За своите поклонници тя е просто Ангел на музиката. За критиците си – обект на постоянни спорове. За музикалния свят – уникално явление. Сара Брайтман рядко може да се чуе по радиото и още по-рядко може да бъде видяна по музикалните тв канали. Много хора въобще нямат представа коя точно е тя. И въпреки това албумите й стават златни и платинени, а концертите й в много страни се провеждат в претъпкани зали.
В какво се крие тайната на успеха на тази зеленоока англичанка с шикарни тъмни къдрици!? Може би в тембъра на гласа й? А може би секретът е във впечатляващия диапазон на гласа й? Или във впечатляващия репертоар, в който хармонично съжителстват поп, опера, мюзикъл, диско, че даже се срещат и джаз, рок и келтска народна музика? А може би хората са привлечени от наличието у мис Брайтман на два гласа – гръдно и лирическо сопрано? По-скоро всичко се дължи на съчетанието от всички тези фактори. Макар че едва ли почитателите на гласовитата певица се нуждаят и правят подобни задълбочени анализи за причините да я харесват. Истината е, че в музиката човек омагьоса ли се веднъж от таланта, от изкуството, от гласа на един изпълнител, си остава в негов плен завинаги.
Уникална певица е Сара. Дори оперните арии, излизайки от устата й, звучат някак по-особено – стилно и съвременно. На практика с неповторимостта си тя успява да създаде собствено направление в музиката. Тя прокарва мост между класиката и популярната музика, смесвайки ги смело и без страх, че няма да е като всички останали певици.
Именно затова е тя – неповторима и неопределима. Защото винаги е знаела какво иска и знае как да го постигне.
