Мисля, че бавно и постепенно ме наляга есенна умора. Усещам как денят се скъсява вече осезаемо и вечер, когато се прибера у дома, се чувствам много по-изморен от обикновено. Нямам много сили да правя каквото и да е.
Хапвам нещо на бързо, пускам телевизора и си мисля: Как ще работя утре в подобно състояние? Въобще няма да съм продуктивен, а има дни, в които ми се събира страшно много работа, която имам да свърша. Разни проекти изостават. Имам документи за дооформяне, няколко таблици за разчертаване, места, на които искам да отида, и хора, с които бих се срещнал. В такива дни понякога усещам как у мен се случва нещо странно, мобилизирам се.
Мобилизирам се много и изведнъж. Като започна нещо, в един момент осъзнавам, че го върша много по-бързо и почти за двойно по-кратко време при това без да страда качеството на крайния продукт. Същевременно имам дни, в които работя по-спокойно и уравновесено. Действам бавно, обмислено и разчертано. Оглеждам всеки детайл и всяко ъгълче, в което може да има допусната грешка.
Може би отстрана на някой работодател мобилизираното ми състояние е по-желано, защото тогава върша повече работа за същите пари, но не бива да е така. Никой не може да работи постоянно и на пълни обороти. Всеки, който се опита, рано или късно ще прегрее и навярно “ще му изгърмят бушоните”. Мобилизираното ни състояние не е нормалното ни и обичайно състояние на работа. То е нещо като турбо режим, който включваме от време на време, но не трябва да държим тялото и съзнанието си на такъв режим прекалено дълго, защото той черпи твърде много енергия и нерви..
