И друг път, мисля, съм разсъждавал върху високата цена, която плащат известните музиканти за успехите си на сцената, за оцеляването на таланта, за битката, която водят ежедневно в тежките условия на съвременния шоу бизнес. Днешните ми разсъждения обаче ще са в малко по-друга посока и въпросът няма да е за това, каква е цената. А дали успехите на сцената и известността трябва да са на всяка цена. Разсъжденията ми са отклик на един материал, който силно ме впечатли тия дни – за потресаваща случка в Большой театър. Не става въпрос за музика, а за балет. Което пак си е свързано с музика, защото балетът си е музикално-сценично изкуство. Използвам този случай само като отправна точка на разсъжденията си за това дали изкуството трябва да е на всяка цена. Случаят: Наскоро творческият директор на световноизвестния руски театър е залят пред дома си със сярна киселина. След разследване става ясно, че покушението е поръчано от един от солистите на балета. Мотив: въпросният директор дълго време спирал творческото развитие на приятелката му, най-талантливата солистка в балета на Большой театър. Не и давал ролята, мечта за всяка добра и не толкова добра балерина, на Одета-Одилия от Лебедово езеро. Това са фактите. Въпросите: Трябва ли успехът в едно толкова красиво изкуство да следва най-низките проявления на човешката душа? Струва ли си един талантлив творец да продаде душата си на дявола за пет минути слава? Не мисля. Даже и да те запишат със златни букви в историята на най-прочутата балетна школа като най-талантливия умиращ лебед.
Related Posts
