Петър Стоилов

Въпреки че мина година, откакто трябваше действително да се случи, сега вече Европа е футбол. Дългочаканото събитие от футболните запалянковци е вече факт и изглежда обещаващо, дори и без националния ни отбор. Аз обаче се заплених не толкова от това, което се случва на терена, а от всичко останало извън него.

Първият значим случай, който преобърна играта и ни показа как да бъдем хора, е припадъкът на Кристиан Ериксен. Благодарение на мигновената помощ на неговите съотборници, на медицинския екип и чрез моралната подкрепа от феновете на стадиона, се оказа, че футболистът се е спасил от инфаркт. В момента е наред и се възстановява.

Последва и нов инцидент. От стадиона „Уембли“ падна запалянко от балкона. За щастие, всичко е наред. Но серията от подобни неприятни случки продължи. В Санкт Петербург в двубоя Полша и Словакия на друг фен ми е станало лошо. Той е припаднал и откаран с линейка. И всички тези нещастия в рамките само на няколко мача – няма как да не си помисля, че нещо му има на това Европейско.

Но ще сложа край на неприятните случки и ще завърша с нещо малко по-разведряващо. На една от пресконференциите Кристиано Роналдо премахна бутилките кока-кола от масата си и каза, че пие вода. Този жест към един от най-големите спонсори на това първенство по футбол , а пък и не само, взриви медиите. Накрая резултатът бе сериозен спад в акциите на компанията.

А още по-интересното е, че и други футболисти последваха примера на Роналдо. Те обаче махаха бира, тъй като е в противоречие с религията им. Други пък просто се шегуваха и разместваха нарочно бутилките. Все пак трябва всяка ситуация да се обръща и от забавната ѝ страна.

Не знам какъв ще е развоят на финала на Европейското по футбол, но определено има с какво друго да го запомним.

Един от любимите ми български съвременни творци е Камен Донев. Прекланям се пред гения на неговите идеи, на смеха, на креативността, на театъра. Явно това не е само мое мнение, актьорът и режисьор, вече не малко пъти пълни НДК и Арена „Армеец“ с моноспектаклите си. От това по-голямо доказателство за стойността на създаваното, здраве му кажи.

И тъй като и аз съм от онези луди фенове, които само чакат нещо ново да се появи, нямах търпение за следващата Лекция на Камен Донев. В неговото творчество тя ще е трета, като преди това има за Всеобщата просвета и Народното творчество. Ето, че чакането ми се увенча с успех, защото в началото на юни бе премиера на Лекция 3 за Силата на словото.

Тук очакванията ми бяха много високи, защото предните негови спектакли съм ги гледал по няколко пъти. Но честно да ви кажа, останах леко разочарован. Първо, защото в Античния театър в Пловдив, където се провеждаше представлението, нямаше кой знае каква организация на местата. Все пак е пандемия, а горните редове бяхме натъпкани като рибки.

Цялата лекция бе с продължителност около 3 часа и половина. Което предвид метеорологичните условия и начина ни на сядане, бе доста. Имаше смях, имаше хора, имаше и дълбока истина. Но някак нещата като че ли ми бяха преповтаряне от предните Лекции. Това все пак е лично мое мнение и не ангажирам никого с него.

Точно затова препоръчвам на всички любители на съвременния театър да се впуснат в това ново начинание на Камен Донев и лично да го оценят. Би ми било изключително любопитно да комуникирам с други привърженици и да разбера тяхното мнение за новото представление. Защото може и аз да съм изпуснал същината.