Петър Стоилов

Да си наследник на състояние е като сбъдната мечта. И аз станах наследник миналия месец. Получих малко състояние и два имота от роднина. Веднага реших да използвам парите за ремонт на кухнята. Само че избързах. Уловката да си наследник е, че наследяваш състоянието и имотите, но и дълговете. Моят роднина имал дълг по краткосрочен заем в размер на 6000 лева.

(Винаги си повтарям, че трябва внимателно да слушам адвокатите. Но понеже скърбях, а след това ме обзе странно чувство на шаш, понеже изобщо не очаквах , че ще наследя нещо. Май май съм изпуснал момента със заема).

И тъкмо, когато започнах да си блъскам главата в стената заради глупостта си, защото можех с парите от кухнята да погася заема, ми се обадиха от колекторска агенция. Служителката беше мила и се представи от ЕОС Матрикс. Уведоми ме, че са изкупили дълга на покойния ми роднина и са ме издирили чрез нотариуса. Разговаряхме на дълго и на широко и нямаше как, признах какво съм направил. Жената се оказа разбрана. Попита ме по колко ще успявам да внасям на месец. Първоначално се учудих, че сам ще мога да предложа опция, но сега съм щастлив, защото изплащам дълга към колекторската агенция с леко сърце, тъй като служителката от ЕОС Матрикс ми вдъхна доверие в делата на компанията.

И ето ме днес, пиша с ново кухненско обзавеждане, сменена дограма и заем за изплащане. Все едно нищо не съм наследил, а съм взел кредит, който обаче изплащам с бонуси за лоялен клиент. Ех, живот! Какви изненади ни поднасяш само…

Работата в офис беше определяна като работата на XX век. Работата от вкъщи е спрягана за работата на XXI век. Може и така да е, но никой не би отрекъл, че и сега и в бъдеще ще има хора, които да работят от офис и такива, които да са на свободна практика било то с лаптоп у дома или в съседното кафене.

Оказва се, че когато си прикован пред екрана, зад щанда или на касата в магазина или си професионален шофьор и ежедневно въртиш волана, музиката е неизменен твой спътник в професионалната кариера. Затова сега ще се опитам да уточня кога и каква музика е добре да слушате, за да не се разсейвате от нея, а напротив тя да ви помага да се съсредоточите.

Ако работите в офис, бих дал следния съвет. Не си пускайте радио или каквото и да е озвучаване. Вероятно сте прекалено много хора, за да се угоди на всички и не рискувайте да се изпокарате с колега заради такава дреболия. Предполага се, че всеки от вас разполага с компютър, така че защо не си слагате слушалки и не си пускате онлайн кой каквото иска. Всеки ще слуша я радио, я определен изпълнител или албум, я плейлист от youtube при това без да пречи на останалите. А който не иска, ще се  радва на тишината и звука от щракане по клавиатурата на колегите си.

Ако работите в магазин, сервиз, пекарна, куриерски офис или  другаде, където сте ангажирани с обслужване на хора продажба, консултация и т.н. е хубаво да си пуснете лека, приятна музика, която да не е натрапчива, а да е по-скоро за фон. Може да си направите диск с хубави песни и дори да ги изберете тематично. И не забравяйте, че приятната музика ще предразположи вашите клиенти и ще ги накара да се чувстват по-добре.

Ако сте шофьор на такси, автобус, куриер и т.н. може би радиото за вас е най-подходящо. Там програмите са хем различни и няма да в иумръзне еднообразието, хем ще използвате времето зад волана, за да се информирате за това и онова по време на новинарските им емисии.

Работата в офис беше определяна като работата на XX век. Работата от вкъщи е спрягана за работата на XXI век. Може и така да е, но никой не би отрекъл, че и сега и в бъдеще ще има хора, които да работят от офис и такива, които да са на свободна практика било то с лаптоп у дома или в съседното кафене.

Оказва се, че когато си прикован пред екрана, зад щанда или на касата в магазина или си професионален шофьор и ежедневно въртиш волана, музиката е неизменен твой спътник в професионалната кариера. Затова сега ще се опитам да уточня кога и каква музика е добре да слушате, за да не се разсейвате от нея, а напротив тя да ви помага да се съсредоточите.

Ако работите в офис, бих дал следния съвет. Не си пускайте радио или каквото и да е озвучаване. Вероятно сте прекалено много хора, за да се угоди на всички и не рискувайте да се изпокарате с колега заради такава дреболия. Предполага се, че всеки от вас разполага с компютър, така че защо не си слагате слушалки и не си пускате онлайн кой каквото иска. Всеки ще слуша я радио, я определен изпълнител или албум, я плейлист от youtube при това без да пречи на останалите. А който не иска, ще се  радва на тишината и звука от щракане по клавиатурата на колегите си.

Ако работите в магазин, сервиз, пекарна, куриерски офис или  другаде, където сте ангажирани с обслужване на хора продажба, консултация и т.н. е хубаво да си пуснете лека, приятна музика, която да не е натрапчива, а да е по-скоро за фон. Може да си направите диск с хубави песни и дори да ги изберете тематично. И не забравяйте, че приятната музика ще предразположи вашите клиенти и ще ги накара да се чувстват по-добре.

Ако сте шофьор на такси, автобус, куриер и т.н. може би радиото за вас е най-подходящо. Там програмите са хем различни и няма да в иумръзне еднообразието, хем ще използвате времето зад волана, за да се информирате за това и онова по време на новинарските им емисии.

Истинска вихрушка се изви на емблематичната дата 10 ноември в столичната зала „Арена Армеец”. И да искам, разполагам с много беден словесен речник, за да ви опиша това грандиозно събитие, което спокойно мога да наредя към престижните европейски и американски мероприятия. Защо казвам това? Защото група „Фондацията‟, е не просто благотворителна сбирка на добри музиканти. Това е група, която по западен образец събира най-изявените бг изпълнители, не просто взели китарите си да посвирят за добро настроение или  благотворителна кауза, а да създават заедно изумителна в музикално отношение симбиоза с постоянство и всеотдайност. Фондацията поддържа звездния блясък на родната сцената, благодарение на невероятния талант на солистите си  вече повече от 25 години.

А това са големият  Кирил Маричков от „Щурците‟, Славчо от БТР, Дони от „Атлас”, Иван Лечев от ФСБ и Венко от „Те”. Към тях на концерта се присъединиха и Влади Тотев, който изпя неповторимото парче „Вдигни очи”, Георги Марков („Щурците”) и Константин Цеков (ФСБ). Феноменални, както винаги, представиха песни на всяка от предишните им групи и буквално взривиха настроението. Нямаше как да не забележа, че за наистина ВИП персони като тях, се грижеха и лидерите в охранителния бранш – БОДУ СОД. Момчетата от фирмата осигуриха гладкото протичане на тази вълна, извираща в рок атмосфера, която ескалира до границата на пълна еуфория.  Престижът на събитието си пролича и по този критерий, тъй като БОДУ СОД, осигуряват защита на концерти на най-големите родни звезди – като  Примата на българската естрада  Лили Иванова, на редица спортни събития като боксови срещи и Световната купа по художествена гимнастика, както и предизборни конференции на политически партии, за които знаем, че много стриктно затягат меките за сигурност.

Лично аз пожелавам много късмет на Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо и Дони. След прекрасното им представяне на българска сцена им предстоят концерти в САЩ, Австралия и Нова Зеландия. Не се съмнявам, че същата тази позитивна енергия ще извира под струните им и там и те ще разтопят сърцата на родната, а защо не и на чуждата публиката.

Всеки от нас иска. Иска това, иска онова, по-добро бъдеще, по-успешна кариера, по-сплотено семейство, повече и по-добри приятели, повече финансова стабилност и сигурност, повече уважение и зачитане на постиженията и т.н. Сигурен съм, че можете да продължите списък, но тук е важна идеята, а не самия списък. Същественото е, че всеки иска, но не ни е ясно как да постигнем това, което искаме.

И ето тук аз ще кажа следното: Всичко е въпрос на мотивация.

Искрено вярвам, че човек получава това, което е заслужил. Понякога го получава по-рано, а друг път по-късно, но пък за мен винаги крайният резултат е най-важен, а не моментът на настъпването му. Не мога да не ви цитираме една любима моя фраза на известния Беър Грилс. В неговата автобиография пише, че, когато бил малък, баща му му дал ценен урок, към който все още се придържа. Казал му: „Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш“. Така ще преследваш целите си устремено, няма да се разсейваш и винаги ще си една крачка пред другите. Добра мисъл, а? В нея се крие същото, което аз се опитвам да ви кажа – че успехът е въпрос на личностна мотивация. Ако вие сте ентусиазирани, това се вижда и прави впечатление. Освен това ентусиазмът е заразен, може да повлечете и другите със себе си и да пожънете успех заедно. Никога не знаете и никога не трябва да се отказвате. Това е, което имах да кажа за днес.

Започвам с добра новина. След цял живот чакане баба ми най-накрая ми подари своя грамофон-антика. Казвам „антика“, защото в моите очи е такъв, макар да не е за много други. Не е уникат, защото е част от масовото, минафактурно производство на своето време. В моите очи обаче е много повече от стар музикален инструмент, той е източник на спомени. Като малък оставах на гости на баба и дядо и слушахме с часове разнообразни плочи. Тогава не разбирах и не оценявах музиката, както сега, но пристрастията ми към нея като форма на изкуството не са стихнали дори с един тон през годините.

Между другото баба ми е жива и здрава и нищо й няма на жената. Просто реши, че старият й грамофон ще бъде на по-безопасно място при мен, отколкото при нея. Малко след като се сдобих с него обаче, си спомних историята за нашумял дебат някъде от началото на година. Дори се върнах назад в блога си, за да си спомня историята. Готвеха се промени в Наказателния кодекс за културните ценности и тези промени щяха да задължат всеки от нас да регистрира притежанието на вещ по-стара от 50 години. Като гледам грамофона на баба ми, мисля, че и той има 50+ години. Понеже не ми се плащат глоби и не ми е по вкуса да изтърпявам каквито и да е санкции заради новата си стара придобивка, реших да потърся повечко информация по темата и да видя какво се е случило. Нищо не намерих и тълкувам това като знак, че нищо не се е променило!

Припомних си обаче изказванията на редица видни лица, които тогава се застъпиха против готвените промени. Сред тях бяха културни дейци, включително художници като Светлин Русев, множество антиквари, нумизмати и колекционери. Против промените тогава застанаха и видни лица като проф.Валери Стефанов, както и учредителят на Фондация „Мизия”, Светослав Кантарджиев. Явно мнението на последния ми се е запечатало най-дълготрайно в паметта, защото неговата реакция беше и най-адекватна. Не само че се застъпи против законопроекта, но се обоснова и защо. Подобни клаузи биха направили множество хора като мен едва ли не престъпници, защото пазят вещ, чиято ценност е изцяло сантиментална. Повярвайте ми, не бихте определили като културно наследство грамофона на баба, ако го видите.