Петър Стоилов

Сигурно ще ви учудя много, ако ви кажа, че не съм гледал тазгодишното издание на Евровизия – нито двете вечери с полуфиналите, нито вечерта на финалите. И сигурно вече се питате защо един любител на музиката не гледа един толкова популярен песенен конкурс. Ами просто е – защото съм любител на добрата музика. Пък да си кажем честно, Евровизия, макар и конкурс не за певци, а за песен, рядко изкарва песен, която да е разпознаваема, запеваема, абе с две думи – хубава. Ако се върнем назад в дългогодишната история  на конкурса,  няма да можем да извадим повече от четири-пет песни, които що-годе стават, а пък такива, които и до днес са образци за хубава музика, даже съвсем може да не намерим. Други години съм гледал върволицата от европейски певци, които в повечето случаи пеят някакви посредствени песни, докато чакам появата на нашите участници – тая година обаче реших да си го спестя. Не само защото си беше почти ясно, че нашата кандидатка Софи Маринова – и по музикални, пък и по геополитически причини – или няма да стигне до финалите, или ако стигне, ще е много измъчено. А и защото този конкурс от самото си създаване, с много редки изключения, почти никога не е бил поле, на което да се бият естетически постижения, а е поле, на което се въртят някакви договорки от немузикално естество. А съгласете се, че един такъв контекст, в която и да е област на живота, още по-малко в изкуството, няма как да стимулира появата на  качествен продукт.

Сигурно ще ви учудя много, ако ви кажа, че не съм гледал тазгодишното издание на Евровизия – нито двете вечери с полуфиналите, нито вечерта на финалите. И сигурно вече се питате защо един любител на музиката не гледа един толкова популярен песенен конкурс. Ами просто е – защото съм любител на добрата музика. Пък да си кажем честно, Евровизия, макар и конкурс не за певци, а за песен, рядко изкарва песен, която да е разпознаваема, запеваема, абе с две думи – хубава. Ако се върнем назад в дългогодишната история  на конкурса,  няма да можем да извадим повече от четири-пет песни, които що-годе стават, а пък такива, които и до днес са образци за хубава музика, даже съвсем може да не намерим. Други години съм гледал върволицата от европейски певци, които в повечето случаи пеят някакви посредствени песни, докато чакам появата на нашите участници – тая година обаче реших да си го спестя. Не само защото си беше почти ясно, че нашата кандидатка Софи Маринова – и по музикални, пък и по геополитически причини – или няма да стигне до финалите, или ако стигне, ще е много измъчено. А и защото този конкурс от самото си създаване, с много редки изключения, почти никога не е бил поле, на което да се бият естетически постижения, а е поле, на което се въртят някакви договорки от немузикално естество. А съгласете се, че един такъв контекст, в която и да е област на живота, още по-малко в изкуството, няма как да стимулира появата на  качествен продукт.

Тази година, доколкото прочетох последните новини, на прословутия конкурс Евровизия ще ни представя „ромската перла”, както я наричат – Софи Маринова. Не знам за вас това дали е странно или не, но аз го намирам за изключително притеснително. Не искам да обидя никого, нито певицата, нито многобройните и фенове, които я подкрепиха и гласуваха за нея, за да бъде възможно тя да стане лицето на България за 2012 година. Смятам обаче, че е крайно неподходящо, дори мисля, че самата тя няма да се чувства комфортно и в свои води на такъв концерт. Наблюдава се едно непрестанно упорство от страна на чалга певиците да излязат от кръга си по един или друг начин, дори към сегашно време самите им песни звучат странно с вкараните елементи в тях от хаус, техно и дори рок музиката. Не разбирам защо е нужно това, не може ли всеки да си стои в този бранш, който му е отреден и е ясно, че за другаде не става. За конкретната певица не мога да не кажа, че притежава нетипичен и силен глас, наистина е надарена. Може би самата концепция на формата Евровизия някак се изкриви по един странен начин. Докато преди година две, това беше конкурс за млади таланти, нови открития, непознати бъдещи звезди, сега на него се явяват все повече и повече известни и реализирали се в някакъв жанр певци, певици и всякакви музиканти. Освен Софи на малките концерти, които излъчваха по телевизията, видяхме и  друга фолк звезда. Мисля, че е най-добре всеки да си стои там където му е мястото и да се даде път и шанс на младите и неоткрити все още таланти, на които им предстои да градят кариера.