Петър Стоилов

Тъй като в момента е зима и посрещаме едни от най-големите празници, а именно отминалата вече Коледа и наближаващата Нова година, се сещам само за един човек, който може да опише всяко нещо само с мелодия, без думи. Людовико Ейнауди е италиански пианист успял да завоюва сцената още след своя дебют. Той е музикант, чието име се поставя до Шопен, Майкъл Найтъм, Ерик Сати. Музиката му е като приказна история без думи, затвориш ли очи въображението ти е свободно да си представи картините описани с мелодия. Людовико има издадени двадесет диска, написал е саундтраците на деветнадесет филма и телевизионни сериали и се е превърнал в най-продавания класически пианист. Роден е в Торино, Италия и започва да свири на пияно още от дете, като дава старт на своя талант и кариера, след това учи и завършва Миланската консерватория.

През предстоящата 2012 година, на двадесет и осми март ние ще имаме честта да видим и слушаме прекрасните творби на Людовико Ейнауди в България. Той ще изнесе концерт в София от 19:30 часа. Сигурен съм, че за много хора това име е напълно непознато, но ако чуете само една негова творба ще останете пленени от таланта и способността му да рисува с помощта на мелодията. За любителите на класическата музика идването на такова голямо име у нас е истински подарък, за мен също въпреки, че не бих се определил така.

Досега не съм засягал темата за нашата национална народна музика, но безспорно по тази тема могат да се кажат много неща. Не бих се определил като човек, който слуша много народна музика, защото има много песни от различните краища, които не ми допадат и не ми харесва да ги слушам. Ако трябва обаче да не обръщам внимание на това бих казал, че българската народна музика е един от поводите, с които ние можем да се гордеем, че сме се родили българи. Народното творчество е разказало цялата история на България и всички премеждия, които е преживяла за да я има и днес. Песни има за всеки повод бил той тъжен или весел. Българската народна песен е въплътила в себе си  гения на един народ, уникална и неповторима музика и текст идващ направо от душата, която изплаква мъката си или се радва на успеха си. Никъде по света няма музика, която да прилича на нашата, никъде няма такива сложни хора и ръченици, каквито имаме ние. Аз за съжаление мога да играя само право хоро, но ако помислим за останалите ритми, на които се танцуват еленино, дайчово, пайдушко и какви ли още не хора, ще се възхитим от разнообразието на народното творчество. Някои млади хора напълно отричат народната музика, но това е защото не са възпитани да обичат своето. Защото нашата народна музика е уникална, на нея се възхищават всички чужденци, чули българска песен. Tя е в основите на нашия бит и култура, на нашите традиции и ценности и е нещо, с което можем да се представим пред света.

Досега не съм засягал темата за нашата национална народна музика, но безспорно по тази тема могат да се кажат много неща. Не бих се определил като човек, който слуша много народна музика, защото има много песни от различните краища, които не ми допадат и не ми харесва да ги слушам. Ако трябва обаче да не обръщам внимание на това бих казал, че българската народна музика е един от поводите, с които ние можем да се гордеем, че сме се родили българи. Народното творчество е разказало цялата история на България и всички премеждия, които е преживяла за да я има и днес. Песни има за всеки повод бил той тъжен или весел. Българската народна песен е въплътила в себе си  гения на един народ, уникална и неповторима музика и текст идващ направо от душата, която изплаква мъката си или се радва на успеха си. Никъде по света няма музика, която да прилича на нашата, никъде няма такива сложни хора и ръченици, каквито имаме ние. Аз за съжаление мога да играя само право хоро, но ако помислим за останалите ритми, на които се танцуват еленино, дайчово, пайдушко и какви ли още не хора, ще се възхитим от разнообразието на народното творчество. Някои млади хора напълно отричат народната музика, но това е защото не са възпитани да обичат своето. Защото нашата народна музика е уникална, на нея се възхищават всички чужденци, чули българска песен. Tя е в основите на нашия бит и култура, на нашите традиции и ценности и е нещо, с което можем да се представим пред света.

Заради наближаващия хубав семеен и християнски празник, който всяко семейство ще празнува и всяко дете очаква цяла година, реших да напиша няколко думи за музиката, която може да ни вкара в Коледно настроение. Когато украсявам коледното дръвче и цялата къща винаги обичам да си слушам коледни песни. Много повдигат духа и помагат да усетиш празничното настроение дори да си имал тежък ден и някакви проблеми. Без значение дали са български или не, песните с тази тематика ни развеселяват и според мен са едно от важните неща, които трябва да присъстват в дома. Когато масата е сложена, всички са наредени около трапезата с вкусни ястия да се чува приятни коледни мелодии, които стоплят душата. Хората казват, че този празник прави всички по-добри, предизвиква повече усмивки по лицата ни. Сигурен съм, че музиката има голямо значение. Вчера когато влязох в един магазин близо до дома ми се уверих в това. Там работи една жена на възраст, но никога не ме поздравява нито ми казва довиждане, всеки път е намръщена и със строг поглед. Влязох да си взема хляб и нещо за пиене, вътре по радиото звучеше една много известна песен “Let it snow”. Още от вратата тя ме посрещна с усмивка и ме подкани да вляза. Беше много любезна, а когато платих ми пожела да изкарам весели празници и новата година да ми донесе здраве. Отвърнах на пожеланията и за първи път се тръгнах с усмивка на лице от този магазин.

Заради наближаващия хубав семеен и християнски празник, който всяко семейство ще празнува и всяко дете очаква цяла година, реших да напиша няколко думи за музиката, която може да ни вкара в Коледно настроение. Когато украсявам коледното дръвче и цялата къща винаги обичам да си слушам коледни песни. Много повдигат духа и помагат да усетиш празничното настроение дори да си имал тежък ден и някакви проблеми. Без значение дали са български или не, песните с тази тематика ни развеселяват и според мен са едно от важните неща, които трябва да присъстват в дома. Когато масата е сложена, всички са наредени около трапезата с вкусни ястия да се чува приятни коледни мелодии, които стоплят душата. Хората казват, че този празник прави всички по-добри, предизвиква повече усмивки по лицата ни. Сигурен съм, че музиката има голямо значение. Вчера когато влязох в един магазин близо до дома ми се уверих в това. Там работи една жена на възраст, но никога не ме поздравява нито ми казва довиждане, всеки път е намръщена и със строг поглед. Влязох да си взема хляб и нещо за пиене, вътре по радиото звучеше една много известна песен “Let it snow”. Още от вратата тя ме посрещна с усмивка и ме подкани да вляза. Беше много любезна, а когато платих ми пожела да изкарам весели празници и новата година да ми донесе здраве. Отвърнах на пожеланията и за първи път се тръгнах с усмивка на лице от този магазин.

Има един тип песни, които никога не остаряват, не губят своята давност и са толкова актуални в сегашно време, колкото са били тогава когато са написани и изпети. Рок баладите на 70-те, 80-те и 90-те, които никога не могат да бъдат забравени и повторени. Някои песни са направени толкова добре, че колкото и години да минават, без значение от хората, които се опитват да ги повторят и подобрят, това не е възможно защото те са създадени в своя съвършен вид. Всички ценители си спомнят за онази музика, която можеше да те накара да се влюбиш, да се разплачеш или просто да я почувстваш толкова дълбоко, че да оприличиш събитие от собствения си живот с нея. Тази музика е все още жива, защото много хора никога не са я забравяли. Все още, когато искат да кажат нещо на любимата жена, не хабят напразно думи, просто и пускат убийствена рок балада, която разтапя всяко женско сърце. Едни от кралете на баладичния рок  Deep purple, Guns N’ Roses, Foreigner, Metallica, Eagles, Richard Marx, Scorpions, Bryan Adams, Rod Stewart и разбира се още много други, които няма да ми стигне целият ден да изброявам, успяват да развълнуват и разтуптят милиони сърца. Хората казват, че няма вечни неща, но аз мисля че има и едно от тях е истинската и хубава рок музика, белязала музикалната сцена вече десетилетия наред, тя винаги ще е на мода.

Има един тип песни, които никога не остаряват, не губят своята давност и са толкова актуални в сегашно време, колкото са били тогава когато са написани и изпети. Рок баладите на 70-те, 80-те и 90-те, които никога не могат да бъдат забравени и повторени. Някои песни са направени толкова добре, че колкото и години да минават, без значение от хората, които се опитват да ги повторят и подобрят, това не е възможно защото те са създадени в своя съвършен вид. Всички ценители си спомнят за онази музика, която можеше да те накара да се влюбиш, да се разплачеш или просто да я почувстваш толкова дълбоко, че да оприличиш събитие от собствения си живот с нея. Тази музика е все още жива, защото много хора никога не са я забравяли. Все още, когато искат да кажат нещо на любимата жена, не хабят напразно думи, просто и пускат убийствена рок балада, която разтапя всяко женско сърце. Едни от кралете на баладичния рок  Deep purple, Guns N’ Roses, Foreigner, Metallica, Eagles, Richard Marx, Scorpions, Bryan Adams, Rod Stewart и разбира се още много други, които няма да ми стигне целият ден да изброявам, успяват да развълнуват и разтуптят милиони сърца. Хората казват, че няма вечни неща, но аз мисля че има и едно от тях е истинската и хубава рок музика, белязала музикалната сцена вече десетилетия наред, тя винаги ще е на мода.

Едно от светлите имена на българската сцена е на младия и талантлив Владимир Ампов с професионалното прозвище Графа. Роден е на 21 април 1978 г. и прави първия си дебют на сцената, когато е едва на 10 години през 1988 с песента „Вече десет години съм на този свят”. Веднага след нея излиза и парчето „Мандарини”, двете песни около половин година не слизат от класацията на БНТ „Музикална чуднотека”. Дебютния му албум носи името ”Гумени човечета” и излиза през 93-та.

Графа е вече 23 години на българската сцена, като е успял през всичките тези години да не загуби своята популярност и да се пребори с назряващия през годините чалга жанр. Успял е да направи цели десет албума, един от които е събрал най-добрите хитове до 2008 година, когато излиза на пазара. Трудно е да се каже кой от всичките албуми е най-успешен или коя песен е най-голям хит. Но всеки ценител на българската музика свързва името му с невероятните балади за любов, които създава. Чувал съм, че някои хора не го харесват именно заради бавни песни с привкус на романтика и нотка на отчаяние. Предполагам творчеството му остава неразбрано за много от тези хора, все пак за да разбереш една песен, в която се говори за любов е нужно самия ти поне веднъж да си обичал. Аз лично много го харесвам като изпълнител, смятам, че той е един от поводите ни за гордост в музикалния свят. Надявам се в някоя от следващите години да изяви желание да ни представи на някой известен музикален спектакъл като Евровизия например.

Както всяко хубаво нещо си има край, така неочаквано и бързо дойде края на един от най-добрите музикални формати X –фактор. В неделя вечер на 11 декември Рафи Бохосян събра 50,6 процента от зрителския вот и стана победител в първото издание на шоуто у нас. Бургазлията на 18 години беше безспорен любимец на публиката от самото начало на предаването. Той спечели зрителите с невероятен глас, танцувални и артистични умения. Младежа, който учи в търговската гимназия ще има възможността да запише песен с продуценти и композитори извън пределите на България.

Рафи беше на финал с Богомил, като и двамата бяха участници от отбора на цигуларя Васко Василев. Той се отказа от възможността да назове кой от двамата иска да стане победител, защото ги чувствал като свои синове.

В последното си сценично представяне на сцената Рафи изпълни три страхотни парчета едно, от които беше „Ах, морето” заедно с бургаската поп звезда Тони Димитрова. Другите две песни бяха „I’m just a giggolo” на Дейвид Ли Рот и “This is a man’s world” на Джеймс Браун.

През цялото участие на Рафи журито никога не му отправи сериозна критика, той беше винаги похвален и окуражен за представянето си. На крайното гласуване не успя да повлияе дори проблема с тока, който се появи в залата за няколко минути и той успя заслужено да спечели престижната титла „победител ” в първия за България X-фактор.

Група Акага ще празнува 20 години професионална кариера на сцената. Зад тази внушителна цифра се крият години на упорит труд, през които момчетата от групата се доказаха като талантливи музиканти, уникални таланти и истинска гордост за българската музика. За цели 20 години Акага не слязоха от сцената и продължават да пълнят зали и клубове с изпълненията си. Успяха да създадат многобройни фенове, които ги подкрепят и заради които те продължават да правят албуми.

На 7-ми декември формацията отбеляза годишнината си с голям концерт в Националния Дворец на Културата. Там те  представиха най-големите хитове от новия си албум, който излезе точно в деня на концерта. Гости на шоуто бяха Графа, Любо Киров, Хилда Казасян и Калин Вельов, които изпълниха няколко песни с групата. Присъстваха близки приятели на групата като Димитър Ковачев – Фънки и Стефан Чобанов. Преди година Веско Панталеев – Ешкенази записа с Акага песента „Те нямат вина”, вдъхновена от каузата на Уницеф за децата без семейство и дом. Той пристигна от турнето си в Япония за концерта и беше специален гост на събитието. Трима бивши члена на групата изсвириха с тях на сцената „Cuba libre”. Освен на уникалните изпълнения публиката се радваше на оформлението и сценичното представяне, което успя да разкаже малка част от дълго градената история на група Акага. Концерта се проведе от 20.00 часа и беше напълно достъпен за публиката, като цената на билетите варираше от 10 до 30 лева.

Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.

За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.

Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.

За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.

Предстои голямата развръзка на най-престижното музикално шоу в света X-Factor. След като тази седмица на елиминации попаднаха Ангел и Моисей заедно с Александра, след ожесточена битка за зрителския вот, уникалния дует напусна сцената на предаването, тъй като публиката гласува за тях само с 41 процента. Официалните и окончателни финалисти борещи се за първото място са Рафи, Богомил и Александра, които ще се изправят един срещу друг на големия финал на 11 декември, когато официално ще се реши кой ще стане номер 1.

След като Мария Илиева остана без участници от своята група, сега Поли Генова също загуби своите последни представители на групите. Останаха представители единствено на менторите мъже – Мага и Васко Василев.

Рафи и Богомил до сега не са попадали на елиминации, за разлика от Александра, и се чудя дали това ще окаже влияние върху гласуването за победител…

Предстои уникално шоу и поради много оспорваното гласуване телефонните линии на всеки участник ще бъдат отворени без прекъсване до самия финал на предаването. Преди голямата развръзка ще видим финалистите в още един последен концерт на 7-ми декември, когато отново ще се изправят пред комисията и пред зрителите, за да покажат какво умеят и колко заслужават да победят.