Въпрос на мотивация
Всеки от нас иска. Иска това, иска онова, по-добро бъдеще, по-успешна кариера, по-сплотено семейство, повече и по-добри приятели, повече финансова стабилност и сигурност, повече уважение и зачитане на постиженията и т.н. Сигурен съм, че можете да продължите списък, но тук е важна идеята, а не самия списък. Същественото е, че всеки иска, но не ни е ясно как да постигнем това, което искаме.
И ето тук аз ще кажа следното: Всичко е въпрос на мотивация.
Искрено вярвам, че човек получава това, което е заслужил. Понякога го получава по-рано, а друг път по-късно, но пък за мен винаги крайният резултат е най-важен, а не моментът на настъпването му. Не мога да не ви цитираме една любима моя фраза на известния Беър Грилс. В неговата автобиография пише, че, когато бил малък, баща му му дал ценен урок, към който все още се придържа. Казал му: „Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш“. Така ще преследваш целите си устремено, няма да се разсейваш и винаги ще си една крачка пред другите. Добра мисъл, а? В нея се крие същото, което аз се опитвам да ви кажа – че успехът е въпрос на личностна мотивация. Ако вие сте ентусиазирани, това се вижда и прави впечатление. Освен това ентусиазмът е заразен, може да повлечете и другите със себе си и да пожънете успех заедно. Никога не знаете и никога не трябва да се отказвате. Това е, което имах да кажа за днес.
Успехите на сцената – на всяка цена?!
И друг път, мисля, съм разсъждавал върху високата цена, която плащат известните музиканти за успехите си на сцената, за оцеляването на таланта, за битката, която водят ежедневно в тежките условия на съвременния шоу бизнес. Днешните ми разсъждения обаче ще са в малко по-друга посока и въпросът няма да е за това, каква е цената. А дали успехите на сцената и известността трябва да са на всяка цена. Разсъжденията ми са отклик на един материал, който силно ме впечатли тия дни – за потресаваща случка в Большой театър. Не става въпрос за музика, а за балет. Което пак си е свързано с музика, защото балетът си е музикално-сценично изкуство. Използвам този случай само като отправна точка на разсъжденията си за това дали изкуството трябва да е на всяка цена. Случаят: Наскоро творческият директор на световноизвестния руски театър е залят пред дома си със сярна киселина. След разследване става ясно, че покушението е поръчано от един от солистите на балета. Мотив: въпросният директор дълго време спирал творческото развитие на приятелката му, най-талантливата солистка в балета на Большой театър. Не и давал ролята, мечта за всяка добра и не толкова добра балерина, на Одета-Одилия от Лебедово езеро. Това са фактите. Въпросите: Трябва ли успехът в едно толкова красиво изкуство да следва най-низките проявления на човешката душа? Струва ли си един талантлив творец да продаде душата си на дявола за пет минути слава? Не мисля. Даже и да те запишат със златни букви в историята на най-прочутата балетна школа като най-талантливия умиращ лебед.
Музикални спонсори
Винаги говоря за музиката като изкуство и начин да изразиш себе си. Ако трябва да бъдем откровени обаче всяко нещо става с пари, а изкуството не прави изключение. В днешно време ако не попаднеш на човек, който да те хареса и да има финансовата възможност да те подкрепи и да ти даде начален старт няма как да успееш в музикалния бизнес. Много хора може да ти се възхищават на таланта и на това което правиш без значение дали свириш на някакъв инструмент или имаш страхотен глас, но ако нямаш спонсор зад гърба си шансовете ти са нулеви. Повечето компании за откриване на таланти и издателски къщи трудно се навиват да лансират нови хора, естествено всичко отново е свързано с парите. Това е така, защото ако те финансово те спонсорират винаги има риска ти да не успееш, а за тях това е един риск, който не всеки е готов да поеме. Може би именно по тази причина се получава наплива от певици в чалга бизнеса. Забелязал съм много талантливи гласове, хора с потенциал, които вероятно поради липсата на опции избират некачествената музика, която ще им донесе пари. Защото колкото и да не искам да призная всички сме на ясно, че в България и в някои страни около нас чалгата е най-слушаната музика. Много се радвам на музикалните телевизионни формати, благодарение на които всяка година се откриват нови талантливи хора, които всъщност са бъдещето на българската музика.