Петър Стоилов

Когато го слушаш – споделя Жан Кокто, – сякаш се докосваш до страданието. Песните му привличат поклонници от всякакви възрасти – от млади до стари. Това е той – Шарл Азнавур. Признава, че пее преди всичко за себе си, но е щастлив, че песните му доставят удоволствие на другите.

Определят го като най-известният арменец. Рожденото му име е Шахнур Азнавурян, макар че още от 1950 г. навсякъде, включително и в официалните му документи, го записват с псевдонима му. Роден е във Франция в семейството на арменски преселници и именно от родителите си наследява артистизма си – баща му е оперетен певец, а майка му се изявява в булевардните театри.

Малкият Шарл започва да посещава театрална школа и бързо се адаптира към парижкките среди. Още тринайсетгодишен, той получава първата си роля в театър “Одеон” в пиесата “Марго”, в която изиграва ролята на малкия Хенрих Четвърти.

Истинският му успех обаче идва значително по-късно. Предшестван е от епизодични и незапомнящи се роли в киното и театъра.

На 19 г. той дебютира в митичната днес зала Олимпия. Но… Провалът му е митичен. Публиката направо не го харесва – не харесва нито външността му, нито гласа му, нито изпълнението му. Критиката го съсипва и му препоръчва да си смени професията.

Но знаете как е с таланта – когато го имаш, рано или късно Фортуна ти се усмихва. За Азнавур тази усмивка на съдбата е срещата му с Едит Пиаф. Тя се случва през 1946 г. Пиаф кани младежа си в дома си и му предлага да я придружи на турнето й в САЩ и Канада заедно с трупата на  “ Companion De La Chanson „. Шарл става известен. Ако преди публиката го е освирквала, излизайки на концерт на примата, той е в пълна безопасност. Както сам споделя: Освиркванията на концерт на Пиаф се смятаха за непристойни.

Eдит наистина му помага много – тя вижда в младия човек с невзрачна външност огромен талант: певец, актьор, поет, композитор. Тя успява да му предаде своето отношение към пеенето и той никога не забравя уроците й. На практика той се превръща в най-талантливия й, успешен и верен ученик.

Успехът идва неочаквано. В средата на 50-те певецът сформира свой инструментален квинтет и започват участие с негови авторски песни. От песните една – Моят живот – има огромен успех. Прекрасна песен – казвали слушателите, – но ужасен певец. 🙂

Въпреки това известна звукозаписна компания кани Азнавур да стане водещият й певец. И във всички кътчета на света зазвучава гласът му. Плочите му се продават в милионни тиражи. Америка го обявява за феномен в съвременното пеене, сравняват гласа му със златните крака на Пеле, с изумителните очи на Елизабет Тейлър. А сензационният му концерт с женския идол на Америка Лайза Минели буквално докарва до екстаз американските телевизионни зрители. И това е само началото на една впечатляваща артистична кариера, чиято история още се пише, а за края никой не мисли.

После кой казва, че човек може да бъде пророк в собствената си страна!?

Приятелите й я наричат Нана, така става известна и за почитателите си. Иначе рожденото име на една от най-известните в света гръцки певици е Йоана Мускури. За своята дълга кариера тя е пяла с някои от най-известните имена на световната сцена, като Демис Русос, Хулио Иглесиас, Сакис Рувас, Антонис Ремос.

А когато е започвала с пеенето, преподавателите й дори не са били съвсем убедени, че има талант за това.

Професионалното й обучение в музиката започва в Атинската консерватория – там професорът й се опитва ултимативно да й наложи да изпълнява само класическа музика, за да не повреди гласа си, но Нана не била от тези, които се поддават на указания, и настойчиво пробва да пее в различни жанрове, благодарение на което се появява на сцената на атинския клуб “Заки”.

Вече през 1959 г. е избрана за участие в първия национален фестивал за гръцка песен. На него тя изпълнява две песни, които печелят първо и второ място.

Скоро идва призът от фестивала в Барселона, награда от филмовия фестивал в Берлин за документален филм, в който тя изпълнява песента.

През 1961 година излиза и златният й албум – “Бялата роза на Атина”, разпродаден в милионни тиражи. Именно той се превръща във визитната картичка на гръцкото момиче.

Междувременно Мускури започва да учи активно няколко езика, за да може максимално да преведе гръцката култура на своите задгранични почитатели. Подписва договор с фирмата Philips-Fontana и започва гастроли из цяла Франция.

След две години е участието й на фестивала “Евровизия”, където не успява да се пребори за приза, но за сметка на това печели поклонници от Франция, Белгия и Италия. По това време записва съвместен албум с Хари Белафонте, който се казва “Вечер с Белафонте и Мускури” и заедно обикалят редица американски и канадски градове. Именно той я учи чрез песните си да предава своето усещане за любов, мир и надежда.

По време на цялата си кариера гръцката певица се ползва с невероятна популярност – прави опити да завладее не само англоезичната публика, но записва албуми и на испански, португалски, немски, италиански. И дисковете й на всички езици се продават в огромни тиражи.

За петдесет години на сцената изпява 500 песни на 15 езика и продава над 300 милиона диска. Последният й концерт е в Гърция, в театър “Herodes Atticus”, през 2008 г.

Днес певицата е на 79 години. Посланик на ЮНЕСКО и доскоро евродепутат.

Приятелите й я наричат Нана, така става известна и за почитателите си. Иначе рожденото име на една от най-известните в света гръцки певици е Йоана Мускури. За своята дълга кариера тя е пяла с някои от най-известните имена на световната сцена, като Демис Русос, Хулио Иглесиас, Сакис Рувас, Антонис Ремос.

А когато е започвала с пеенето, преподавателите й дори не са били съвсем убедени, че има талант за това.

Професионалното й обучение в музиката започва в Атинската консерватория – там професорът й се опитва ултимативно да й наложи да изпълнява само класическа музика, за да не повреди гласа си, но Нана не била от тези, които се поддават на указания, и настойчиво пробва да пее в различни жанрове, благодарение на което се появява на сцената на атинския клуб “Заки”.

Вече през 1959 г. е избрана за участие в първия национален фестивал за гръцка песен. На него тя изпълнява две песни, които печелят първо и второ място.

Скоро идва призът от фестивала в Барселона, награда от филмовия фестивал в Берлин за документален филм, в който тя изпълнява песента.

През 1961 година излиза и златният й албум – “Бялата роза на Атина”, разпродаден в милионни тиражи. Именно той се превръща във визитната картичка на гръцкото момиче.

Междувременно Мускури започва да учи активно няколко езика, за да може максимално да преведе гръцката култура на своите задгранични почитатели. Подписва договор с фирмата Philips-Fontana и започва гастроли из цяла Франция.

След две години е участието й на фестивала “Евровизия”, където не успява да се пребори за приза, но за сметка на това печели поклонници от Франция, Белгия и Италия. По това време записва съвместен албум с Хари Белафонте, който се казва “Вечер с Белафонте и Мускури” и заедно обикалят редица американски и канадски градове. Именно той я учи чрез песните си да предава своето усещане за любов, мир и надежда.

По време на цялата си кариера гръцката певица се ползва с невероятна популярност – прави опити да завладее не само англоезичната публика, но записва албуми и на испански, португалски, немски, италиански. И дисковете й на всички езици се продават в огромни тиражи.

За петдесет години на сцената изпява 500 песни на 15 езика и продава над 300 милиона диска. Последният й концерт е в Гърция, в театър “Herodes Atticus”, през 2008 г.

Днес певицата е на 79 години. Посланик на ЮНЕСКО и доскоро евродепутат.

“Modern Talking”, или Томас Андерс и Дитер Болен – световноизвестен немски дует, който пее на английски. Първата си композиция – „You’re My Heart, You’re My Soul” –  двойката записва през септември 1984 г. и след участието им в известно телевизионно предаване само за няколко месеца тя се превръща в тотален хит. Дуетът, който изпълнява предимно денсмузика, пробива първо в родината си – Германия, – след което и в европейските чартове. Следва и второто им парче – “You Can Win, If You Want”, – което също оглавява класациите. И съвсем логично – първият им албум, който се казва точно така – “The First Album”. Той има зашеметяващ успех и се продава в наистина рекордни тиражи, а фанатичните фенове на групата стават цяла армия.

За съжаление, както често се случва при повечето успешни проекти със силно и бързо начало, непреодолими различия между Андерс и Болен водят до разпадането на състава. Злите езици твърдят, че зад разпада стои властната и честолюбива жена на Томас. Каквито и да са причините за раздорите обаче, “Modern Talking” все пак успяват да пуснат още две плочи  – “Romantic Warriors” и “In The Garden Of Venus”, – преди да се разделят окончателно и по взаимно съгласие, както обявяват пред публиката си.

Не винаги обаче окончателната раздяла е наистина такава. Съвсем неочаквано в края на 90-те години дуетът пуска нов албум и се завръща триумфално. Започва старият цикъл – групата пуска хитове като ракети, които оглавяват всевъзможни хит паради и чартове; където и да се появят, ги преследват фанатични почитатели; станциите постоянно въртят парчетата им.

Сигурно вече се питате каква е рецептата на успеха им. Лесно е да се отговори на този въпрос. Двама симпатични млади певци, изключителни вокални данни на Андерс, забележителен продуцентски талант на Болен и не на последно място – ненатрапчиви приятни мелодии, които може да слушаш от сутрин до вечер, да те накарат да забравиш ежедневните си грижи и дори в един момент да решиш, че Томас Андерс пее песента си само за теб. 🙂

“Modern Talking”, или Томас Андерс и Дитер Болен – световноизвестен немски дует, който пее на английски. Първата си композиция – „You’re My Heart, You’re My Soul” –  двойката записва през септември 1984 г. и след участието им в известно телевизионно предаване само за няколко месеца тя се превръща в тотален хит. Дуетът, който изпълнява предимно денсмузика, пробива първо в родината си – Германия, – след което и в европейските чартове. Следва и второто им парче – “You Can Win, If You Want”, – което също оглавява класациите. И съвсем логично – първият им албум, който се казва точно така – “The First Album”. Той има зашеметяващ успех и се продава в наистина рекордни тиражи, а фанатичните фенове на групата стават цяла армия.

За съжаление, както често се случва при повечето успешни проекти със силно и бързо начало, непреодолими различия между Андерс и Болен водят до разпадането на състава. Злите езици твърдят, че зад разпада стои властната и честолюбива жена на Томас. Каквито и да са причините за раздорите обаче, “Modern Talking” все пак успяват да пуснат още две плочи  – “Romantic Warriors” и “In The Garden Of Venus”, – преди да се разделят окончателно и по взаимно съгласие, както обявяват пред публиката си.

Не винаги обаче окончателната раздяла е наистина такава. Съвсем неочаквано в края на 90-те години дуетът пуска нов албум и се завръща триумфално. Започва старият цикъл – групата пуска хитове като ракети, които оглавяват всевъзможни хит паради и чартове; където и да се появят, ги преследват фанатични почитатели; станциите постоянно въртят парчетата им.

Сигурно вече се питате каква е рецептата на успеха им. Лесно е да се отговори на този въпрос. Двама симпатични млади певци, изключителни вокални данни на Андерс, забележителен продуцентски талант на Болен и не на последно място – ненатрапчиви приятни мелодии, които може да слушаш от сутрин до вечер, да те накарат да забравиш ежедневните си грижи и дори в един момент да решиш, че Томас Андерс пее песента си само за теб. 🙂

Времето си лети, сменят се не само музикални любимци, но и постоянно се появяват нови стилове. Днес трудно може да обхванем в цялост музикалното разнообразие, което ни заобикаля. Затова ще се опитам в по няколко изречения да дам определение, за тенденциите в музиката, които могат да бъдат причислени към така наречения поп. Или иначе казано съвременната популярна музика. Това е един доста широк термин, който обхваща различни музикални насоки – като диско, транс, хаус, техно, нова вълна и т. н.

На някои от най-определящите ще се спрем днес в изречение-две.

Диско. Неотдавна това беше най-популярния танцувален музикален стил. Присъщи са му изобилието от ефекти, водещата роля на ритъм секцията на ударните и фоновото звучене на струнните и духовите инструменти.

Транс се отнася към един от разделите на електронното изкуство. Забележителен е с високото си емоционално въздействие върху слушателите – ефект, който се постига с помощта на тъжни и космически мелодии.

Хаусът също е танцувален електронен стил. Единственото му изразно средство е синтезаторът. Отличава се със витиеватите си фрази и солови мелодии. И тук ефектите изобилстват.

Техното може да бъде определено като футуристичния звук на големия град. При него доминира мрачният металически звук и хладният, лишен от емоционалност вокал.

Фънк. Отново произведения за танцуване. С две думи – липсваща мелодичност и върховенство на ударната секция.

Хардрок. Буквално се превежда като тежък, твърд. И наистина е такъв. Тежестта се постига с помощта на гръмката и мощна ритъм секция, която засенчва останалите инструменти.

Хеви метъл. Рязка металическа музика, която звучи нехармонично. Тя стои доста далече от общоприетите стандарти.

Траш. Изключително труден за изпълнение жанр, който освен със сложността си, се откроява и с непрекъснатите си мелодии и обилието от импровизации.

Времето си лети, сменят се не само музикални любимци, но и постоянно се появяват нови стилове. Днес трудно може да обхванем в цялост музикалното разнообразие, което ни заобикаля. Затова ще се опитам в по няколко изречения да дам определение, за тенденциите в музиката, които могат да бъдат причислени към така наречения поп. Или иначе казано съвременната популярна музика. Това е един доста широк термин, който обхваща различни музикални насоки – като диско, транс, хаус, техно, нова вълна и т. н.

На някои от най-определящите ще се спрем днес в изречение-две.

Диско. Неотдавна това беше най-популярния танцувален музикален стил. Присъщи са му изобилието от ефекти, водещата роля на ритъм секцията на ударните и фоновото звучене на струнните и духовите инструменти.

Транс се отнася към един от разделите на електронното изкуство. Забележителен е с високото си емоционално въздействие върху слушателите – ефект, който се постига с помощта на тъжни и космически мелодии.

Хаусът също е танцувален електронен стил. Единственото му изразно средство е синтезаторът. Отличава се със витиеватите си фрази и солови мелодии. И тук ефектите изобилстват.

Техното може да бъде определено като футуристичния звук на големия град. При него доминира мрачният металически звук и хладният, лишен от емоционалност вокал.

Фънк. Отново произведения за танцуване. С две думи – липсваща мелодичност и върховенство на ударната секция.

Хардрок. Буквално се превежда като тежък, твърд. И наистина е такъв. Тежестта се постига с помощта на гръмката и мощна ритъм секция, която засенчва останалите инструменти.

Хеви метъл. Рязка металическа музика, която звучи нехармонично. Тя стои доста далече от общоприетите стандарти.

Траш. Изключително труден за изпълнение жанр, който освен със сложността си, се откроява и с непрекъснатите си мелодии и обилието от импровизации.

Днешният ми пост няма да е свързан с музиката, поне не в смисъла, който влагам най-често в материалите си. Ще кажа няколко думи за режисьора Рангел Вълчанов, който ни напусна само преди няколко дни, един от последните от поколението, което направи българското кино талантливо, поетично, музикално. Няма да правя преглед на филмографията му, нито биографична справка – който иска и още по-важното, има нужда да се докосне до личността и филмите му, ще го направи. И тогава няма да се учудва защо в блога ми за музика има и един материал за филмов режисьор.

Поводът да драсна тия няколко реда дойде от участието на колега и близък приятел на Вълчанов, преподавател в НАТФИЗ, когото бяха поканили да каже няколко думи за талантливия режисьор. Думите му не бяха от най-оптимистичните и обнадеждаващите. Сподели, че мнозина от студентите му го питат кой е Апостол Карамитев, Григор Вачков, Мила Попова и други големи имена на българското кино и сцена. Тези млади хора просто не знаели кои са. Не са гледали филми с тяхно участие, не са чели нищо за тях.

Очевидно връзката между творческите поколения е прекъсната някъде. Макар БНТ да не излъчва често стойностни стари неща, възможност да бъдат гледани филми и предавания от златния български фонд има и с това е наясно всеки, който има желание да го направи. Още повече, когато си започнал да се занимаваш професионално с това. Вероятно не е била възпитана потребността това да бъде направено.

Изводът е отчайващ – даже не можем да кажем, че си отива споменът за старото българско кино, защото се оказва, че в новото поколение той въобще не се е появявал.