В последните години българският футбол все по-често прилича на забавно шоу. Клубовете харчат пари не за играчи и треньори, а за ефекти, които да впечатляват по телевизията. Поддържат скъпоструващи илюзии – инфлуенсъри на трибуните, фалшив блясък на стадиона, светлинни ефекти, които не помагат на играта. Оказва се, че когато един клуб се опитва да продава лайфстайл, а не спорт, сметката винаги излиза крива. Вместо да инвестират в детско-юношески школи и качествена селекция, тези „брандове“ плащат за фалшиво „ангажиране“ – лайкове и споделяния, които не носят нищо друго освен краткотрайно самочувствие. Виждал съм го на живо – когато на терена няма съдържание, а само фасада, илюзията се разпада за минути. Футболът е сурова работа. Той не търпи поза. Истинските фенове усещат фалша, а истинските успехи идват само от пот и постоянство. Не от инстаграмни ъгли и пиар трикове. Когато един клуб се превърне в чисто шоу, той става зависим от външни ресурси. А когато победите липсват, сцената остава празна, а задълженията – огромни. Колкото по-ярки са светлините над терена, толкова по-видима става липсата на смисъл под тях. Следващият „голям проект“ вероятно ще има красив логотип и много PR шум, преди да се провали с гръм и трясък.
Вашият коментар
Разбирам критиката към фасадата, но не съм съгласен, че светлинните ефекти не помагат. На ЦСКА – София например атмосферата стана доста по-добра след ремонта и хората наистина се събират по-често на стадиона. Виждам разликата в ангажираността, дори когато играта не е на ниво.