Петър Стоилов

Земфира е една от младите звезди на руската популярна музика, доста нетрадиционна и интересна като сценично поведение. Тия които следят това, което се случва в последните години в руската поп музика, със сигурност са забелязали една характерна сценична пищност. Нищо подобно няма при Земфира. С естественото и непринудено поведение на сцената, с цигарата, с която обикновено се появява на снимки, тя по-скоро ни напомня за традициите на руските бардове и най-вече на Висоцки. Родена в Уфа, още от съвсем малка започва да се занимава с музика – петгодишна се записва в специална музикална школа по форте пиано, а на седем години вече е факт и първата й авторска песен. Завършва местното музикално училище със специалност естрадно пеене и започва работа като оператор в местното радио. Тогава написва и първите си песни – “Защо”, “Сняг”, “Синоптик”. Две години по-късно прави и собствена група под същото име и започват участия по фестивали. Не закъснява и оценката – московският продуцент Леонид Бурлаков харесва музиката й и я кани в Москва, за да запише първия си албум. В записа на албума й активно участват и музикантите от групата й, и музикантите от групата “Мумията Трол”. Песните от дебютния албум на певицата, който също носи името й, веднага попадат в класациите на най-известните московски радиостанции и бързо заемат челните места. Започват и първите й концертни турнета из Русия. Един от албумите й “Афиш” се записва в класацията на най-добрите руски албуми на всички времена, а песента й “Аривидерчи” заема 27-мо място в класацията 100-те най-добри песни на руския рок на 20 век. Съвсем логично през 2011 година радио “Ехо Москва” и “Риа новости” я класират сред стоте най-влиятелни жени в Русия.

Четири музи спорят за него – на киното, на театъра, на поезията и на музиката. И няма как да е иначе – еднакво добър е и в четирите изкуства. Има творци, докоснати от бога, и Висоцки е един от тях. Излъчване, магнетизъм и талант, толкова силни, че успява да докосне сърцата на зрителите си по цял свят с ударното си дрезгаво пеене, подобно повече на рецитация на авторски стихове, на чист руски – език, който със сигурност светът не разбира. Но разбира това, което бардът им казва. Много често сте срещали в материалите ми, посветени на различни певци, изречението: гласът му няма как да бъде объркан с нечий друг глас Е, може би тази реплика е най-подходяща точно за Владимир Висоцки. Дрезгавият му глас, в който сякаш годините са наслоявали мириса на тютюн и руска водка, в съчетание с резките китарни звуци наистина няма как да бъдат сбъркани. Макар че още докато е жив се появяват десетки имитатори. А след смъртта му – ранна като при повечето големи – още повече. По повод на тези свои “следовници” в един свой рецитал за националната руска телевизия, рецитал, в който Висоцки не само изпълнява най-хубавите си песни, но и разговаря със своята публика, той обяснява, че тайната на успеха му не се крие само в дрезгавия глас. Тайната се крие в десетките безсънни нощи, в които той твори своите стихове и своята музика. А аз бих добавил и нещо, което Висоцки, който е бил доволно скромен, едва ли е осъзнавал – тайната е и в онова, на което хората казват дар божи.