Независимо на колко години сме станали, все в един момент ни се иска да прекараме забавна и безгрижна вечер в играене на нещо интересно. Преди имаше разнообразни настолни игри, които обаче не могат да стъпят и на малкия пръст на някои днешни, които мога съвсем спокойно да провъзглася като произведения на изкуството. Такава е играта Диксит.
Като цяло тази игра не представлява кой знае какво като игрално поле. Имаме пластмасови зайчета и картонена стълбичка, по която то се катери. Това, което прави играта толкова вълшебна са картите й, които са изрисувани с различни цветове и форми, а целта на играта е да се направи най-правилната асоциация с описанието на някой от хората, с които и срещу които играеш. И тъй като описанието, което започнах да правя на правилата сигурно стана твърде неразбираемо, ще започна от начало.
Всеки играч получава зайче на изходна позиция и 6 карти в ръката си, които не трябва да показва на останалите участници. Когато дойде вашият ред, избирате една от картите, които държите и казвате изречение, историйка или само една дума, според които останалите участници трябва да направят асоциация. Вие поставяте избраната от вас карта с лицето надолу върху масата и чакате всички останали участници в играта да изберат най-приближаващата се карта до вашето описание, която държат в ръцете си. Всички ги оставят на масата с лицето надолу, след което се разбъркват и се обръщат, така че да могат всички да ги видят добре. На базата на вашето описание всеки един прави предположение, коя в действителност е вашата карта. И ето тук идва тънкостта на играта. Идеята е да има хора, които са познали картата ви, но да има и такива, които не са я познали. Само така вие ще получите достатъчно точки ще скокнете нагоре по стълбичката. Ако всички са познали картата ви не получавате точки. Хората, чийто карти са получили предположение също се местят с толкова хода, колкото предположения са получили. А когато вашето зайче стигне до последното стъпало и е първо – печелите играта.
Звучи забавно, нали?
