Петър Стоилов

Харесвам старото българско кино, но какво е хубавото кино без качествена филмова музика. А една доста голяма част на музиката от старите български филми наистина можем да причислим към категорията музикална класика – през ония години това изкуство достигна височини, които трудно ще бъдат догонени в наши дни. Много от филмовите песни заживяха свой собствен живот извън филмите, за които са писани, и даже се радват на по-голямо творческо дълголетие от тях. Днес смятам да ви запозная с трима композитори, които, мисля, са най-талантливите създатели на филмова музика в България. На първо място в тази класация, при това съвсем неоспоримо, се нарежда Митко Щерев. С музиката, която написа за филма на Въло Радев “Осъдени души” и след това за “Адаптация”, той сe записа със златни букви в историята на българската филмова музика, макар това да е само една малка част от творчеството му за филми. Днес със сигурност има хора, които не са гледали филмите на Въло Радев, но едва ли има някой, който да не е чувал песента на Лили Иванова от филма “Осъдени души” “Кой ме смути със странен глас…” или пък песента от “Адаптация” “Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно..” На второ място в тази класация поставям Мария Нейкова и песента й от филма “Козият рог” “Двама”. Макар да са обвинявали Мария Нейкова, че е откраднала музикалните мотиви от грузинска песен, факт е, че песента “Двама” отдавна се е превърнала в музикална класика и самостойна, извън филма, единица. И на трето място в личната ми класация е Борис Димчев и песента му “Хора и улици” от филма “Момчето си отива”. А сега ви предлагам да чуем заедно песента от филма “Адаптация”

Днес ще ви запозная с един от любимите ми музиканти и композитори, изнасял нееднократно концерти в България през последните петнайсетина години. Става дума за сръбския музикант и композитор Горан Брегович. Той е доста популярен в страните от Източна Европа още от ранните си рокаджийски години, когато е част от сръбската група “Биело Дугме”. Истинската слава обаче го настига доста по-късно, когато вече е попреминал 40-те години, с музиката, която той написва за филма на Емир Кустурица “Аризонска мечта”. По всички световни радиостанции зазвучава песента на Брегович “In A Death Car” в изпълнение на бащата на пан рока Иги Поп и това е билетът на Брегович към световната слава. Днес той е един от най-значимите автори на филмова музика – след “Аризонска мечта” Кустурица му поверява и музиката за следващия си филмов проект “Ъндърграунд”, за филма “Кралица Марго” на френския режисьор Патрис Шеро Брегович пък създава една наистина величествена музикална творба с елементи на рок. Това, с което е най-известен обаче, не са нито филмовата му музика, нито студийните записи и албуми, а изпълненията на живо и гастролите по цял свят с популярния “Оркестър за сватби и погребения”. Уникални живи изпълнения на авторската му музика, която е блестяща смесица от балкански ритми и цигански мотиви, пъстър сбор от различни инструменти и уникалните гласове на мъжкия хор и народни певици. И, разбира се, както във всеки успешен световен проект, и в този има българска връзка – през различните години в музикалната трупа на Брегович преминават четири български народни певици, възпитанички на държавния ансамбъл “Филип Кутев” и никак няма да е пресилено твърдението, че техните уникални гласове и изпълнения имат немалка заслуга за неговия успех. Предлагам ви едно изпълнение на “Биело Дугме” от историческия им концерт през 2005 г. на стадиона в Сараево – и Горан Брегович е на сцената!

Днес ще ви запозная с още една изгряваща на световната музикална сцена звезда. Кимбра, Кимбра Джонсън. Родена и израснала в Нова Зеландия в лекарско семейство, което не помага, но и не пречи на Кимбра да се влюби в музиката. Още десетгодишна тя започва да пише песни, а малко по-късно баща й й подарява китара и тя започва с напътствията на учител да овладява инструмента. В пеенето обаче Кимбра няма учители, над вокалните си способности тя работи самостоятелно – явно много успешно, защото през 2004 година се явява на национален песенен конкурс в родината си и печели второ място. Победата й дава увереност в таланта й и тя започва упорито и целенасочено да работи върху него. Не закъснява и признанието – през 2007 година, когато певицата е само 17-годишна, сингълът й Simply on My Lips произвежда фурор. Музикалните продуценти не спят и Кимбра на минутата подписва договор с лейбъла Форум 5, базиран Мелбърн. Така младата певица се премества в Австралия и пристъпва към записите на своя дебютен студиен албум Vows. Албумът с продължителност почти час представя оригинален коктейл от музикални жанрове – ритъм енд блус, фънк, поп. Но всички тези направления не влизат в жанрово противоречие, а сякаш се допълват едно друго. Във всичките песни Кимбра демонстрира изключителни вокални данни – гласът й може да звучи чисто, но може и да премине в очарователен хрип. Първият й албум е безспорно попадение. Тя обаче все още не е широко известна сред меломаните. Но на младостта това й е хубавото – всички успехи са пред нея. Предлагам ви да чуем една песен от дебютния албум на младата новозеландска певица.

Здравейте, приятели! Днес продължаваме музикалното си пътешествие и от романтиката на френския шансон поемаме към палещото слънце и горещата кръв на Испания. Ще ви запозная с една доста популярна през последните десет години испанска група, която два пъти посети и България. Едва ли има някой, който може да си представи Испания без фламенкото – една от най-ярките прояви на духа на тази прекрасна страна. А съвременното фламенко е немислимо без група “Чамбао” и нейната вокалистка Мари. Групата започва своя творчески път в град Малага, на пропитата с музика земя на испанската провинция Андалусия. Четирима младежи – Мари (Мария дел Мар), братовчедите Дани и Еди, израснали в Колумбия, и холандският музикант Хенрик се срещат и решават да създадат музикалния колектив. Названието идва от само себе си. Както си стояли под навеса и си блъскали главите за оригинално име на групата, решили да я кръстят просто “Чамбао” – така в Андалусия наричат навеси или тенти, под които може да се скриеш от дъжда или от палещото слънце. Група “Чамбао” са характерни представители на новото поколение испанци, израснали под звуците на електронната и клубна музика, но здраво свързани и незабравящи родните музикални традиции. Музиката на “Чамбао” е една чаровна смесица от фламенко, ню ейдж, инструментал, електроника, но всичко е в мярка, нищо не идва излишно. Познавачите определят този стил като flamenco-chill и смятат групата за негови основатели. В състава на “Чамбао” за незаменима се смята вокалистката Мари, чийто глас буквално прониква в душите на хората. Нейни са й текстовете на песните – едновременно прости и дълбоки, съзвучни с нелекия й жизнен път.
А сега се насладете на докосващия душата глас на Мари!