Петър Стоилов

В българската история, фигурата на Христо Ботев изпъква като символ на саможертва и национално пробуждане. Поет и революционер, Ботев не просто изживява своите дни; той ги посвещава на бъдещето на своята родина и на идеалите на свобода и справедливост. Животът му не е личен стремеж към слава или власт, а борба за освобождението на България от османско владичество.

Роден през 1848 година в Калофер, Ботев бързо развива чувство за национална идентичност и политическа справедливост. Неговите стихове и публицистика отекват с гласа на един народ, търсещ своя път към свобода. Той става един от водачите на българското въстаническо движение и една от най-ярките звезди в литературното небе на Възраждането.

Ботевият живот е кратък, но изпълнен със значими дела. През 1876 година той води група от борци в знаковото въстание, което, въпреки че не успява, се превръща в еталон за храброст и саможертва. Падението му в битката при Враца е символ на неговата посветеност – живот, прекратен в разцвета на силите, но оставил неизгладима следа в сърцата на българите.

Ботев е поет на епохата, не на моментното вдъхновение. Неговите думи и дела говорят не само за времето, в което е живял, а за вековете, които следват. Той е пример за бъдещи поколения, че истинската стойност на живота се измерва не с лични постижения, а с това, което оставяш след себе си. Ботев живее за своята епоха, но остава безсмъртен за всички нас, които продължаваме да черпим вдъхновение от неговия пример.

Така и подхванах вълната за детството с носталгия си спомням и за не далечното време, когато изобщо нямаше мобилни телефони. И колко по-добре беше тогава, сякаш оставяхме съдбата да се намеси във взаимоотношенията. А бяхме и доста по-спокойни. Когато излизахме с някого не бяхме обезпокоявани и не ни прекъсваха в разговорите. Ако искахме да останем на спокойствие просто излизахме вън от домовете си и ставахме неоткриваеми. Нещо, което изключително много ми липсва.

Сега е доста по-различно. Масово хората имат мобилни телефони, при това не по един, а напротив – два, три, четири и повече. Сякаш не ни тормозят достатъчно другите мисли, а и телефоните да звънят постоянно. Много от хората не могат да прекарат и два часа без телефона си, изпадат в паника, нервничат, сякаш света ще се свърши, ако не отговорят на повикване веднага. И се изсипват купища пари, за да си набавим все по-новите модели, да сме в крак с времето и модата. Ах, това време и тази мода, които ни задушават, отегчават, изнервят и притесняват, но въпреки това не се отказваме от тях.

Не, не мисля, че така е по-добре. Искам свобода, анонимност и невидимост за известно време.

Така и подхванах вълната за детството с носталгия си спомням и за не далечното време, когато изобщо нямаше мобилни телефони. И колко по-добре беше тогава, сякаш оставяхме съдбата да се намеси във взаимоотношенията. А бяхме и доста по-спокойни. Когато излизахме с някого не бяхме обезпокоявани и не ни прекъсваха в разговорите. Ако искахме да останем на спокойствие просто излизахме вън от домовете си и ставахме неоткриваеми. Нещо, което изключително много ми липсва.

Сега е доста по-различно. Масово хората имат мобилни телефони, при това не по един, а напротив – два, три, четири и повече. Сякаш не ни тормозят достатъчно другите мисли, а и телефоните да звънят постоянно. Много от хората не могат да прекарат и два часа без телефона си, изпадат в паника, нервничат, сякаш света ще се свърши, ако не отговорят на повикване веднага. И се изсипват купища пари, за да си набавим все по-новите модели, да сме в крак с времето и модата. Ах, това време и тази мода, които ни задушават, отегчават, изнервят и притесняват, но въпреки това не се отказваме от тях.

Не, не мисля, че така е по-добре. Искам свобода, анонимност и невидимост за известно време.

Днешната ми тема няма да е чисто музикална. Но в известен смисъл ще е свързана с музиката и нейните задачи много повече от друг път. Провокиран от множеството статии тия дни покрай присъдата за въдворяване в поправителен лагер на момичетата от руската група “Пуси Райт”, реших и аз да споделя виждане по въпроса. Накратко за какво става въпрос: момичета от някаква руска група – чието име, простете ми невежеството, чувам за първи път, а пък музиката им и досега не съм чувал, защото си мисля, че ако си струваше, щеше да ми се е случило вече –  влизат в християнски храм и в знак на политически протест срещу Путин, а защо не и като рекламна и комерсиална акция, пред камерите на поканени медии, се държат непристойно. Гледах клипа и да ви кажа честно, ако ще и Дейвид Байрън, за когото знаете, че ми е любимец (лека му пръст), да беше направил нещо подобно, пак щях да твърдя, че това е недопустимо. Музиката и изкуството са преди всичко, за да утвърждават ценности, а не да ги нарушават, мисля. Чета, надигнали се световни музикални звезди, между които и Мадона, да ги защитават. Дайте да си говорим сериозно: Какво ще се случи, ако в която и световна столица, пък и не само в столица, в официален храм, влезе някой, без значение дали е звезда, и се държи непристойно. Ще ви кажа – ще търка затворническите скамейки. Бъдете сигурни в това. Защото демокрацията по цял свят означава свобода и правила, а не свобода или правила.