Имам познати, които все още се противят на смартфоните с тъчскрийн дисплей, казвайки, че не могат да работят по този начин без да усещат, че наистина натискат някакво копче с пръстите си. Казват, че им е неестествено само да докосват дисплея и да плъзгат пръсти по него без да усещат някакво съпротивление.
Истината е обаче, че това е неизбежното бъдеще, от което не могат да избягат. И докато познатите ми един по един се поддават на безпътието и остават неволята да ги учи как да боравят с това „чудо на технологията”, аз все по-често започнах да се замислям за навлизането на тенденцията touchscreen в живота ни.
Телефоните ни вече масово работят по тази технология, таблетите набират все по-широка популярност. Правят се дори телевизори, които действат на принципа на докосването. По телевизията в сутршните и новинарски блокове виждаме все по-често водещите да работят с т.нар. интерактивни дъски, които също се управляват, като прокарваме пръсти по тях.
Операционните системи като Windows 8 и Android се разработват, за да работят основно по този иновационен начин. Сигурен съм, че занапред ще се появяват все повече и повече примери по темата.
Едно обаче е сигурно. Тъчскрийните са неизбежна част от ежедневието ни и ще стават все по-разпространени. Ако все още се дърпате от работата си с тях, съветвам ви да спрете в най-скоро време. Колкото повече се стараете да забавите неизбежното бъдеще, толкова по-трудно ще ви бъде после.
