Петър Стоилов

Направата на пикник с приятели може да бъде забавен и приятен начин да прекарате време заедно на открито. Ето няколко съвета, които да ви помогнат да организирате успешен пикник:

Изберете подходящо място:

Изберете красиво и удобно място за пикника. Може да бъде обществен парк, градина, близко до езеро или плаж, или дори във вашия собствен двор.

Подгответе се с храна и напитки:

Пригответе разнообразна храна и напитки. Сандвичи, салати, плодове и здравословни закуски са чест избор. Не забравяйте да вземете със себе си и достатъчно вода.

Подредете комфортни седалки и завивки:

Вземете със себе си добри седалки, завивки и възглавници, за да се уверите, че всички участници на пикника се чувстават удобно.

Дейности и забавления:

Подгответе игри и дейности, които да включат всички приятели. Това може да бъдат карти, фрисби, футбол, волейбол или дори китара.

Слънцезащита:

Не забравяйте слънцезащита, като слънцезащитен крем, шапка и слънчеви очила, особено ако пикникът е през летните месеци.

Музика:

Подгответе музикален плейлист с любимите песни на групата и вземете преносим говорител, за да създадете приятна атмосфера.

Отделете време за почивка:

Поставете кът за почивка, където хората могат да се отпуснат, да разговарят и да се насладят на природата.

Безопасност:

Не забравяйте да се грижите за безопасността. Имайте налична първа помощ и бъдете внимателни при изхвърлянето на боклуци и използването на огън, ако е необходимо.

Поканете всички да се включат:

Не забравяйте да поканите всички вашите приятели и да се уверите, че всички се чувстват добре дошли.

Снимайте се и създавайте спомени:

Вземете фотоапарати или смартфони, за да снимате пикника и да ги споделите с приятели по-късно.

Пикникът с приятели може да бъде страхотен начин за създаване на специални спомени и за укрепване на приятелствата. Следвайки тези съвети, ще създадете незабравимо събитие за всички участници.

Горещите летни месеци не предложиха много приятни изживявания, но с настъпването на септември месец всички сякаш по команда се завърнаха по градовете и се върнаха към нормалното си ежедневие. Опустелите през лятото градове сякаш магически се съживиха, а всеки един културен фестивал и събития започнаха да показват новите си издания. Сякаш всичко започва да жужи отново, с по-силна енергия, заредена от летните месеци. Всичко изглежда по-цветно, по-усмихнато, по-изпълнено с живот.

Харесвам точно този момент, когато всеки се завръща от лятната си почивка, но времето е все още така прекрасно, за да можеш да се разходиш и да се насладиш на галещото слънце, което вече не те изгаря с онази жестокост, а просто те милва нежно и ти създава настроение.

Този период от годината винаги ми е напомнял за училище. Онези 12 години, в които много от нас все още мечтаят да се върнат и отново да прекарват същото време с приятелите си и да се забавляват. Обикновено в това време на годината се изпълва с носталгия, но и с много приятни спомени.

„Съживяването“ на живота в града сега възприемам малко като започването на учебната година. Цяло лято си използвал всяка една минутка свободно време, за да отидеш на възможно най-много места, а септември вече си се прибрал в града, в който живееш и имаш възможност да се видиш с приятелите си и да им разкаеш за своите преживявания и да чуеш за техните.

Прекрасно време, на което трябва да се наслаждаваме пълноценно!

Освен приятно преживяване в момента на слушане, музиката винаги е свързана и с много спомени – понякога хубави, понякога не толкова. Всяка любима песен ние свързваме с определен момент от живота си. Често забравяме тези песни, пък и моментите, свързани с тях, забравяме понякога. Но е достатъчно само някъде да чуеш акордите на любима в миналото и позабравена вече песен, и веднага в съзнанието ти изплуват миговете, свързани с нея. Не се разпростирам случайно в началото на материала си върху тази тема, ей така – просто заради самото говорене, а защото тия дни ми се случи нещо подобно. Докато си ровех по моите музикални неща в интернет, попаднах на една песен, изпълнена от много популярен навремето семеен дует – Марияна и Тодор Трайчеви. Песента се казва “Земя” и е със страшно хубав текст. И си спомних за един лагерен огън в едно тетевенско селце, мисля най-дългото село в България – Рибарица. Сетих се как един от съучениците ми, който умееше да свири на китара, дрънкаше акордите на песента, а ние, останалите, припявахме въпросната песен. Отдавна бях забравил и този лагер, и този огън, и китарата, и песента. Не съм запазил, а може би и не съм направил, снимки от това лагеруване в Рибарица. Но. Само с първите ноти на песента картината ми оживя пред очите, все едно не е било преди много години, а вчера. За това исках да е днешният ми материал – за силата на музиката и за възкресените спомени. А сега чуйте тая песен и се заслушайте в текста. Хубавото си е хубаво – и преди, и сега. Иначе със сигурност по-младите от вас няма да са чували за този семеен дует, тъй като и семейството, и дуетът отдавна не съществуват. Но песента…

Не знам дали младите хора, които днес се радват много на електронната музика, са се замисляли кой е създателят и. За мен най-голямата легенда ще си остане Жан Мишел Жар. Още от малък бях луд фен на неговата музика. Може би този интерес дойде от факта, че едно време баща ми само това слушаше и сега като слушам нещо негово и ми навява много хубави спомени от детството. Ние с баща ми не бяхме само фенове на аудио касетите на Жар, но и сме записвали с видеото негови концерти, които се славеха с невероятни за времето си ефекти – много заря, свирене чрез лазерни лъчове и още куп ефекти, които не мога да опиша. Но нека дам малко информация за този наистина велик новатор в електронните звуци и музика.
Жан Мишел Жар е роден на 24.08.1948 г. В ранна детска възраст той учи пиано, но след това спира да се занимава с класическа музика. През 1968 участва в групата за музикални изследвания и се запознава с творението – синтезатор. Първият му официален албум – „Oxygene“ излиза през 1976 г., който се оказва изключително добър и бележи милионни продажби. Бива разпространен и оценен от целия свят. Той е признат от много хора за един от най-значителните албуми, тъй като се характеризира с уникално съчетание на звуци. За много от звуците, които Жан Мишел Жар разработва е отговорен неговия сътрудник Мишел Гейс, който е разработвал оборудването. Несъмнено по онова време музиката на Жар беше уникална и се харесваше на огромна част от населението, може би защото те вкарваше в някаква мелодична мистика и съчетание от космически звуци.

Не знам дали младите хора, които днес се радват много на електронната музика, са се замисляли кой е създателят и. За мен най-голямата легенда ще си остане Жан Мишел Жар. Още от малък бях луд фен на неговата музика. Може би този интерес дойде от факта, че едно време баща ми само това слушаше и сега като слушам нещо негово и ми навява много хубави спомени от детството. Ние с баща ми не бяхме само фенове на аудио касетите на Жар, но и сме записвали с видеото негови концерти, които се славеха с невероятни за времето си ефекти – много заря, свирене чрез лазерни лъчове и още куп ефекти, които не мога да опиша. Но нека дам малко информация за този наистина велик новатор в електронните звуци и музика.
Жан Мишел Жар е роден на 24.08.1948 г. В ранна детска възраст той учи пиано, но след това спира да се занимава с класическа музика. През 1968 участва в групата за музикални изследвания и се запознава с творението – синтезатор. Първият му официален албум – „Oxygene“ излиза през 1976 г., който се оказва изключително добър и бележи милионни продажби. Бива разпространен и оценен от целия свят. Той е признат от много хора за един от най-значителните албуми, тъй като се характеризира с уникално съчетание на звуци. За много от звуците, които Жан Мишел Жар разработва е отговорен неговия сътрудник Мишел Гейс, който е разработвал оборудването. Несъмнено по онова време музиката на Жар беше уникална и се харесваше на огромна част от населението, може би защото те вкарваше в някаква мелодична мистика и съчетание от космически звуци.