Петър Стоилов

Днес ще ви запозная с един от любимите ми музиканти и композитори, изнасял нееднократно концерти в България през последните петнайсетина години. Става дума за сръбския музикант и композитор Горан Брегович. Той е доста популярен в страните от Източна Европа още от ранните си рокаджийски години, когато е част от сръбската група “Биело Дугме”. Истинската слава обаче го настига доста по-късно, когато вече е попреминал 40-те години, с музиката, която той написва за филма на Емир Кустурица “Аризонска мечта”. По всички световни радиостанции зазвучава песента на Брегович “In A Death Car” в изпълнение на бащата на пан рока Иги Поп и това е билетът на Брегович към световната слава. Днес той е един от най-значимите автори на филмова музика – след “Аризонска мечта” Кустурица му поверява и музиката за следващия си филмов проект “Ъндърграунд”, за филма “Кралица Марго” на френския режисьор Патрис Шеро Брегович пък създава една наистина величествена музикална творба с елементи на рок. Това, с което е най-известен обаче, не са нито филмовата му музика, нито студийните записи и албуми, а изпълненията на живо и гастролите по цял свят с популярния “Оркестър за сватби и погребения”. Уникални живи изпълнения на авторската му музика, която е блестяща смесица от балкански ритми и цигански мотиви, пъстър сбор от различни инструменти и уникалните гласове на мъжкия хор и народни певици. И, разбира се, както във всеки успешен световен проект, и в този има българска връзка – през различните години в музикалната трупа на Брегович преминават четири български народни певици, възпитанички на държавния ансамбъл “Филип Кутев” и никак няма да е пресилено твърдението, че техните уникални гласове и изпълнения имат немалка заслуга за неговия успех. Предлагам ви едно изпълнение на “Биело Дугме” от историческия им концерт през 2005 г. на стадиона в Сараево – и Горан Брегович е на сцената!

Винаги говоря за музиката като изкуство и начин да изразиш себе си. Ако трябва да бъдем откровени обаче всяко нещо става с пари, а изкуството не прави изключение. В днешно време ако не попаднеш на човек, който да те хареса и да има финансовата възможност да те подкрепи и да ти даде начален старт няма как да успееш в музикалния бизнес. Много хора може да ти се възхищават на таланта и на това което правиш без значение дали свириш на някакъв инструмент или имаш страхотен глас, но ако нямаш спонсор зад гърба си шансовете ти са нулеви. Повечето компании за откриване на таланти и издателски къщи трудно се навиват да лансират нови хора, естествено всичко отново е свързано с парите. Това е така, защото ако те финансово те спонсорират винаги има риска ти да не успееш, а за тях това е един риск, който не всеки е готов да поеме. Може би именно по тази причина се получава наплива от певици в чалга бизнеса. Забелязал съм много талантливи гласове, хора с потенциал, които вероятно поради липсата на опции избират некачествената музика, която ще им донесе пари. Защото колкото и да не искам да призная всички сме на ясно, че в България и в някои страни около нас чалгата е най-слушаната музика. Много се радвам на музикалните телевизионни формати, благодарение на които всяка година се откриват нови талантливи хора, които всъщност са бъдещето на българската музика.

За този проблем на българското население вече се говорят невероятно много неща, но като че ли без резултат. Хората го виждат, осъзнават го, но както става с цигарите – продължават да слушат чалга. Както знаете аз слушам изключително много музика и не мога да приема така наречения „поп-фолк“ за музика. Чалгата е съчетание от няколко жанра музика и общо взето се гради върху „кражбата“ на различни техни елементи. А както вече всички знаем, в България не успяват дори сами да създадат тези „уникални ритми“, а трябва да си ги присвояват от държавите съседки. Ще употребя едно доста изтъркано клише, но винаги вярно – „сексът продава“. Неслучайно на клиповете „поп-фолк“ „певиците“ пестят дрехи и се кълчат като танцьорки в долнопробен бар. Най-лошото в цялата тази работа е, че подрастващите обожават чалгата. Имат любими „певици“ и „певци“, на които искат да подражават. Какво ли значи това? Ами това значи, че ако детето ви още от малко е закърмено с чалга, след време това малко или много повлиява и на възпитанието и на задръжките. Освен това в повечето клипове се показват актьори в ролята на богати чичковци и полуголи какички, които се качват в скъпи коли. А после се чудим защо жените в България били леки, а мъжете били мутри. Самата народопсихология се е променила и не бих казал, че е към добро. Едно време каква музика имаше само…Отминаха тези красиви времена. Жалко за българската младеж.

За този проблем на българското население вече се говорят невероятно много неща, но като че ли без резултат. Хората го виждат, осъзнават го, но както става с цигарите – продължават да слушат чалга. Както знаете аз слушам изключително много музика и не мога да приема така наречения „поп-фолк“ за музика. Чалгата е съчетание от няколко жанра музика и общо взето се гради върху „кражбата“ на различни техни елементи. А както вече всички знаем, в България не успяват дори сами да създадат тези „уникални ритми“, а трябва да си ги присвояват от държавите съседки. Ще употребя едно доста изтъркано клише, но винаги вярно – „сексът продава“. Неслучайно на клиповете „поп-фолк“ „певиците“ пестят дрехи и се кълчат като танцьорки в долнопробен бар. Най-лошото в цялата тази работа е, че подрастващите обожават чалгата. Имат любими „певици“ и „певци“, на които искат да подражават. Какво ли значи това? Ами това значи, че ако детето ви още от малко е закърмено с чалга, след време това малко или много повлиява и на възпитанието и на задръжките. Освен това в повечето клипове се показват актьори в ролята на богати чичковци и полуголи какички, които се качват в скъпи коли. А после се чудим защо жените в България били леки, а мъжете били мутри. Самата народопсихология се е променила и не бих казал, че е към добро. Едно време каква музика имаше само…Отминаха тези красиви времена. Жалко за българската младеж.