I Walk Alone, Die Alive и What Lies Beneath. Те са сред първите й самостоятелни проекти, но са наистина добри, така че препоръчвам ви да ги чуете 😉

Сега да преминем по същество. Таря Туренен ще изнесе предколеден концерт у нас тази година. Датата е 18 декември, а мястото – зала „България“ в София. Концертът ще носи името на последния проект на певицата – Ave Maria. Това е името на най-новия й солов албум с класическа музика и включва няколко интерпретации на известната молитва. Сигурен съм, че ще е много въздействащо да се чуе на живот дори да не харесвате такъв тип музика по принцип. Все пак Таря е сред най-добрите оперни певици на нашето време и има уникалната способност да прави с гласи си… ами всичко, което поиска. Тези, които са посещавали техни концерти до сега, знаят за какво говоря 😉

Новината за предстоящия концерт на Таря Турунен е буквално от преди 2-3 дни, така че побързайте, ако искате да си запазите билет с хубаво място. И една последна вметка – на сцената ще видим и един от бившите музиканти на Apocaliptica, а именно Макс Лиля. Както можем да очакваме, той ще свири на чело и съм убеден, че също ще си струва да се види и чуе 😉

Един въпрос ме мъчи днес и все още съм в търсене на неговия отговор: Защо жените гледат толкова кулинарни предавания…

Аз лично не виждам нищо кой знае колко интересно в този вид ТВ продукции. Колкото пъти съм се заглеждал, готвачите винаги използват разни странни съставки, които или не съм чувал въобще, или не съм използвал. Да не говорим за онези странни чери домати, които ги намират в оранжеви и лилави цветови! Ами, твърде ми е странно на мен… И откъде, ако може да попитам, се предполага, че ще мога да взема по една червена, зелена и жълта чушка. Аз ги купувам все едноцветни и не мисля, че това е повод за притеснение. Ами онези странни шушулки с ванилия и клечките канела? Ами многото и различни тигани и тенджери, печки, фурни и всичко, което използват? Не, съжалявам, непосилно ми е да го възприема като нещо нормално.

Та, скъпи дами, много ще съм ви благодарен, ако някоя от вас ми сподели защо с часове наред гледате как някой готви на телевизора пред вас. Кое ви е толкова интересно?

Ако търсите нова рецепта, която да изпробвате, потърсете такава в интернет. Там има предостатъчно предложения. Четат се за по 2-3 минути и не е нужно да седите половин час пред телевизора, за да видите как се приготвя това или онова. Освен това ми се струва, че именно онлайн рецептите са някак си по-лесни за приготвяне и не толкова претенциозни. Но това, разбира се, е лично мнение…

Въпросът ми обаче остава: кое е толкова интересното на кулинарните предавания…

Защо точно краве сиренето е тайната съставка на най-вкусната пица и защо да е на Lacrima? Ще разберете. Просто имайте малко търпение.

Първо, кажете ми, сещате ли се за онези малки закътани местенца, които са характерни за всеки град? Там е уютно и приятно, има страхотна храна и винаги ги посещаваш с удоволствие. Това място може да е някое квартално кафенце, ресторант, парк или каквото друго се сещате. Може би там правят най-хубавите пържени картофи в града. Може би бирата е най-евтина. Или пък шоколадовото суфле е най-сладкото на десетки километри диаметър… вярвам, че всеки от нас се сеща за поне едно подобно заведение.

Преди време имаше подобна пицария в моя град, която за съжаление затвори преди няколко години. Приготвяха пиците на място, печаха ги на пещ и ставаха невероятно вкусни. Продаваха ги на парче на принципа на бързата кухня. Имаше също и места, където да седнеш и да хапнеш спокойно, стига да искаш. Всеки път, когато ходех в тази пицария, имах чувството, че пиците са по-вкусни, отколкото са тези в скъпите и луксозни заведения. Естествено, имах си една любима пица, която поръчвах винаги, когато е налична. Тестото месеха на място и го покриваха го с много и вкусен доматен сок. Върху него нареждаха парченца червена шушка, пушено сирене, кашкавал, прошуто, маслини и подправки. Черешката на тортата обаче беше поръсеното краве сирене накрая. Представете си тази апетитна пица, която ви описах, току що извадена от пещта и докато е още топла, поръсвате отгоре й натрошено краве сирене. То леко се разтапя от топлината, става по-кремообразно и попива от аромата на другите съставки. Ненадминат вкус!

… който аз наскоро се опитах да повторя. Направих домашна пица по спомен от онова любимо местенце, по което ненадейно ме налегна носталгията. Знаех, че няма как да направя същия кулинарен шедьовър, който толкова обичах, но все пак реших да опитам. Може би най-големият ми недостатък е, че нямах домашно тесто, а купих готов блат за пица от тези замразените, които са във фризерите на големите супермаркети. Е, как да постъпиш, когато нямаш алтернатива? Работиш с наличните съставки. Аз разполагах с този блат, буркан с доматено пюре, сирене и кашкавал на фирма Lacrima, малко черни маслини, пушено пуешко филе и една червена чушка.

Смея да кажа, че пицата ми се получи горе-долу, но най-вкусно определено беше краве сиренето накрая. Може би защото е единственото нещо, което знаех как и кога точно се прибавя. С всичко останало ми се наложи да импровизирам и определено имаше какво още да се желае. Твърдението ми обаче се затвърди. Тайната съставка към всяка апетитна пица е в сиренето накрая! Не знам какво слагаха едно време в онази малка пицария, но това на Lacrima, което аз използвах, свърши същата перфектна работа.

Прави ми впечатление, че много хора в днешно време като че ли не закусват и по една или друга причина пропускат първото си хранене за деня. Някои се успиват, други бързат за работа, трети закъсняват за среща, а на други просто не им се яде толкова рано сутрин.

Поради каквато и причина да пропускате закуската си обаче, опитайте се да промените този свой навик. Не е необходимо да си пържите яйца и бекон всяка сутрин, нито да си приготвяте палачинки, омлет и т.н. Достатъчно е да си намажете филия на сандвич, да си разбъркате пълноценно смути. Дори един банан, праскова или ябълка е по-добър вариант, отколкото нищо да не хапнете.

Основните причини поради, които да НЕ пропускате закуската си, са:

• Енергия – след продължителен сън енергийните запаси в тялото ви са изчерпани, затова е необходимо да си набавите нови чрез сутрешното хапване. Затова е важно то да е пълноценно и хранително.
• Метаболизъм – сутрин тялото ви все още е в състояние на покой и именно закуската ви дава силен старт на метаболизма.
• Настроение – пълноценната, богата на витамини и минерали храна зарежда тялото ви и по този начин спомага за повишаване на настроението ви. Хапвайте в продължение на 1 седмица например плод за закуска и съм сигурен, че ще усетите разликата.
• Контрол на теглото – доказано е, че хората, които закусват, имат по-малко проблеми с наднорменото тегло, защото захранват тялото си навреме, не изпитват необходимост от друга храна между храненията и по-рядко посягат към сладките изкушения.

Лично аз открай време съм свикнал да хапвам по нещо малко сутрин и особено в делничните дни преди работа. Дори когато съм се успал и бързам за някъде, си взимам 2 банана и ги хапвам в колата, докато карам. Иначе си мажа 1 филия със сирене и домат, авокадо и сусамов тахан или импровизирам с каквото има в хладилника. През уикенда, когато разполагам с повече време, си приготвям по-обилна закуска. Може да е малко по-късно през деня, но винаги е до час-два, след като съм станал от сън.

Ако вие сте от хората, които пропускат първото си хранене за деня, наистина ви препоръчвам да преустановите този навик. Не е толкова трудно и веднъж направите ли го, ще усетите ползите.

Прави ми впечатление, че много хора в днешно време като че ли не закусват и по една или друга причина пропускат първото си хранене за деня. Някои се успиват, други бързат за работа, трети закъсняват за среща, а на други просто не им се яде толкова рано сутрин.

Поради каквато и причина да пропускате закуската си обаче, опитайте се да промените този свой навик. Не е необходимо да си пържите яйца и бекон всяка сутрин, нито да си приготвяте палачинки, омлет и т.н. Достатъчно е да си намажете филия на сандвич, да си разбъркате пълноценно смути. Дори един банан, праскова или ябълка е по-добър вариант, отколкото нищо да не хапнете.

Основните причини поради, които да НЕ пропускате закуската си, са:

• Енергия – след продължителен сън енергийните запаси в тялото ви са изчерпани, затова е необходимо да си набавите нови чрез сутрешното хапване. Затова е важно то да е пълноценно и хранително.
• Метаболизъм – сутрин тялото ви все още е в състояние на покой и именно закуската ви дава силен старт на метаболизма.
• Настроение – пълноценната, богата на витамини и минерали храна зарежда тялото ви и по този начин спомага за повишаване на настроението ви. Хапвайте в продължение на 1 седмица например плод за закуска и съм сигурен, че ще усетите разликата.
• Контрол на теглото – доказано е, че хората, които закусват, имат по-малко проблеми с наднорменото тегло, защото захранват тялото си навреме, не изпитват необходимост от друга храна между храненията и по-рядко посягат към сладките изкушения.

Лично аз открай време съм свикнал да хапвам по нещо малко сутрин и особено в делничните дни преди работа. Дори когато съм се успал и бързам за някъде, си взимам 2 банана и ги хапвам в колата, докато карам. Иначе си мажа 1 филия със сирене и домат, авокадо и сусамов тахан или импровизирам с каквото има в хладилника. През уикенда, когато разполагам с повече време, си приготвям по-обилна закуска. Може да е малко по-късно през деня, но винаги е до час-два, след като съм станал от сън.

Ако вие сте от хората, които пропускат първото си хранене за деня, наистина ви препоръчвам да преустановите този навик. Не е толкова трудно и веднъж направите ли го, ще усетите ползите.

Каквото и да се говори за певицата Тейлър Суифт, момичето със сигурност знае как да прави успешни сингъли и да върви нагоре в музикалната си кариера. От Shake it up насам клиповете й са все по-успешни и печелят голяма популярност сред феновете не само в Америка, но и тук, в Европа.

Аз лично не съм сред най-големите фенове на Суифт, но признавам, че с последния си сингъл успя да ме впечатли. Става дума за песента Wildest Dreams, която ни показва Тейлър в непозната до сега роля. Допада ми самата песен и клипа, но повече ми харесва надписът, който излиза в края. Той гласи, че всички средства, свързани с това видео, ще бъдат дарени с цел опазване на дивите животни в Африка. Съзнавам, че това е пиар стратегия, но за мен е без значение. Винаги е хубаво, когато богатите отделят от своите авоари за благородни каузи като тази 🙂

Apocalyptica, една от най-известните хеви метъл банди отново идва в България!

Прочули се още в началото на 90-те с уникалните си изпълнения на кавър песни на легендарните Металика, Apocalyptica набраха все повече и все по-стабилна аудитория през годините. Завоюваха си името на живи легенди и ако аз лично трябва на назова една банда, за която да кажа, че свири най-добрите инструментали, то това са тези тези финландци.

Хърватите Лука Шулич и Степан Хаусер от 2Cellos също са добри, но дали са чак толкова добри? Възможно е… техните кавъри също са много успешни и двамата изпълнители имат много фенове, но на моят вкус приляга повече музиката на Apocalyptica.

Сега да се върнем на темата. Финландците ще сирят на 18 септември в Пловдив, като гости в 5-то издание на музикалния фестивал под тепетата Sounds of The Ages. Мястото е Античният театър в Старата част на града, а началото на концерта е обявено за 20.00 ч.

Очакваме на живо да чуем песни от 8-я и последен до момента студиен албум на  Apocalyptica – Shadowmaker. Той излезе през пролетта на тази година – на 17 април 2015 г. Това е първият албум на групата, в който участва един единствен вокалист – в случая това е Франки Перез. През годините Apocalyptica са свирили кавъри на известни рок банди и са си партнирали с вокалистите на някои от най-популярните групи в това число Виле Вало от HIM, Тил Линдеман от Rammstein, Адам Гонтиeр от Three Days Grace и други.

В Пловдив на живо ни предстои да видим изпълнението на Еика Топинен, Пааво Льотьонен и Перту Кивилааксо – едни от най-големите майстори в свиренето на чело, както и барабаниста Мико Сирен.  Аз нямам търпение! А вие?

Днес ще ви споделя един интересен факт, който научих наскоро и при това доста случайно. Може би някои от вас знаят, но аз разбрах съвсем наскоро следното: Гръцката дума за „банка“ на български език се произнася като „трапеза“!

Всички знаем каква е символиката на тази дума у нас. Аз веднага си представям богато отрупана софра, сервирана вечеря апетитно ухаещи гозби, и семейството, събрало се около масата, за да хапне вкусно на по приказка-две. Ле-ле, как огладнявам само като си мисля за нещо подобно…

Та, чудя се, каква ли е по-точно етимологията на гръцката „трапеза“? Стана ми много любопитно. Все пак съседни страни сме и е логично да имаме нещо общо между произхода на тази дума в двата езика, въпреки коренно различните значения у нас и при южната ни съседка. Та някой от вас знае ли в крайна сметка, защо гръцките банки са всъщност „трапези“?

Днес ще ви споделя един интересен факт, който научих наскоро и при това доста случайно. Може би някои от вас знаят, но аз разбрах съвсем наскоро следното: Гръцката дума за „банка“ на български език се произнася като „трапеза“!

Всички знаем каква е символиката на тази дума у нас. Аз веднага си представям богато отрупана софра, сервирана вечеря апетитно ухаещи гозби, и семейството, събрало се около масата, за да хапне вкусно на по приказка-две. Ле-ле, как огладнявам само като си мисля за нещо подобно…

Та, чудя се, каква ли е по-точно етимологията на гръцката „трапеза“? Стана ми много любопитно. Все пак съседни страни сме и е логично да имаме нещо общо между произхода на тази дума в двата езика, въпреки коренно различните значения у нас и при южната ни съседка. Та някой от вас знае ли в крайна сметка, защо гръцките банки са всъщност „трапези“?

Всеки я познава и се съмнявам, че който и да е, я обича. Става дума за така добре позната ни умора, която отнема от енергията ни, кара ни да се чувстваме отпаднали и непълноценни. Най-честа причина за това неприятно усещане според мен е недоспиването, ниския жизнен тонус и неправилното хранене. Аз имам няколко стратегии, посредством които боря усещането за умора, но ако вие имате други предложения освен моите, ще се радвам да ги споделите в коментар. Така ще си бъдем от полза взаимно.

Ето моите техники за най-лесно преодоляване на умората:

1. Чрез качествен сън – това означава дълбок и пълноценен сън в рамките на 8 до 10 часа, през които не се будите. Всеки от нас знае по колко часа сън му се отразяват най-добре, въпросът е той да не бъде нито прекалено къс, нито прекалено дълъг, както и да не се будите стреснато от най-малкия шум.

2. Редовно спортуване – като казвам редовно, имам предвид поне по 2-3 пъти седмично, а не наистина всеки ден. Може да излизате да тичате, да посещавате фитнес залата или да практикувате друг спорт, който ви харесва. Спортуването у дома също е вариант, стига да го правите качествено и редовно. Най-важното е просто да имате достатъчно физическа активност, която да покачва пулса и поддържа жизнения ви тонус. А започнете ли веднъж, сигурен съм, че постепенно и броят на тренировките ви ще се увеличи от само себе си.

3. Правилно хранене – под „правилно“ имам предвид такова, чрез което ще доставите на организма си необходимите му витамини и минерали, защото дефицитът, на който и да е от тях, би могъл да доведе до чувство на умора. Ако не знаете как да разберете дали нещо ви липсва, следете храненето си няколко последователни дни, вижте коя храна на какво е богата и си извадете съответните изводи, ако желязото например ви се окаже ниско. Общо взето слушайте тялото си, то е по-умно от вас.

4. Качествена почивка – когато имате нужда от малко излежаване, останете си вкъщи. Няма нищо лошо в домушарството и стоенето у дома от време на време. Просто си полежете удобно и прочетете някоя хубава книга или гледайте интересен филм.

5. Разнообразяване на средата – противно на т.4 смяната на средата с по-различна от домашната също може да окаже положителен ефект относно преодоляването на умората, особено ако отидете на място извън града, където въздухът е по-свеж и чист.

Между другото вредните навици като злоупотребяване с алкохол и цигари допринасят за чувството на умора, така че, ако имате възможност, избягвайте ги.

Това е от мен, дано информацията ви бъде полезна 😉