Петър Стоилов

Преди дни добър приятел, който добре познава музикалния ми вкус, ме поздрави във фейсбук с един от хитовете на “Юрая Хийп” – “Sympathy” – от времето, когато вокалист на групата е неповторимият Джон Лоутън. Което ме подсети, че е време да ви разкажа за този уникален певец, още повече, че в последните години доста голяма част от живота му преминава в България, даже тук снима и първата си роля в киното – в български филм “Love net”. Джон Лоутън е вокалист на една от водещите в света рок банди “Юрая Хийп” в периода от 1977 до 1979 г. Историята разказва, че през 1977 година легендарният вокал на групата Дейвид Байрон е изгонен заради постоянните си злоупотреби с алкохол и неадекватно поведение. Предложение да заемат мястото на Байрон е направено на повечето известни вокалисти по онова време, включително и на Дейвид Ковърдейл (Дийп Пърпъл), но за нов вокалист на групат е избран Джон Лоутън. И той става достойна зямяна на Байрон, макар че няма нищо общо с него. Уникалният му глас завладява публиката и до днес е разпознаваем от всички почитатели на хардрока, защото за толкова много години почти не се е променил. С групата Джон Лоутън записва три албума, най-успешният от които е Firefly (1977) – половината песни от този албум на практика прогърмяват в целия свят. След грандиозното концертно турне (Live In Europe) през 1979 г. Джон Лоутън напуска “Юрай Хийп”, заради личностен конфликт с пианиста на групата Кен Хенсли и започва самостоятелна кариера. В момента Джон Лоутън продължава самостоятелната си музикална кариера, понякога и в сътрудничество с Кен Хенсли. Нека чуем неповторимия му глас и хита от 1977-а “Sympathy”.

Днес ще ви запозная с един знаменит певец на шансони и същевременно поет, който над 40 години шества по световните сцени. Неговият удивителен нисък и дълбок, проникновен глас, който като че ли не пее, а просто нашепва, не може да се обърка с никой друг – това е гласът на Леонард Коен. Коен е роден през 1934 г. в Монреал в семейство на канадски евреи. Издава първата си стихосбирка още докато е студен, следват и други поетични опити, които му носят сериозна популярност. Към средата на 60-те години обаче Леонард Коен стига до извода, че писателството няма да може да му осигури нужната финансова стабилност, и решава да стане кънтри певец. Заминава за Ню Йорк, където се запознава с кънтри певицата Джуди Колинз, която включва в албума си от 1966 г. две негови песни, бързо станали знаменити – “Сузана” и “Рагтайм”. След малко повече от година се появява и първият му самостоятелен албум, вписващ се напълно в жанра на широко разпространения през тези години фолк рок. Съдържанието на този албум обаче е твърде необичайно – в по-голямата си част песни с елегично и тъжно настроение, дълбоки и проникновени, изключително лични. Текстовете са с необичаен поетически заряд, а мелодиите – красиви. След още една година се появява и вторият му албум „Песни от стаята”, който окончателно му утвърждава репутацията на интересен и необичаен поет, композитор и певец. Репутация, която той успява да поддържа през дългите си години творческа кариера и до ден-днешен. Текспописец, композитор и изпълнител на песните на 14 албума, автор на много книги, продадени в милионни тиражи по цял свят, филмов режисьор, последовател на дзен-будизма, Леонард Коен е една наистина интересна личност на музикалния небосклон, с чието творчество си струва да се запознаете. Предлагам да чуем едно негово изпълнение.