Кой е Джон Ленън? Въпрос, на който не могат да дадат еднозначен отговор – нито съвременниците му, нито следващите поколения. Мнозина го считат – и с право – за човек, който с цялата си същност и музикален талант е служил на делото на мира и борбата с насилието. Все пак, успехът в шоубизнеса и развлекателната индустрия имат своята цена. И кумирът на много поколения я заплаща до последния цент – метафорично казано.
Съдбата на най-знаменития от легендарната четворка от Ливърпул продължава да привлича внимание към себе си. Неговата музика, вижданията му за живота са оказвали и продължават да оказват въздействие на младежите от много страни. И това не е случайно – и животът, и творчеството му отразяват духовните търсения на цели поколения. Но в кого и в какво е вярвал техният идол, си остава загадка?
Ленън буквално е бил обсебен от числото 9. На девето число (октомври 1940) се ражда. На 9 ноември са срещите му с мениджъра Браян Епстайн и с втората му съпруга Йоко Оно. Той често е живял в жилища с този номер – от родилния дом до хотелските стаи. Почитателите и познавачите на творчеството му знаят, че деветката много често присъства и в песните му – “One after 909”, “Revolution 9”, “Number 9 dream”… Умира на 8 декември в Ню Йорк, но в Англия, където той е роден, вече е 9-и.
Първите признаци на влечение към музиката Джон проявява в средата на 50-те години, когато Ливърпул е обхванат от масовото увлечение skiffle. По това време той вече прилично свири на хармоника. А с появата на рокендрола младежът веднага и безусловно решава да се посвети на този нов жанр.
През пролетта на 1957 г. той създава първата си група – “The Quarry Men”. А малко след това се запознава с още двама младежи със същите музикални увлечения като неговите – Пол Маккартни и Джордж Харисън. И ги повежда по път, който ги превръща в символ за много поколения – “Бийтълс”. Бляскав път – който си има своята цена.
Ленън ненавиждал каноните и правилата. Популярността и успехът му носят много пари, но именно в това се крие и неговата несвобода.
“Аз бях под игото на договорите цели 20 години. От мене очакваха едно, друго… Аз изобщо не бях свободен.” Така завършва едно от последните му интервюта, дадено за “Нюзуик” малко преди гибелта му.
