Петър Стоилов

Поправете ме, ако греша, но все си мисля, че през 90-те беше бума на т.нар. момчешки музикални групи или бойбанди. Става дума за онези специфични формации, в които се събират 3-4-5-6 момчета, които пеят заедно поп и денс песни, а някой от членовете на групата може би дори свири това-онова. Уж няма строго изявен лидер или вокал и всички са заедно, но някак си се получава, че един все пак изпъква сред останалите.

Така през 90-те се появиха любимците на мнозина Backstreet Boys, които свирят и до днес. Westlife се разпаднаха през 2012 г. NSYNC се разформираха още по-рано – през 2002 г., но пък Джъстин Тимбърлейк в момента е мега звезда и сред най-успелите бивши членове на бойбанда. New Kids on the Block също преживяват един от най-активните си периоди през 90-те и понастоящем продължават да правят музика. А Boyz II Men помните ли ги? И те изгряха през това десетилетие. Също както East 17, All-4-One, 98 Degrees и, разбира се Take That. За къде сме без Take That и Роби Уилямс?

Едва ли някой може да отрече, че 90-те бяха добро време за момчешките поп групи. Имаха много и верни фенове… но да видим какво се случи с настъпването на новото хилядолетие.

В първите години на XXI век някои от гореизброените продължиха да ни радват с нови песни. Други групи се разпаднаха и… появиха ли се нови? За малко изгряха Blue, но след това бързо залязоха от музикалната сцена. От Disney подкрепиха своите Jonas Brothers, които бяха популярни след тинейджърките за известно време. Simple Plan все още правят музика, но те са повече рок група, отколкото поп. One republic  също. Сещате ли се за други?

One Direction, разбира се! Да, те се появиха в много удобен момент – 2-то десетилетие на новия век. Публиката тъкмо беше започнала да изпитва глад за подобен тип музика. Поколенията се смениха и изведнъж се оказа, че нямаме прилична тинейджърска бой банда. Тази празнина умело беше запълнена и предизвика истински фурор, както всички ние се убедихме. Модата на бойбандите буквално възкръсна от пепелта! Появиха се наскоро и едни 5 Seconds of Summer, но какво са две групи на фона на онези, които изброихме през 90-те? Любопитно ми е какво предстои да се случи в този бранш през следващите години.

Днешната ми тема е провокирана от един въпрос, който се появи на стената ми във фейсбук. Май напоследък социалната мрежа често дава повод за материали и разговори за музиката в блога ми. Нормално, иначе защо ще е социална:) Та една приятелка и от социалната мрежа, и от живота, която знае тежненията ми към българската музика, беше публикувала на стената ми една от старите и стойностни песни на Деян Неделчев, която е по стихове на Евтим Евтимов и се казва “Обич за обич”, и ме питаше в прав текст: Това същият Деян Неделчев ли е? Същият Деян Неделчев е – този, на когото казват Икебаната и който събира съчки в гората, който напоследък изпя и някаква откровено глуповата песен за стар мераклия. Същият е и той може би е най-ярката илюстрация за това, което се случи с много талантливи български музиканти и певци в условията на пазарна икономика и на тотално снижаване на критериите за хубава музика. Две бяха възможностите пред тях – първата, тази, която избра Деян Неделчев, е да събират съчки в гората, тоест да пеят песни, които задоволяват новия музикален масов вкус, да запазят по този начин популярността си, пък и препитанието си. Другата възможност, която избраха също не малка част от популярните ни навремето изпълнители, беше да останат на висотата на старото си творчество и да бъдат забравени. Това е. Всеки с избора си и с мотивите си. Кой прав, кой крив, не се знае. Едно е сигурно – печеливши няма.

Питали ли сте се дали има български изпълнител, който може да напълни огромната новопостроена зала „Арена Армеец”, че даже и да се наложи да се пускат допълнителни билети. Ако този въпрос бъде зададен на повечето българи, най-вероятно ще отговорят или че няма български изпълнител, който е в състояние да напълни залата, или че това може да се случи единствено на някой от сборните концерти на Планета Пайнер, или пък ако концертът е безплатен. Е, аз винаги съм знаел отговорът на този въпрос още от построяването на залата – има един български изпълнител, който може да напълни тази зала, при това не пускайки билетите на цена от по няколко лева, и това е примата на българската популярна музика Лили Иванова. Една от най-оплюваните ни, и една от най обичаните ни изпълнителки. Оплювана – нормално. Казват, че по високите дървета падали най-силни мълнии. А Лили Иванова е високо дърво в българската популярна музика – не само заради изключителния си глас, дар от бога, не само заради творческото си дълголетие, а преди всичко заради факта, че успя да запази нивото през всичките тия години. Не си позволи да звучи архаично, както повечето свои колеги от естрадата, постоянно пробваше нова визия, нови музикални стилове, постоянно се развиваше. Вероятно всичко това си има своята житейска цена – труд и нищо друго, желязна житейска и творческа дисциплина. Добре е, че има публика, която да го оценява. Ще ви предложа едно изпълнение на една от песните й емблеми – “Камино”.

Питали ли сте се дали има български изпълнител, който може да напълни огромната новопостроена зала „Арена Армеец”, че даже и да се наложи да се пускат допълнителни билети. Ако този въпрос бъде зададен на повечето българи, най-вероятно ще отговорят или че няма български изпълнител, който е в състояние да напълни залата, или че това може да се случи единствено на някой от сборните концерти на Планета Пайнер, или пък ако концертът е безплатен. Е, аз винаги съм знаел отговорът на този въпрос още от построяването на залата – има един български изпълнител, който може да напълни тази зала, при това не пускайки билетите на цена от по няколко лева, и това е примата на българската популярна музика Лили Иванова. Една от най-оплюваните ни, и една от най обичаните ни изпълнителки. Оплювана – нормално. Казват, че по високите дървета падали най-силни мълнии. А Лили Иванова е високо дърво в българската популярна музика – не само заради изключителния си глас, дар от бога, не само заради творческото си дълголетие, а преди всичко заради факта, че успя да запази нивото през всичките тия години. Не си позволи да звучи архаично, както повечето свои колеги от естрадата, постоянно пробваше нова визия, нови музикални стилове, постоянно се развиваше. Вероятно всичко това си има своята житейска цена – труд и нищо друго, желязна житейска и творческа дисциплина. Добре е, че има публика, която да го оценява. Ще ви предложа едно изпълнение на една от песните й емблеми – “Камино”.