Литературните алтернативи чрез „Нов човек“ и Васил Лазаров
Литературата е голяма и вдъхновение дебне отвсякъде. Точно затова не трябва да се ограничаваме само с познатите жанрове като романтика, трилър, историческа и т.н. Истината е, че всяко произведение носи своята стойност, независимо от разпределението, към което принадлежи. А ние като широкоскроени хора трябва да сме отворени към новото.
Именно воден от тези мисли, стартирах и своето търсене из книгите. Предполагам като повечето хора и моето книжно приключение е започнало от страниците на задължителните произведение в училище. По-късно прерастена в специализирана литература по професията в университета. И чак накрая достигна до момента на откритие на собствени интереси и влечения.
Но след години четене на книги в сходна тематика, ми се искаше да разнообразя. Така започнах да се насочвам не само към по-малко познати заглавия, но и към по-малки издателства. От книги за любов, през автобиографии до такива с упражнения за тяло и ума и духовна литература, достигнах и до религиозната. Аз не съм с предразсъдъци по темата, дори четох за различните вероизповедания, тяхната символика, мисия и цел.
Но впечатление ми направи едно българско издателство – Нов човек. От организацията са си поставили за задача да привнесат повече в обществото ни добрите порядки, които са водещи при християнството. Смятат, че така ще се подпомогне и църквата, и нейното дело. На мен лично тази цел ми е леко крайна, но пък предоставят на осъзнатите читатели още една интересна алтернатива, която да изпробват.
В списъка с техните автори, открих и българина Васил Лазаров. Той има няколко романа, както и стихосбирка, и сборник. Взех една от книгите му – „Звънът на камбаните“, и се оказа, че далеч не е толкова религиозно насочена. Всъщност историята е интересна, преплетена с мистика, любов, исторически събития и човечност. И определено не е натрапчиво християнска.
В избраните от издателството книги има и такива на световно известни писатели, на съвременни и малко по-далеч във времето творци. Откриват се както по-религиозни, така и с по-лека нотка християнство четива – като на Васил Лазаров например. Това не е агитация, а просто ви давам нова възможност – бъдете будни и следете за книжни съкровища отвсякъде.
Професия писател – моето изцеление
Вярвам в Бог и една от причините за това е, че виждам ясно неговата любяща щедра ръка, която ни отвежда на най-неочаквани места, за да намерим отдавна търсеното изцеление. Защо от всички възможни професии избрах да стана писател ? Та аз мразя тишината, статичността и самонаблюдението. Но голямата ми любов – историите и думите – е причината да опозная отблизо „неподвижността“, което е определено доказателство, че Господ притежава и чувство за хумор, и безкрайно милосърдие.
Думата „неподвижност“, разбира се, ми напомня за Елиът, в когото се влюбих още като млад читател преди много години.
Единственият начин да минеш през празнотата е неподвижността – да се взираш, без да трепнеш, в дълбоката рана. Невъзможно е да надбягваш живота. Опитвал съм. Единственото, което можеш да направиш е да се разкриеш в неподвижността и мълчанието.
Открих, че изцелението и възстановяването на равновесието също се постигат в тишина, въпреки, че не ми се иска да е така. Понякога ми се иска да мога да имам такива прозрения и по време на парти, докато гледам телевизия или слушам силна музика.
Понякога се чувствам като последния екстроверт на земята, последният човек на дансинга, като този, който последен осъзнава факта, че не можеш да избягаш от тишината, ако се стремиш към истинско духовно общуване. Цял живот бягам от истинската тишина, а единствено в нея е възможно да се разкриеш. И едва тогава може да започне процесът на изцеление и пълно възстановяване на равновесието.
Необходими са едва няколко минути, в които да притихна и да се обърна към Бог, който ме е създал и ме обича, за да намеря вътрешния си покой и да отнеса със себе си обратно в динамиката и шума малко късче светлина. То остава в мен и когато ме връхлетят въпросите, страхът и хаосът, мога да се оттегля там – в онова изпълнено с тишина и покой място.
Когато започнеш да носиш Божият любов и дълбок покой в душата си, осъзнаваш, че не е нужно да пребродиш цялата планета, за да ги търсиш извън себе си. Съкровището, което си търсил дълго, е било съвсем близо, било е в теб през цялото време.
Вие вярващите ли сте?