Петър Стоилов

Най-интелигентните морски бозайници, делфините, често ни изненадват със сложното си поведение, което надхвърля инстинктите за оцеляване. Една от най-любопитните и спорни практики, наблюдавани от изследователи, е играта им с рибата балон (pufferfish). Тази иначе смъртоносна риба съдържа силния невротоксин тетродотоксин – вещество, което в големи количества е фатално, но в малки дози може да предизвика промени в съзнанието.

Някои наблюдения, включително документирани в поредицата на BBC Dolphins: Spy in the Pod, показват как група млади делфини подхвърлят внимателно риба балон, дъвчат я леко и след това я предават на друг член от групата. Интересното е, че никой не се опитва да я изяде. След „сесията“ с рибата делфините изглеждат замислени, плават бавно близо до повърхността и наблюдават отраженията си – поведение, което някои учени интерпретират като леко „опиянение“.

Според National Geographic токсинът, съдържащ се в кожата и органите на рибата балон, блокира натриевите канали в нервните клетки. При високи дози това спира предаването на нервни импулси и води до парализа и смърт. Но в минимални количества може да предизвика изтръпване, замайване и промяна в моторната активност. Именно тази особеност кара някои експерти да вярват, че делфините съзнателно дозират „експеримента“.

Все пак няма единодушие в научната общност. Част от биолозите смятат, че това поведение е просто форма на игра и социална връзка, без целенасочено търсене на интоксикация. Делфините са известни с любовта си към игрите – от гонитби с мехурчета до „сърфиране“ по вълните на лодки – и рибата балон може да е просто още един „играчка“.

Любопитното е, че темата излезе и извън научните среди. След излъчването на документалните кадри BBC, редица медии заговориха за „делфини на наркотик“, а популярни културни издания направиха паралел с човешката употреба на психоактивни вещества. В интернет фенове дори създадоха мемета, а сюжетни линии с „делфини и риба балон“ се появиха в анимационни филми и комедийни предавания.

Истината вероятно е по-сложна – делфините може да съчетават и игра, и експерименти с нови усещания. Независимо от причината, това поведение подчертава колко интелигентни и социални същества са те. Ако една риба може да провокира група морски бозайници да се „опияняват“ заедно, това е още едно доказателство, че океанът крие неподозирани истории за съзнанието и поведението.

Любопитното е, че подобни практики не са уникални само за делфините. В животинското царство има множество примери за търсене на вещества, които променят възприятията. Домашните котки и големите котки в природата – лъвове, тигри и рисове – реагират еуфорично на котешката мента и на растението валериана. Те започват да се въргалят, да търкат глава и да проявяват поведение, което прилича на състояние на екстаз.

В тундрата северните елени активно търсят червени мухоморки. Някои изследователи дори смятат, че традицията на шаманите в Сибир да използват мухоморка в ритуали може да е вдъхновена от наблюденията на тези животни.

Птиците също не остават по-назад – често се „опияняват“ от ферментирали плодове. В Австралия се наблюдават папагали, които губят равновесие след подобен „пир“, а в Северна Америка кедровите свирци редовно се напиват от ферментирали горски плодове и буквално падат от клоните.

Дори насекомите показват подобно поведение – пчелите могат да се „опият“ от ферментирал нектар и тогава губят ориентация, което пречи на колонията.

Всичко това подсказва, че стремежът към променено състояние на съзнанието не е изцяло човешка особеност. Напротив – изглежда е част от по-широкия животински опит и може да носи еволюционни ползи, като социално свързване, освобождаване от стрес или дори обучение чрез нетипично поведение.

Времето си лети, сменят се не само музикални любимци, но и постоянно се появяват нови стилове. Днес трудно може да обхванем в цялост музикалното разнообразие, което ни заобикаля. Затова ще се опитам в по няколко изречения да дам определение, за тенденциите в музиката, които могат да бъдат причислени към така наречения поп. Или иначе казано съвременната популярна музика. Това е един доста широк термин, който обхваща различни музикални насоки – като диско, транс, хаус, техно, нова вълна и т. н.

На някои от най-определящите ще се спрем днес в изречение-две.

Диско. Неотдавна това беше най-популярния танцувален музикален стил. Присъщи са му изобилието от ефекти, водещата роля на ритъм секцията на ударните и фоновото звучене на струнните и духовите инструменти.

Транс се отнася към един от разделите на електронното изкуство. Забележителен е с високото си емоционално въздействие върху слушателите – ефект, който се постига с помощта на тъжни и космически мелодии.

Хаусът също е танцувален електронен стил. Единственото му изразно средство е синтезаторът. Отличава се със витиеватите си фрази и солови мелодии. И тук ефектите изобилстват.

Техното може да бъде определено като футуристичния звук на големия град. При него доминира мрачният металически звук и хладният, лишен от емоционалност вокал.

Фънк. Отново произведения за танцуване. С две думи – липсваща мелодичност и върховенство на ударната секция.

Хардрок. Буквално се превежда като тежък, твърд. И наистина е такъв. Тежестта се постига с помощта на гръмката и мощна ритъм секция, която засенчва останалите инструменти.

Хеви метъл. Рязка металическа музика, която звучи нехармонично. Тя стои доста далече от общоприетите стандарти.

Траш. Изключително труден за изпълнение жанр, който освен със сложността си, се откроява и с непрекъснатите си мелодии и обилието от импровизации.

Времето си лети, сменят се не само музикални любимци, но и постоянно се появяват нови стилове. Днес трудно може да обхванем в цялост музикалното разнообразие, което ни заобикаля. Затова ще се опитам в по няколко изречения да дам определение, за тенденциите в музиката, които могат да бъдат причислени към така наречения поп. Или иначе казано съвременната популярна музика. Това е един доста широк термин, който обхваща различни музикални насоки – като диско, транс, хаус, техно, нова вълна и т. н.

На някои от най-определящите ще се спрем днес в изречение-две.

Диско. Неотдавна това беше най-популярния танцувален музикален стил. Присъщи са му изобилието от ефекти, водещата роля на ритъм секцията на ударните и фоновото звучене на струнните и духовите инструменти.

Транс се отнася към един от разделите на електронното изкуство. Забележителен е с високото си емоционално въздействие върху слушателите – ефект, който се постига с помощта на тъжни и космически мелодии.

Хаусът също е танцувален електронен стил. Единственото му изразно средство е синтезаторът. Отличава се със витиеватите си фрази и солови мелодии. И тук ефектите изобилстват.

Техното може да бъде определено като футуристичния звук на големия град. При него доминира мрачният металически звук и хладният, лишен от емоционалност вокал.

Фънк. Отново произведения за танцуване. С две думи – липсваща мелодичност и върховенство на ударната секция.

Хардрок. Буквално се превежда като тежък, твърд. И наистина е такъв. Тежестта се постига с помощта на гръмката и мощна ритъм секция, която засенчва останалите инструменти.

Хеви метъл. Рязка металическа музика, която звучи нехармонично. Тя стои доста далече от общоприетите стандарти.

Траш. Изключително труден за изпълнение жанр, който освен със сложността си, се откроява и с непрекъснатите си мелодии и обилието от импровизации.