Петър Стоилов

Когато го слушаш – споделя Жан Кокто, – сякаш се докосваш до страданието. Песните му привличат поклонници от всякакви възрасти – от млади до стари. Това е той – Шарл Азнавур. Признава, че пее преди всичко за себе си, но е щастлив, че песните му доставят удоволствие на другите.

Определят го като най-известният арменец. Рожденото му име е Шахнур Азнавурян, макар че още от 1950 г. навсякъде, включително и в официалните му документи, го записват с псевдонима му. Роден е във Франция в семейството на арменски преселници и именно от родителите си наследява артистизма си – баща му е оперетен певец, а майка му се изявява в булевардните театри.

Малкият Шарл започва да посещава театрална школа и бързо се адаптира към парижкките среди. Още тринайсетгодишен, той получава първата си роля в театър “Одеон” в пиесата “Марго”, в която изиграва ролята на малкия Хенрих Четвърти.

Истинският му успех обаче идва значително по-късно. Предшестван е от епизодични и незапомнящи се роли в киното и театъра.

На 19 г. той дебютира в митичната днес зала Олимпия. Но… Провалът му е митичен. Публиката направо не го харесва – не харесва нито външността му, нито гласа му, нито изпълнението му. Критиката го съсипва и му препоръчва да си смени професията.

Но знаете как е с таланта – когато го имаш, рано или късно Фортуна ти се усмихва. За Азнавур тази усмивка на съдбата е срещата му с Едит Пиаф. Тя се случва през 1946 г. Пиаф кани младежа си в дома си и му предлага да я придружи на турнето й в САЩ и Канада заедно с трупата на  “ Companion De La Chanson „. Шарл става известен. Ако преди публиката го е освирквала, излизайки на концерт на примата, той е в пълна безопасност. Както сам споделя: Освиркванията на концерт на Пиаф се смятаха за непристойни.

Eдит наистина му помага много – тя вижда в младия човек с невзрачна външност огромен талант: певец, актьор, поет, композитор. Тя успява да му предаде своето отношение към пеенето и той никога не забравя уроците й. На практика той се превръща в най-талантливия й, успешен и верен ученик.

Успехът идва неочаквано. В средата на 50-те певецът сформира свой инструментален квинтет и започват участие с негови авторски песни. От песните една – Моят живот – има огромен успех. Прекрасна песен – казвали слушателите, – но ужасен певец. 🙂

Въпреки това известна звукозаписна компания кани Азнавур да стане водещият й певец. И във всички кътчета на света зазвучава гласът му. Плочите му се продават в милионни тиражи. Америка го обявява за феномен в съвременното пеене, сравняват гласа му със златните крака на Пеле, с изумителните очи на Елизабет Тейлър. А сензационният му концерт с женския идол на Америка Лайза Минели буквално докарва до екстаз американските телевизионни зрители. И това е само началото на една впечатляваща артистична кариера, чиято история още се пише, а за края никой не мисли.

После кой казва, че човек може да бъде пророк в собствената си страна!?

Днес ще ви разкажа за най-великата френска певица Едит Пиаф. След Пиаф сравняват всички талантливи с нея и това сравнение винаги е плашещо, защото тя наистина е много нависоко. За нея великият Чаплин казва, че тя за музиката e това, което е той за кинематографията. И това не са само комплименти по задължение от един велик творец към друг. Всяка песен на Едит Пиаф е като гениална филмова лента – всяка нейна песен е отделна история, отделен свят със своята мъка и страдание, всяка със своя философия. И над всичко това – един неповторим, завладяващ, очароващ и мощен глас, който не пее, а разказва и разговаря с публиката – за неуспехите си в любовта, за драмата на самотата – разговаря толкова искрено, че болката й става болка на публиката. За Едит Пиаф не е важно къде пее – на тротоара на кварталната уличка, на площада на беден парижки квартал, на естрадата на на модно парижко кабаре или в огромната зала “Олимпия” – тя винаги влага страст като истинска драматична актриса. Вероятно тази дълбочина идва от удивителната й съдба, белязана от невероятни обрати – родена и израсла в нищета и бедност, Пиаф преминава през опустошителни и трагични споделени и несподелени любови, през бурен живот, две автомобилни катастрофи, срещи и загуби на любими хора, провалени бракове, през жестоката наркотична зависимост на морфина, през френетичните възгласи на почитателите си в митичната парижка зала “Олимпия”. И всичко това – само за 47 години. И след всичко само тя може да изпее: Не съжалявам за нищо!

Днес ще ви разкажа за най-великата френска певица Едит Пиаф. След Пиаф сравняват всички талантливи с нея и това сравнение винаги е плашещо, защото тя наистина е много нависоко. За нея великият Чаплин казва, че тя за музиката e това, което е той за кинематографията. И това не са само комплименти по задължение от един велик творец към друг. Всяка песен на Едит Пиаф е като гениална филмова лента – всяка нейна песен е отделна история, отделен свят със своята мъка и страдание, всяка със своя философия. И над всичко това – един неповторим, завладяващ, очароващ и мощен глас, който не пее, а разказва и разговаря с публиката – за неуспехите си в любовта, за драмата на самотата – разговаря толкова искрено, че болката й става болка на публиката. За Едит Пиаф не е важно къде пее – на тротоара на кварталната уличка, на площада на беден парижки квартал, на естрадата на на модно парижко кабаре или в огромната зала “Олимпия” – тя винаги влага страст като истинска драматична актриса. Вероятно тази дълбочина идва от удивителната й съдба, белязана от невероятни обрати – родена и израсла в нищета и бедност, Пиаф преминава през опустошителни и трагични споделени и несподелени любови, през бурен живот, две автомобилни катастрофи, срещи и загуби на любими хора, провалени бракове, през жестоката наркотична зависимост на морфина, през френетичните възгласи на почитателите си в митичната парижка зала “Олимпия”. И всичко това – само за 47 години. И след всичко само тя може да изпее: Не съжалявам за нищо!