Петър Стоилов

Ах, кафето… тази благородна тъмна напитка, без която милиони хора по света не могат да се надигнат сутрин от леглото. Лесно е да се пристрастиш към кафето и ободряващия му ефект. Аз самият също съм пристрастен и макар винаги да съм смятал, че по всяко време мога да се откажа да го пия, изглежда, че не е точно така.

Тази сутрин например станах както всеки понеделник в 7.00 ч. за работа. Вчера, хем спах до обяд, хем си легнах по-рано от обикновено, но в момента, когато пристигнах в офиса, не издържах да натисна копчето на кафе машината. Уви, явно дори когато съм се наспал, все още имам нужда от ежедневната си доза кафе. Вероятно вече ми е станало навик да държа в едната си ръка мишката, а в другата – чашата. Нали знаете, че това е вечната поза на работещите пред компютър. Аз не съм изключение от правилото дори когато нямам физическата нужда от кофеин в момента. Понякога просто искам да усещам ароматът му и дори да пия една чаша цял ден, знам, че във всеки един момент мога да посегна към него, защото е буквално на ръка разстояние.

Знам, че не само аз съм така. Хиляди хора също като мен са пристрастени към кафето. Ние си знаем, че без него не можем и не се притесняваме да го кажем.

Може би съм закъснял с… колко? Около години и половина мина, откакто излезе този филм, но аз го изгледах съвсем наскоро и честно казано на моменти се смях с глас.

За какво става дума ли? Най-общо казано за двама безработни американци на средна възраст, които са останали без работа и се записват за летен стаж в компанията „Гугъл“ с надеждата да си спечелят постоянна позиция в бъдеще. В главните роли са съответно Винс Вон и Оуен Уилсън, като на двамата ще се наложи да се състезават с няколко десетки информационни гении. Почти целият филм се развива в кампуса на „Гугъл“, който на мен ми изглеждаше като мини град на бъдещето – изряден, подреден, спретнат, където всеки си има график и не се отклонява от задълженията си.

Сюжетът най-малкото е нестандартен, а шегите са попадения в целта. Краят също може да ви изненада, защото по мое мнение имаше поне отчасти непредвидимо развитие. Общо взето, ако имате на разположение два свободни часа и желание за съвременна комедия, може да обмислите този филм. Наименованието му на английски е „The Internship“.

Може би съм закъснял с… колко? Около години и половина мина, откакто излезе този филм, но аз го изгледах съвсем наскоро и честно казано на моменти се смях с глас.

За какво става дума ли? Най-общо казано за двама безработни американци на средна възраст, които са останали без работа и се записват за летен стаж в компанията „Гугъл“ с надеждата да си спечелят постоянна позиция в бъдеще. В главните роли са съответно Винс Вон и Оуен Уилсън, като на двамата ще се наложи да се състезават с няколко десетки информационни гении. Почти целият филм се развива в кампуса на „Гугъл“, който на мен ми изглеждаше като мини град на бъдещето – изряден, подреден, спретнат, където всеки си има график и не се отклонява от задълженията си.

Сюжетът най-малкото е нестандартен, а шегите са попадения в целта. Краят също може да ви изненада, защото по мое мнение имаше поне отчасти непредвидимо развитие. Общо взето, ако имате на разположение два свободни часа и желание за съвременна комедия, може да обмислите този филм. Наименованието му на английски е „The Internship“.

Честита Нова година на всички! Нека да сме здрави, щастливи, да пожънем множество успехи и да не спираме да слушаме качествена музика. Дано предстоящите 12 месеца на 2015-а ни донесат 12 пъти повече положителна енергия и сбъднати мечти. Пожелавам ви да бъдете по-устремени, по-можещи и най-важното от всичко – по-обичани и обичащи.

По случай Новата година искам да ви поздравя с тази детска песничка, изпълнена, разбра се, от деца. Това, което ме впечатли в нея не е вокалната изява на малчуганите, е клипът. Не че е майсторски изработен или е с впечатляваща анимация, но си струва да се замислим над посланието, което ни изпраща. Приятно слушане… и гледане.