Петър Стоилов

Преди няколко дни се навършиха осем години от смъртта на най-голямата звезда на българската естрада, легендата Емил Димитров. Не само брилянтен певец, но и брилянтен и световно признат композитор. Роден е в Плевен в семейството на  известния български илюзионист Факира Мити и сценичната му асистентка Мадам Сиси. Започва да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1960 година, но очевидно големите в изкуството си имат предопределен път и това е годината на звездния път на Емил Димитров в света на музиката – той започва с първата му изпята песен през същата година Арлекино и продължава повече от 40 години. Истинска световна звезда – популярен не само в страните от източния блок, но и във Франция, Италия, Испания, Германия. Пял на една сцена с най-големите от световната поп музика. Между другото с песента, с която започва кариерата си Емил Димитров, която е негова авторска, започва пътя към голямата си сцена и руската легенда Алла Пугачова. Първата си голяма международна награда тя взема именно с изпълнението си на тази песен и това е Златният Орфей.  В началото на седемдесетте години едни от най-известните продуцентски музикални компании сключват договори с Емил Димитров и му обещават бляскава световна кариера, той обаче решава да остане и да твори в България. Повечето от авторските му песни през седемдесетте и осемдесетте години стават истински хитове не само в България, но и в много европейски страни и добиват изключителна популярност, изпети на френски, италиански, испански, немски. Днес избирам да ви предложа една от хубавите му песни с име на жена “Джулия” – прекрасен спомен за Емил Димитров.

Преди няколко дни се навършиха осем години от смъртта на най-голямата звезда на българската естрада, легендата Емил Димитров. Не само брилянтен певец, но и брилянтен и световно признат композитор. Роден е в Плевен в семейството на  известния български илюзионист Факира Мити и сценичната му асистентка Мадам Сиси. Започва да учи актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1960 година, но очевидно големите в изкуството си имат предопределен път и това е годината на звездния път на Емил Димитров в света на музиката – той започва с първата му изпята песен през същата година Арлекино и продължава повече от 40 години. Истинска световна звезда – популярен не само в страните от източния блок, но и във Франция, Италия, Испания, Германия. Пял на една сцена с най-големите от световната поп музика. Между другото с песента, с която започва кариерата си Емил Димитров, която е негова авторска, започва пътя към голямата си сцена и руската легенда Алла Пугачова. Първата си голяма международна награда тя взема именно с изпълнението си на тази песен и това е Златният Орфей.  В началото на седемдесетте години едни от най-известните продуцентски музикални компании сключват договори с Емил Димитров и му обещават бляскава световна кариера, той обаче решава да остане и да твори в България. Повечето от авторските му песни през седемдесетте и осемдесетте години стават истински хитове не само в България, но и в много европейски страни и добиват изключителна популярност, изпети на френски, италиански, испански, немски. Днес избирам да ви предложа една от хубавите му песни с име на жена “Джулия” – прекрасен спомен за Емил Димитров.

Нова колективна мания завладя интернет потребителите – още неотърсили се от господството на Gangnam Style, потребителите на интернет и социалните мрежи са под силното влияние на нова видео мания с кодовото име Харлем шейк. И у нас, както и в много други страни, тази мания успя да надскочи интернет пространството и да влети и в живота почти със скандал около прочулото се харлем шейк изпълнение на учениците и учителя им в двора на едно пловдивско училище. Какво всъщност е харлем шейк и защо толкова скандализира общественото мнение?  В буквален превод Harlem Shake означава харлемско разклащане и е танц, при който в първите секунди танцува един човек, който е в главната роля, обикновено с шапка или каска на главата. През това време останалите участници в танца, облечени в различни костюми а нерядко и почти голи, извършват разнообразни, често хаотични движения, понякога доста близо до еротични и сексуални намеци. За музикален съпровод на тези танци почти винаги се използва сингълът Harlem Shake на американския музикант Бауер. Няма нищо изненадващо в това, че Харлем шейк стана толкова популярен – най-малкото, защото той изразява все по-нарастващата потребност, особено на младите хора, от свобода, защото помага за свалянето на комплексите,задръжките и напрежението, с които ни натоварава съвременният живот. Както няма и нищо изненадващо в това, че пуританите реагираха толкова остро. Няма модерно и свободолюбиво движение в музиката или в изкуството, което да е предизвикало бурни овации и всеобщо одобрение в консервативната публика. И добре че е така, иначе какъв бунт ще е 🙂

Тъкмо се бях настроил оптимистично за тазгодишното българско участие на международния песенен конкурс Евровизия и ето, че типично по български в последния момент се оказа, че има неуредици, които правят невъзможно участието на Стунджи и Елица с песента “Кисмет” в конкурса. Заради неуредени авторски права с един от авторите на музиката, аржентинския музикант и продуцент Джонатан Тисей – не точно неуредени авторски права, а условия от негова страна да бъдат нанесени някои корекции, за да позволи песента да участва в надпреварата. Нещо, за което, оказа се, чисто технически няма време, тъй като всички песни, които ще участват на Евровизия, до броени дни трябва да бъдат изпратени в окончателния си вариант, също и клиповете към песните. С което надеждите ни да участваме с една различна и различима сред общото шлагерно звучене на този конкурс песен изчезнаха, както изчезнаха и надеждите Елица и Стунджи да  повторят големия си успех отпреди няколко години с песента “Вода”. На конкурса отива втората песен в класацията на журито и на публиката – “Само шампиони”, автори на музиката са Елица Тодорова и рапърът Криско, което съвсем логично прави тази песен да има интересно и запомнящо се звучене – в нея са вплетени и виртуозното изпълнение на българска гайда на Петьо Костадинов, и запомнящият се глас на Елица, и професионалният аранжимент на Стунджи. Силен екип, само че Евровизия е конкурс не за екипи, а за песни, при това песни, които се харесват на масовия вкус – защото зрителите гласуват и определят победителя. В този смисъл по-харесваната песен и песента с по-голям шанс остава – за родно ползване, поради родна немарливост.

Братовчедка ми е професионален модел в Англия, като винаги, когато говорим за това, държи да се уточни, че под „професионален“ има предвид нещото, с което си изкарва парите, т.е. нейната професия (поне за момента), а не напудрени пози. В страната на мъфените отиде към края на 2007, когато агенцията, в която работеше, Джей Моделс, реши да се оттегли от бизнеса навреме, а не след назряване на проблеми като намаляване или неизплащане на хонорари, неплатежоспособност на клиентите и др., предизвикани от световната криза.

Да си призная, много ми липсва. Тя е по-голяма и винаги се е грижела за мен като за най-добър приятел, никога наставнически или поучително. Първоначално бях много щастлив, че има възможността да работи и да се развива навън, и то в страна като Англия, където пазарът и търсенето на модели са огромни. Впоследствие обаче видях колко тежко изживява носталгията, от една страна, а от друга, всекидневните изпитания, пред които са изложени тези момичета навън, защото борбата на световната модна сцена е наистина „безмилостно жестока“: обикаляне по кастинги, където чакаш с часове, денонощни снимки, екстремни температури и атмосферни условия, интриги и т.н.

Мили момичета, не си мислете, че да си модел навън е лесно. Да, срещаш се с  много нови хора и места, някои от които никога не би видял при други обстоятелства, но носталгията е способна да обземе на моменти цялото ти същество и да отказва твърдо да освободи съзнанието ти. Съветът ми е опитайте се първо тук, в България, да реализирате потенциала си,защото въпреки че агенцията, за която работеше братовчедка ми, „Джей Моделс“, вече не предлага услуги в бранша, то има други фирми, с които да опитате.

Успех!

И друг път, мисля, съм разсъждавал върху високата цена, която плащат известните музиканти за успехите си на сцената, за оцеляването на таланта, за битката, която водят ежедневно в тежките условия на съвременния шоу бизнес. Днешните ми разсъждения обаче ще са в малко по-друга посока и въпросът няма да е за това, каква е цената. А дали успехите на сцената и известността трябва да са на всяка цена. Разсъжденията ми са отклик на един материал, който силно ме впечатли тия дни – за потресаваща случка в Большой театър. Не става въпрос за музика, а за балет. Което пак си е свързано с музика, защото балетът си е музикално-сценично изкуство. Използвам този случай само като отправна точка на разсъжденията си за това дали изкуството трябва да е на всяка цена. Случаят: Наскоро творческият директор на световноизвестния руски театър е залят пред дома си със сярна киселина. След разследване става ясно, че покушението е поръчано от един от солистите на балета. Мотив: въпросният директор дълго време спирал творческото развитие на приятелката му, най-талантливата солистка в балета на Большой театър. Не и давал ролята, мечта за всяка добра и не толкова добра балерина, на Одета-Одилия от Лебедово езеро. Това са фактите. Въпросите: Трябва ли успехът в едно толкова красиво изкуство да следва най-низките проявления на човешката душа? Струва ли си един талантлив творец да продаде душата си на дявола за пет минути слава? Не мисля. Даже и да те запишат със златни букви в историята на най-прочутата балетна школа като най-талантливия умиращ лебед.