Петър Стоилов

Ирина Флорин направила нов албум, това разбрах миналата седмица. Да си призная честно толкова отдавна нищо не бях чувал за нея, че дори я бях забравил. Не само, че не беше правила никакви нови песни, ами изобщо се беше загубила от полезрението на родните папараци. След пет годишното си отсъствие от българската музикална сцена тя се завърна с нов албум. Името му е „Копринена жена”, отново уникално и нетипично, какъвто по мое мнение и самият стил на певицата. Албума включва осем авторски песни и два кавъра. Някъде прочетох, че самата певица счита отсъствието си като период, в който се е отърсила от миналото и е събрала ново вдъхновение, за да се завърне. Момчил Колев от „Дони и Момчил”, който също се беше загубил някъде е написал три от парчетата в албума на певицата, включително и фронт песента на албума. Върху аранжиментите по албума е работил Жоро Георгиев, който е китарист в група „Остава”. Самият албум е кръстен на едноименната песен „Копринена жена”, която е първи сингъл към него. Втората известна песен се казва „Неон”. На двадесет и пети април ще бъде представен и третия по ред сингъл от новият албум на Ирина. Събитието ще се случи по време на церемонията по раздаването на наградите на БГ радио в зала 1 на НДК.

В България гайдата е позната от древни времена, тя е важен музикален инструмент съпровождащ важни събития в живота на българина. Използва се както за соло инструмент, така и за съпровод на певци и певици, обикновено в оркестър, понякога с повече от две гайди заедно с тамбури, кавали и гъдулки.. Характерен съпровод на народните песни от гайда има в Родопския край. Там е разпространена така наречената „каба-гайда”, за която  е характерно ниска звучност. След кавала и гъдулката, гайдата се нарежда на трето място по популярност на инструментите у нас. Има я в почти всички наши етнографски области, Североизточна България – Лудогорието, Добруджа, Южна България – Тракия и Странджа и разбира се в Родопите.
Гайдата е мехов  духов инструмент. В исторически план сведения за съществуването на гайдата датират от древната култура на азиатските страни. През 17 и 18 век е използвана в Западните европейски страни и до ден днешен съществува като музикален инструмент при повечето европейски народи. В различните държави тя се нарича с различни и разнообразни имена, но вълшебния звук, който излиза от нея навсякъде е един и същ. В България данни за съществуването на гайдата има още от времето преди Христа. Тя била използвана още от славяните и траките, които изкусно свирели на гайди и свирки. Широко разпространена е била и през вековете на Османско робство, за това свидетелстват много документи на европейски посланици пътували през страната ни и насладили се на народния дух и творчество.

За българските сватби нашия народ си има определени традиции. Например оркестър съпровожда семейството на младоженеца до дома на булката от където той трябва да я вземе, като и тъпче обувката с пари. Междувременно оркестъра надува главите на всички присъстващи с разнообразни ритми, понякога незнайно защо ориенталски вместо народни. За ресторанта, където се приемат всички гости обикновено се наема диджей, който пуска музиката. Аз не съм ходил на чак толкова много сватби, но ми е направило впечатление, че се пускат едни и същи песни. Музикалния свят е толкова разнообразен, непрекъснато се правят нови и нови неща, а по сватбите се слуша музика като шлагерите. Разбира се по-голямата част от нея е от родната чалга. Не знам на останалите как им изглежда, но аз като видя елегантен младоженец с красива булка, изтупани и издокарани оставам с впечатлението, че са хора от класа, възпитани и с маниери. След това се започват едни невероятни ориенталски танци с чупки в кръста, раздрусване на някои части от тялото и аз се потрисам от това как се забавляват хората. Много харесвам американския тип сватба. Там за самото подписване обикновено се наема цигулар или цял оркестър от струнни инструменти, който свири нежна и приятна мелодия, подходяща за този важен момент. За приема се наемат други музиканти, които обикновено свирят и пеят на живо, но доста по-различна музика от тази на родните фолк звезди.

За българските сватби нашия народ си има определени традиции. Например оркестър съпровожда семейството на младоженеца до дома на булката от където той трябва да я вземе, като и тъпче обувката с пари. Междувременно оркестъра надува главите на всички присъстващи с разнообразни ритми, понякога незнайно защо ориенталски вместо народни. За ресторанта, където се приемат всички гости обикновено се наема диджей, който пуска музиката. Аз не съм ходил на чак толкова много сватби, но ми е направило впечатление, че се пускат едни и същи песни. Музикалния свят е толкова разнообразен, непрекъснато се правят нови и нови неща, а по сватбите се слуша музика като шлагерите. Разбира се по-голямата част от нея е от родната чалга. Не знам на останалите как им изглежда, но аз като видя елегантен младоженец с красива булка, изтупани и издокарани оставам с впечатлението, че са хора от класа, възпитани и с маниери. След това се започват едни невероятни ориенталски танци с чупки в кръста, раздрусване на някои части от тялото и аз се потрисам от това как се забавляват хората. Много харесвам американския тип сватба. Там за самото подписване обикновено се наема цигулар или цял оркестър от струнни инструменти, който свири нежна и приятна мелодия, подходяща за този важен момент. За приема се наемат други музиканти, които обикновено свирят и пеят на живо, но доста по-различна музика от тази на родните фолк звезди.

Винаги говоря за музиката като изкуство и начин да изразиш себе си. Ако трябва да бъдем откровени обаче всяко нещо става с пари, а изкуството не прави изключение. В днешно време ако не попаднеш на човек, който да те хареса и да има финансовата възможност да те подкрепи и да ти даде начален старт няма как да успееш в музикалния бизнес. Много хора може да ти се възхищават на таланта и на това което правиш без значение дали свириш на някакъв инструмент или имаш страхотен глас, но ако нямаш спонсор зад гърба си шансовете ти са нулеви. Повечето компании за откриване на таланти и издателски къщи трудно се навиват да лансират нови хора, естествено всичко отново е свързано с парите. Това е така, защото ако те финансово те спонсорират винаги има риска ти да не успееш, а за тях това е един риск, който не всеки е готов да поеме. Може би именно по тази причина се получава наплива от певици в чалга бизнеса. Забелязал съм много талантливи гласове, хора с потенциал, които вероятно поради липсата на опции избират некачествената музика, която ще им донесе пари. Защото колкото и да не искам да призная всички сме на ясно, че в България и в някои страни около нас чалгата е най-слушаната музика. Много се радвам на музикалните телевизионни формати, благодарение на които всяка година се откриват нови талантливи хора, които всъщност са бъдещето на българската музика.

На девети февруари от деветнадесет часа в зала 1 на НДК ще се проведе концерт по случай навършването на 100 години от раждането на големия български композитор Йосиф Цанков (1911-1971). Световно известен и признат приживе за богатото си творчество в няколко направления на забавната музика. Създал е множество оперети, изиграни в театър „Одеон” през 30-те и 40-те години на миналия век. Много театрални постановки и български филми са озвучени от неговата музика. Написал е първите български танга, валсове и танцова музика, многобройни радиопиеси, както и авторски песни за гласовете на бългаската естрадна музика. Йосиф Цанков е смятан за един от основоположниците на българската забавна музика.
Концертът е озаглавен „Песен моя, обич моя” по едноименната песен изпята от Йорданка Христова. Събитието ще се състои с любезното участие на Музикантите от бенда на Българското Национално Радио и щрайха на Националната опера, с диригент маестро Антони Дончев. Изпълнителите  които ще вземат участие в концерта са музиканти от различни поколения. Ще имаме възможност да чуем имена като  Богдана Карадочева и Йорданка Христова,  Орлин Горанов, Илия Ангелов, „БТР” и още много други. На сцената ще се представят и танцьорите от трупата на Нешка Робева, както и детска вокална група „Радиодеца”.
Ако имате желание да чуете красива българска музика, популярни песни и невероятни текстове написани от велики творци този концерт определено ще ви зарадва. На него ще се разиграе томбола, която ще даде възможност на закупилите билет за събитието да спечелят плазмен телевизор, лаптоп или голямата награда под формата на лек автомобил. Водещите, които ще ни забавляват ще бъдат актьора Тончо Токмакчиев и Ани Михайлова.

Не знам дали  сте забелязвали, но за жените има нещо много обаятелно и привлекателно в мъж свирещ на китара. Може би не за всички, но една доста голяма част от тях смятат това за много романтично. Аз имам много жени приятелки, които непрекъснато въздишат по някой китарист. Не искам и да си представям колко обожателки имат момчетата от групите, пък дори и тези които не са толкова популярни. Въпреки, че света е в един етап, където отдавна жените са независими и нямат нужда от мъж, за да се грижи за тях, аз мисля че тази захласнатост се дължи на някогашните серенади. В онези романтични времена, когато изразяваш чувствата си като изпееш и изсвириш красива любовна балада на любимата жена. А ако си достатъчно талантлив, че да можеш да напишеш песен за самата нея, това ще я трогне дълбоко. Толкова често чувам възклицания по този въпрос, че направо започнах да се замислям дали да не си купя и аз една китара и да започна да събирам обожателки, че най-накрая и аз да открия любовта. Естествено това е просто шега, нещата не стават толкова просто. Въпреки това може да се каже, че китарата придава на мъжа една особена мъжественост и същевременно романтизъм, който много се харесва на жените.

Тази седмица ще ходя да гледам мой приятел в един клуб с жива музика. Той освен, че много обича качествена музика е много добър в свиренето на китара и заедно с няколко познати се събират от време на време да посвирят. Обикновено се събираме в апартамента на някой познат, гаража или помещение, което е свободно, но този път няма да бъде така. Собственика на голям рок клуб е разбрал от познати колко добре свирят и решил да ги чуе, за да се увери в слуховете. След това веднага им предложил другият четвъртък да свирят на живо в заведението му, което си е доста ласкателно според мен. Те не искат да се занимават професионално с музика, защото е ясно, че тук в България музикантите извън попфолка остават почти незабелязани и е трудно да се докажеш. Въпреки това се радвам за тях, защото ако не друго поне повече хора ще разберат колко са добри и ще им се порадват. Вече започнах да звъня по телефони и да каня приятели и познати, за да се съберем повече хора и да ги подкрепим. Те не са от хората, които много се притесняват, но все пак винаги свирят пред приятели, а сега ще има много хора, които ще ги слушат, може и да се окаже, че имат нужда от познати лица в публиката. Очаквам събитието с нетърпение, надявам се да спечелят почитатели и да се забавляваме, както обикновено.

На 25 декември пряко по БТВ от Народния театър „Иван Вазов” се излъчи Благотворителния празничен концерт на „Българската Коледа”. За девети пореден път звезди от родната естрада и известни личности от българската сцена се включиха и подкрепиха голямото събитие, което помага за събирането на средства за деца имащи нужда от скъпо лечение. Над 100 български изпълнители се изявиха в двучасовия спектакъл. Включиха се имена като Влади Ампов – Графа, Николина Чакърдъкова, Наско от БТР, Юлия Манолова, Драгомир Драганов, Искра Ангелова, Радинела Бусерска, Григори  Недялков, Кристиян, Невена Цонева, Йордан Караджов от Сигнал, Дани Милев и други. Тази година „Българската Коледа” успя да събере 461 533 лева по време на самия концерт. Заедно с даренията от съобщения и обаждания на фиксираните номера събраните средства възлизат на 1 021 533 лева.

Един от най-добрите начини да се прави благотворителност е чрез музиката, защото тя може да каже толкова много неща, да трогне най-закоравелите сърца и да предизвика сълзи в очите на хиляди хора. Тази добра кауза подкрепена от музиката успя и тази година да стопли сърцата на много хора, които станаха съпричастни към нуждаещите се и помогнаха с дарение. В тези трудни времена, когато повечето хора отделят средства само за най-необходимото, благотворителност се прави трудно. Но всеки от нас може да отдели средствата за едно кратко текстово съобщение, с което макар да даряваме малко, ние показваме своята подкрепа. Заедно можем повече.