Пластмасовите дограми, дето се кривят на слънцето. Евтините бормашини, дето изгарят на втория винт. Те са част от същия модел, по който работи и пазарът на евтини стоки. Почти винаги избираме най-ниската цена, но това, което изглежда като спестени пари, често излиза най-скъпото решение. Защото се налага да купим ново, след като първото се е счупило.
Това е и причината големите вериги да предлагат масово продукти с къс живот. Те печелят от повторната покупка. Защото когато един продукт се чупи лесно, човек е склонен да си купи същия отново, вместо да търси по-качествена алтернатива. Производителите го знаят и го калкулират в цената. Истинският избор обаче е друг – да се купува по-рядко, но качествено. Само че той винаги излиза по-скъпо на тези, които гледат етикета.
Пазарът е пълен с примери. Вижте например мебелите от ПДЧ. Те са евтини, изглеждат добре в магазина, но след година-две започват да се разпадат. Или дрехите от синтетика, които се износват бързо и губят форма след няколко пранета. Или дори храните с ниско качество, които ни засищат за малко, но после ни връщат пак в магазина.
Иронията е, че хората, които имат най-малко пари, най-често избират най-евтиното. Те не могат да си позволят да купуват качествени стоки, които ще им служат по-дълго. Така се оказват в капан – плащат повече за по-малко. Това е парадоксът на евтиния пазар: той е изгоден само за тези, които го предлагат. За всички останали е просто поредният начин да им вземат парите.
Истината е, че качеството винаги струва. Но ако погледнем реално, скъпото често е по-евтино в дългосрочен план. Въпросът е дали можем да си го позволим и дали сме готови да мислим напред, вместо да гоним моменталното удовлетворение от ниската цена.
Доста вярно за евтините бормашини, аз съм го усетил по трудния начин преди години. Купих една за 50 лева и изгоря точно когато стигна до десетия винт при монтажа на гардероба. Оттогава гледам да взема нещо по-сериозно, дори да е два пъти по-скъпо, защото накрая пак излиза по-изгодно.
Много добре си го описал с примера за пластмасовите дограми, точно това имам предвид. Почти винаги гледам цената първо, но после се оказва, че съм хвърлил пари на вятъра. Има логика това, че веригите продават неща за еднократна употреба, за да печелят втори път.
Много често избирам най-евтиното и накрая сменям два пъти, докато се сетя да дам повече пари за нещо прилично. Тая история с дограмите ми напомня за едни евтини обувки, дето се разлепиха още на второто носене. После пак същите взех, мислех си, че ще е късмет, ама пак същата работа. Оттогава гледам да не се подвеждам само по цената.