Петър Стоилов

Литературата е голяма и вдъхновение дебне отвсякъде. Точно затова не трябва да се ограничаваме само с познатите жанрове като романтика, трилър, историческа и т.н. Истината е, че всяко произведение носи своята стойност, независимо от разпределението, към което принадлежи. А ние като широкоскроени хора трябва да сме отворени към новото.

Именно воден от тези мисли, стартирах и своето търсене из книгите. Предполагам като повечето хора и моето книжно приключение е започнало от страниците на задължителните произведение в училище. По-късно прерастена в специализирана литература по професията в университета. И чак накрая достигна до момента на откритие на собствени интереси и влечения.

Но след години четене на книги в сходна тематика, ми се искаше да разнообразя. Така започнах да се насочвам не само към по-малко познати заглавия, но и към по-малки издателства. От книги за любов, през автобиографии до такива с упражнения за тяло и ума и духовна литература, достигнах и до религиозната. Аз не съм с предразсъдъци по темата, дори четох за различните вероизповедания, тяхната символика, мисия и цел.

Но впечатление ми направи едно българско издателство – Нов човек. От организацията са си поставили за задача да привнесат повече в обществото ни добрите порядки, които са водещи при християнството. Смятат, че така ще се подпомогне и църквата, и нейното дело. На мен лично тази цел ми е леко крайна, но пък предоставят на осъзнатите читатели още една интересна алтернатива, която да изпробват.

В списъка с техните автори, открих и българина Васил Лазаров. Той има няколко романа, както и стихосбирка, и сборник. Взех една от книгите му – „Звънът на камбаните“, и се оказа, че далеч не е толкова религиозно насочена. Всъщност историята е интересна, преплетена с мистика, любов, исторически събития и човечност. И определено не е натрапчиво християнска.

В избраните от издателството книги има и такива на световно известни писатели, на съвременни и малко по-далеч във времето творци. Откриват се както по-религиозни, така и с по-лека нотка християнство четива – като на Васил Лазаров например. Това не е агитация, а просто ви давам нова възможност – бъдете будни и следете за книжни съкровища отвсякъде.

Фирма Вивекта БГ ЕООД се занимава с внос и дистрибуция на едро на различни хранителни продукти у нас. Предлагат първокласно свинско месо от Дания, за чието съществуване до скоро не знаех. Става дума за Даниш Краун, най-големият производител на свинско в Европа и най-голям износител за света. Ако го изберете, определено няма да сбъркате.

Нека ви споделя обаче как се запознах с този продукт…

Оказа се така, че за цяла седмица останах сам у дома. Жена ми отиде на море с приятелка, докато аз не можах да си взема плануваната отпуска. По принцип възнамерявахме да заминем заедно, но уви… Останах си вкъщи с полупразен хладилник и телефон, на който постоянно получавах морски селфита.

Първия ден хапнах каквото намерих.

Втория ден си отворих консерва.

Третия ден ядох салата с чипс.

Четвъртия си поръчах храна за вкъщи (което ми излезе малко солено за портфейла).

На петия ден обаче реших, че е крайно време да си сготвя нещо. И точно така се запознах със свинското месо на Даниш Краун. Когато се озовах пред хладилната витрини в магазина, не знаех какво да избера. Чудих се доста дълго време, докато накрая една жена пред мен взе свински стек с марка Даниш Краун. Казах си: щом тя избира това месо, нека да го пробвам и аз.

Предварително бях намерил рецепта от Интернет, на чиято снимка сготвеното месо изглеждаше много вкусно и апетитно. Купих си всичко необходимо и когато се върнах вкъщи, запретнах ръкави. Начуках пържолите хубаво, овкусих ги с микс подправки и ги оставих да починат 30 мин. През това време си нарязах вкусна салата и сложих кенче бира във фризера, за да се охлади хубаво.

Накрая сготвих пържолите по следния начин. Избрах тиган, в който съм виждал жена ми да готви. Нагорещих олио в него и на много силен огън сложих месото да се запържи, за да хване хрупкава коричка. После намалих температурата, за да се досготви в средата.

Не знам дали проработи късметът на начинаещия или ми е липсвал вкусът на домашно приготвена храна, но месото беше станало много вкусно и крехко.

Когато жена ми се прибра у дома, също й приготвих от новия ми специалитет. Остана очарована и ме попита откъде съм купил това вкусно ястие. Не вярваше, че аз сам съм го приготвил. Е, със сигурност производителите на Даниш Краун имат заслуга за кулинарния ми успех, но мисля, че и аз заслужавам доза овации.

Когато самотната ми седмица приключи, най-накрая и аз успях да си взема пет дни почивка. Нямах търпение с жена ми да заминем някъде и някой друг да готви за мен (въпреки че очевидно и сам се справям доста добре).