Петър Стоилов

Ако някой ми каже, че обича класическа музика в нейните най-тежки за възприемане варианти, без да е бил възпитаван нарочно за това в семейната си среда или пък без да се е учил да разбира този тип изкуство, няма как да му повярвам. Истината е, че класическата музика е най-високият стил музикално изкуство и за нея си трябва специална подготовка. И най-добре е тя да започне от много ранна възраст. За да отворите детето към необятния свят на операта и класиката, трябва да го научите да я слуша и да я разбира. Всички деца са изключително възприемчиви към  различен вид информация и музикални жанрове. Обикновено те реагират на всякакви ноти, често не само на емоционално и ментално ниво, но и физическо – движейки се в ритъма им. Затова изберете подходящо произведение, желателно е да има някаква градация в подготовката – от по-леки към по-тежки за възприемане жанрове, при всички случаи трябва има отчетлива и ясна мелодия и ритъм – децата обичат и оценяват това. Правете го регулярно и по възможност го съчетавайте с някаква игра, която да предшества или пък да следва слушането на музика, това ще накара малчугана да очаква с нетърпение поредното ви музикално занимание. Важен момент от приобщаването на малкия човек към класическите произведения, разбира се, е първото посещение на опера или симфоничен концерт. Създайте му предварително усещане за празничност и му споделете огромно нетърпение, с което вие очаквате това събитие, добре е да го заведете на представление, на което вече сте били, за да може предварително да му обясните основни неща, които да го улеснят при възприемането. Разбере ли – ще обикне за цял живот.

Ако някой ми каже, че обича класическа музика в нейните най-тежки за възприемане варианти, без да е бил възпитаван нарочно за това в семейната си среда или пък без да се е учил да разбира този тип изкуство, няма как да му повярвам. Истината е, че класическата музика е най-високият стил музикално изкуство и за нея си трябва специална подготовка. И най-добре е тя да започне от много ранна възраст. За да отворите детето към необятния свят на операта и класиката, трябва да го научите да я слуша и да я разбира. Всички деца са изключително възприемчиви към  различен вид информация и музикални жанрове. Обикновено те реагират на всякакви ноти, често не само на емоционално и ментално ниво, но и физическо – движейки се в ритъма им. Затова изберете подходящо произведение, желателно е да има някаква градация в подготовката – от по-леки към по-тежки за възприемане жанрове, при всички случаи трябва има отчетлива и ясна мелодия и ритъм – децата обичат и оценяват това. Правете го регулярно и по възможност го съчетавайте с някаква игра, която да предшества или пък да следва слушането на музика, това ще накара малчугана да очаква с нетърпение поредното ви музикално занимание. Важен момент от приобщаването на малкия човек към класическите произведения, разбира се, е първото посещение на опера или симфоничен концерт. Създайте му предварително усещане за празничност и му споделете огромно нетърпение, с което вие очаквате това събитие, добре е да го заведете на представление, на което вече сте били, за да може предварително да му обясните основни неща, които да го улеснят при възприемането. Разбере ли – ще обикне за цял живот.

Поводът днешния ми пост е тъжен. Буквално преди дни ни напусна един от най-големите в българската рок музика – легендарният китарист на една от няколкото най-значими рок банди от близкото минало – “Щурците”. За славното минало на тази група и за това как една студентска банда, която носи колоритното име “Бандараците”, се превръща в група, която бележи пътя на няколко поколения, ще говоря по-подробно друг път. Днес няма да пиша толкова за музика, колкото за човечност. В деня, когато медиите публикуваха трагичната новина, излезе и последното интервю на големия музикант, дадено януари месец тази година за вестник „24 часа”. Истинско, човешко и релефно интервю – каквото може да даде само човек, който носи тези три неща в себе си. Което за пореден път ме убеди, че стойностно изкуство – без значение в коя област е – може да се прави само от хора, които имат ценност и носят душа. Покрай многото неща, за които става въпрос в тази последна медийна изява на Гюзелев, се допират и до темата за подписания наскоро указ от президента на България, с който китаристът и Кирил Маричков са наградени с орден „Кирил и Методий” – първа степен, а вокалистът на група “Сигнал” – Йордан Караджов, със същото отличие, но втора степен. Президентът преценил, че заслугите на Караджов не били толкова големи. За никого не е тайна, че на времето двете групи бяха основни съперници за сърцата и любовта на милиони българи. В коментара за това обаче проличава колко е голям Пецата, както го наричаха феновете, като човек – не казва ние бяхме велики и заслужаваме повече, а казва: не може да се мери по този начин какви точно са заслугите на един творец към българското изкуство. Поклон пред паметта и пред човещината!

I am Bulgarian. I do not consider myself “patriot” or “nationalist”, but I love Bulgarian culture, nature, history, which together compose the background of our nation and country and gives us a feeling of worth, proud, satisfaction with our roots, nationality and hence – ourselves.

That is why it is sad to see the tendency of Bulgarian culture falling into decay. Bulgarians are still alive, but it seems under economic pressure and Western propaganda they forget their own national and family values and identity, the legacy of their parents and predecessors and so much more…

Globalization hit us right after we were in a police-slave-like information-censorship society, and we did not have the life skills to take the situation in our hands and manage it. Rather, we allowed the former State intelligence agents to take over the country – its assets and management, and start destroying and selling, rather than building, preserving and creating value, of what is left as legacy from our millennium old nation as a whole and socialist management in particular.

Those 24+ years are the most disgraceful in our history. Today we drain our national resources and we let our historical and cultural heritage to become destroyed for not taking care for it. My opinion may seem to you too pessimistic, so I’d say, that there are many people waking up and starting to fight for different causes. They make a difference – for example, they forced the politicians to ban Shale gas extraction, GMO plants, protected natural reserves from building… there are also people like Svetlio Kantardjiev, who found NGO’s, trying to protect, restore and popularize what’s materially left of our cultural and historical heritage, but still… In the battle of opposites, the dark has the advantage.

I know we have a lot more to worry about besides our culture and abstract values, but I think they are the foundation of everything else – including economic prosperity and happiness of the individual and the society. So I hope that more of us will wake up, we will save what’s left and turn the tendency of our culture melting in the pot of globalization.

Днес ще поизбягам малко в страни от чисто музикалния профил на блога ми, но наистина много леко. Ще поразсъждавам има ли полза изкуството от отъркването си о властта, или само събира негативи. Като говоря за изгода, разбира се, че нямам предвид материална. Би било наивно да смятаме, че някой вече е склонен да прави нещо за без пари. Вероятно точно фактът, че тези предизборни, пък и по време на управлението услуги от страна на артистите са много добре платени, ги кара да залитат в тази посока. Думата ми е за един доста известен български певец –  спорен като професионални качества, вероятно любимец по-скоро на средното и над средното поколение, но така или иначе изпълнител, който има добри гласови данни, в никакъв случай блестящо сценично поведение, но за сметка на това работи винаги с доказани и качествени композитори и текстописци.  Има в репертоара си доста парчета на патриотична тематика – при това хубави, някои от тях почти със статут на химн, изпълнявани винаги когато има някаква историческа годишнина или родолюбиво събитие. Това, което исках да кажа, е, че съвсем доскоро Веселин Маринов минаваше – и съвсем основателно – за певец на народа. Така го възприемаха хората. Докато не залитна доста сериозно политически – към ГЕРБ. Преди това си пееше по концертите на столетницата, но без да показва ясни пристрастия. И така се случи, че само за три-четири години, колкото е един управленски мандат, Веско се превърна от певец на народа в певец на управляващите. Кажете ми кой печели от такива идеологически врътки на хората на изкуството – най-малко те самите. Но не мисля, че печелят и тези, които плащат. С една дума – никой.

Земфира е една от младите звезди на руската популярна музика, доста нетрадиционна и интересна като сценично поведение. Тия които следят това, което се случва в последните години в руската поп музика, със сигурност са забелязали една характерна сценична пищност. Нищо подобно няма при Земфира. С естественото и непринудено поведение на сцената, с цигарата, с която обикновено се появява на снимки, тя по-скоро ни напомня за традициите на руските бардове и най-вече на Висоцки. Родена в Уфа, още от съвсем малка започва да се занимава с музика – петгодишна се записва в специална музикална школа по форте пиано, а на седем години вече е факт и първата й авторска песен. Завършва местното музикално училище със специалност естрадно пеене и започва работа като оператор в местното радио. Тогава написва и първите си песни – “Защо”, “Сняг”, “Синоптик”. Две години по-късно прави и собствена група под същото име и започват участия по фестивали. Не закъснява и оценката – московският продуцент Леонид Бурлаков харесва музиката й и я кани в Москва, за да запише първия си албум. В записа на албума й активно участват и музикантите от групата й, и музикантите от групата “Мумията Трол”. Песните от дебютния албум на певицата, който също носи името й, веднага попадат в класациите на най-известните московски радиостанции и бързо заемат челните места. Започват и първите й концертни турнета из Русия. Един от албумите й “Афиш” се записва в класацията на най-добрите руски албуми на всички времена, а песента й “Аривидерчи” заема 27-мо място в класацията 100-те най-добри песни на руския рок на 20 век. Съвсем логично през 2011 година радио “Ехо Москва” и “Риа новости” я класират сред стоте най-влиятелни жени в Русия.

Сигурно вече се чудите какво прави артист в музикалния ми блог. Е, ако си спомняте имах един материал за пеещите актьори. Днешният – големият български актьор Васил Михайлов –  също е от пеещите, само че за разлика от другите, се запомни с една единствена песен от филма, който го направи популярен и любим в сърцата на милиони българи – сериала “Капитан Петко войвода”. По-възрастните от читателите на блога ми сигурно си спомнят времената, в които улиците опустяваха, когато започваха епизодите на сериала  „Капитан Петко войвода” – винаги предхождани от кратко обяснение на историческите факти от сценариста на сериала големия български писател Николай Хайтов. Говорили сме и друг път за това, че понякога песните надживяват или надминават по популярност даже и филмите или сериалите, за които са правени. Факт е, че и песента, основната песен от филма, известна като “Петко льо, капитанине…” я знаят много повече хора, включително и много млади, много повече, отколкото са гледали сериала. Песента е народна българска песен, една от многото, които българският народ е посветил на тази светла и интересна историческа личност. Малко популярна преди излизането на филма, след това тя се запява масово от различни изпълнители или от музикални формации. След филма започват да се издирват и да се популяризират много други народни песни, свързани с живота и личността на Капитан Петко войвода. Днес ви предлагам, разбира се, тази, най-популярната песен, в изпълнение на големия български актьор Васил Михайлов. Придружена с един поздрав за юбилея му: Честит празник, Войводо!