Петър Стоилов

Малките ритуали са тези, които формират ежедневието ни. Хващам се на бас, че всеки то вас има някои малки (а защо не и големи) привички, с които е свикнал. Или може би се опитвате да се създадете някоя такава в момента… Защо пък не?

Знам, че навиците се изграждат трудно, но изградите ли ги веднъж, се задържат във времето. Някои от тях си създаваме сами, а други ни се вкореняват още, докато растем. Замисляли ли сте се по този въпрос? Нека ви кажа моите размисли по темата, току виж се припознаете някъде там.

– Сутрин с кафе и цигара – важи само за пушачите, но тъй като и кафето и цигарите водят до пристрастяване, не е изненадващо, че много хора започват деня си именно по този начин;

– Или само с кафе… – за тези от нас, които не могат да се събудят по друг начин освен с чаша ароматно кафе в ръце непосредствено след като се надигнат от леглото;

– Бързо освежаване – нещо безценно рано сутрин, което ни енергизира в  началото на деня; става дума за плискане на лицето със студена вода, миене на зъбите, а защо не и бърз сутрешен душ;

– Преглед на новините? – добре де, не всеки го прави, но познавам хора, които могат да ти вгорчат живота, ако не ги оставиш на спокойствие да си направят сутрешния обзор на новинарските сайтове;

– Лека закуска? – много хора пропускат закуската, но аз не мога така; моят сутрешен ритуал повелява да си препека филийка, да хапна сварено яйце, някакъв плод или просто парче сирене с парченце месо; каквото и да е, но да го има.

– Сутрешна тренировка? – ето този полезен навик куца както на мен, така и на повечето ми приятели; знам, че е полезно, знам, че са достатъчни 10-15 мин., за да събудим мускулите си по-лесно сутрин, но е толкова трудно да си създам този навик…

Ех, ако можех да ставам всяка сутрин 5 минути по-рано нямаше да имам проблеми изобщо със закъснението за работа.

Пък и за 5 минути могат да се направят страшно много неща. Мога да си взема душ и да си измия зъбите. Точно 5 минути са ми необходими да си оправя леглото и да се облека. За 5 минути изяждам закуската си, за 5 минути пия кафето си. Със спестените 5 минути мога да изпусна големите задръствания, ако излизам 5 минути по-рано зареждам по-бързо гориво за колата. Ако имах 5 минути повече сутрин щях да сляза до будката да купя шоколад на жена ми и точно 5 минути са достатъчни, за да кажа на любимата подобаващо Добро утро.

За жалост винаги ставам в последния момент и губя очарователните неща, които мога да направя, ако имах 5 свободни минути повече. И си мисля, какви късметлии са хората, които притежават таланта да стават с първото позвъняване на алармата. Защото за мен това си е наистина талант, който аз, за жалост, колкото и да го тренирам като умение, не мога да придобия.