Британците. Познаваме ли ги?
Едно е сигурно – когато става дума за емигриране, почти всеки втори ще избере Великобритания като предпочитана дестинация за работа и живот. Повечето хора мислят така, привлечени от сравнително лесния и бърз за учене език, познаването, или мисленето на познаване на навиците на британците и техния начин на живот, или може би защото страната отдавана се саморекламира като силна икономически и постоянна в традициите си държава. Нещо, което ни привлича може би защото отговаря отчасти и на нашата подсъзнателна оценка, която даваме в следствие на това, че българинът и на култура и на историческа основа вижда себе си като ценител и продължител именно на подобни традиции.
Това, което обаче не знаете за британците е, че те са пълни с предразсъдъци и много трудно биват впечатлени. Т.е доста време ще ви отнеме докато ви одобрят и да ви оценят както подобава. Дори да сте много бял, красив и способен, за тях пак ще си останете човек от Източна Европа, която свързват с нисък стандарт на живот, правопропорционален на нисък интелект. Надменността на британците е пословична, но ако все пак не тя ви дразни, ще изтъкна няколко други неприятни качества – лошият хумор, винаги лошото настроение и неподплатено самочувствие. Ако ние си имаме Бай Ганьо, то те си имат Мистър Бийн, който… нека си признаем, е къде, къде по-засрамващ персонаж. Докато Бай Ганьо се носи в хитрост и така наречената българщина, която няма аналог в цял свят, то Мистър Бийн е чистото олицетворение на слабоумие, природна тъпота и абсолютна некадърност.
Като последно ще кажа, че на Острова е почти невъзможно да срещнете хубава жена. Да не говорим, че и мъжете са така излагащи се в навиците си да пият и да се държат джентълменски, че те по-скоро ще позволят да бъдат сбъркани с примадони, отколкото да покажат малко мъжествено поведение в бой, пиене, псуване или флирт с жена.
Британците. Познаваме ли ги?
Едно е сигурно – когато става дума за емигриране, почти всеки втори ще избере Великобритания като предпочитана дестинация за работа и живот. Повечето хора мислят така, привлечени от сравнително лесния и бърз за учене език, познаването, или мисленето на познаване на навиците на британците и техния начин на живот, или може би защото страната отдавана се саморекламира като силна икономически и постоянна в традициите си държава. Нещо, което ни привлича може би защото отговаря отчасти и на нашата подсъзнателна оценка, която даваме в следствие на това, че българинът и на култура и на историческа основа вижда себе си като ценител и продължител именно на подобни традиции.
Това, което обаче не знаете за британците е, че те са пълни с предразсъдъци и много трудно биват впечатлени. Т.е доста време ще ви отнеме докато ви одобрят и да ви оценят както подобава. Дори да сте много бял, красив и способен, за тях пак ще си останете човек от Източна Европа, която свързват с нисък стандарт на живот, правопропорционален на нисък интелект. Надменността на британците е пословична, но ако все пак не тя ви дразни, ще изтъкна няколко други неприятни качества – лошият хумор, винаги лошото настроение и неподплатено самочувствие. Ако ние си имаме Бай Ганьо, то те си имат Мистър Бийн, който… нека си признаем, е къде, къде по-засрамващ персонаж. Докато Бай Ганьо се носи в хитрост и така наречената българщина, която няма аналог в цял свят, то Мистър Бийн е чистото олицетворение на слабоумие, природна тъпота и абсолютна некадърност.
Като последно ще кажа, че на Острова е почти невъзможно да срещнете хубава жена. Да не говорим, че и мъжете са така излагащи се в навиците си да пият и да се държат джентълменски, че те по-скоро ще позволят да бъдат сбъркани с примадони, отколкото да покажат малко мъжествено поведение в бой, пиене, псуване или флирт с жена.
Когато животът ти поднесе лимон…?
Има една много хубава мисъл: „Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада“. Определено трябва да се следва! Но какво ще стане, ако вие довършвате изречението?
В студентските ми години правихме социално проучване на микрогрупата си. Темата беше свободна, така че можехме да изберем точно какво ще проучваме. Важно бе заключението. Аз мислех да засега социалните нагласи на семейството и приятелите си като пуснах анкета само с един-единствен въпрос – горното изречение, оставено на половина празно. Така че на израза “ Когато животът ти поднесе лимон………“, получих доста завършеци. Изнамереното на тази мой труд, който ме провокира да пиша в блога си, ми позволява и директно да цитирам по интересните от отговорите. Някои от тях са наистина много забавни, като например тези на приятелските ми:
„… продай го и си купи два.“
„… изхвърли го в боклука! Мразя лимони!!!!“
„… направи си сладкиш с кората, сок от съдържанието и засей за дърво семките“ (момиче!)
„… изстискай в резервоара за масло на врага (devil)“
„… дай го на някое бебе и заснеми клип ;Р“
Но тези на семейството ми най-много ме озадачиха. Може би по-старото поколение дори не е чувало израза и завършеците бяха потресаващи: „…. защо ми е лимон? Това подигравка ли е“ (баща ми), “ … дай го на болно другарче в нужда“ (от баба ми) и култовия „… ще го захаросам!“ (от майка ми).
Е, мисля, че изводът е очевиден. Ако животът поднесе на младото поколение лимон, те ще търсят всякакви облаги. Превърнали сме се в амбициозни, жадни за постижения и величие хора. По-възрастните са сякаш по-грижовни, по алтруистични, с по-наивно и искрено мислене (баба ми), а пък на баща ми бях посветил специален раздел. Той явно е сметнал, че нещо го пързалям…