Днес ще поизбягам малко в страни от чисто музикалния профил на блога ми, но наистина много леко. Ще поразсъждавам има ли полза изкуството от отъркването си о властта, или само събира негативи. Като говоря за изгода, разбира се, че нямам предвид материална. Би било наивно да смятаме, че някой вече е склонен да прави нещо за без пари. Вероятно точно фактът, че тези предизборни, пък и по време на управлението услуги от страна на артистите са много добре платени, ги кара да залитат в тази посока. Думата ми е за един доста известен български певец – спорен като професионални качества, вероятно любимец по-скоро на средното и над средното поколение, но така или иначе изпълнител, който има добри гласови данни, в никакъв случай блестящо сценично поведение, но за сметка на това работи винаги с доказани и качествени композитори и текстописци. Има в репертоара си доста парчета на патриотична тематика – при това хубави, някои от тях почти със статут на химн, изпълнявани винаги когато има някаква историческа годишнина или родолюбиво събитие. Това, което исках да кажа, е, че съвсем доскоро Веселин Маринов минаваше – и съвсем основателно – за певец на народа. Така го възприемаха хората. Докато не залитна доста сериозно политически – към ГЕРБ. Преди това си пееше по концертите на столетницата, но без да показва ясни пристрастия. И така се случи, че само за три-четири години, колкото е един управленски мандат, Веско се превърна от певец на народа в певец на управляващите. Кажете ми кой печели от такива идеологически врътки на хората на изкуството – най-малко те самите. Но не мисля, че печелят и тези, които плащат. С една дума – никой.
