Да се събудим за нови изживявания
Горещите летни месеци не предложиха много приятни изживявания, но с настъпването на септември месец всички сякаш по команда се завърнаха по градовете и се върнаха към нормалното си ежедневие. Опустелите през лятото градове сякаш магически се съживиха, а всеки един културен фестивал и събития започнаха да показват новите си издания. Сякаш всичко започва да жужи отново, с по-силна енергия, заредена от летните месеци. Всичко изглежда по-цветно, по-усмихнато, по-изпълнено с живот.
Харесвам точно този момент, когато всеки се завръща от лятната си почивка, но времето е все още така прекрасно, за да можеш да се разходиш и да се насладиш на галещото слънце, което вече не те изгаря с онази жестокост, а просто те милва нежно и ти създава настроение.
Този период от годината винаги ми е напомнял за училище. Онези 12 години, в които много от нас все още мечтаят да се върнат и отново да прекарват същото време с приятелите си и да се забавляват. Обикновено в това време на годината се изпълва с носталгия, но и с много приятни спомени.
„Съживяването“ на живота в града сега възприемам малко като започването на учебната година. Цяло лято си използвал всяка една минутка свободно време, за да отидеш на възможно най-много места, а септември вече си се прибрал в града, в който живееш и имаш възможност да се видиш с приятелите си и да им разкаеш за своите преживявания и да чуеш за техните.
Прекрасно време, на което трябва да се наслаждаваме пълноценно!
No phone!
Така и подхванах вълната за детството с носталгия си спомням и за не далечното време, когато изобщо нямаше мобилни телефони. И колко по-добре беше тогава, сякаш оставяхме съдбата да се намеси във взаимоотношенията. А бяхме и доста по-спокойни. Когато излизахме с някого не бяхме обезпокоявани и не ни прекъсваха в разговорите. Ако искахме да останем на спокойствие просто излизахме вън от домовете си и ставахме неоткриваеми. Нещо, което изключително много ми липсва.
Сега е доста по-различно. Масово хората имат мобилни телефони, при това не по един, а напротив – два, три, четири и повече. Сякаш не ни тормозят достатъчно другите мисли, а и телефоните да звънят постоянно. Много от хората не могат да прекарат и два часа без телефона си, изпадат в паника, нервничат, сякаш света ще се свърши, ако не отговорят на повикване веднага. И се изсипват купища пари, за да си набавим все по-новите модели, да сме в крак с времето и модата. Ах, това време и тази мода, които ни задушават, отегчават, изнервят и притесняват, но въпреки това не се отказваме от тях.
Не, не мисля, че така е по-добре. Искам свобода, анонимност и невидимост за известно време.
No phone!
Така и подхванах вълната за детството с носталгия си спомням и за не далечното време, когато изобщо нямаше мобилни телефони. И колко по-добре беше тогава, сякаш оставяхме съдбата да се намеси във взаимоотношенията. А бяхме и доста по-спокойни. Когато излизахме с някого не бяхме обезпокоявани и не ни прекъсваха в разговорите. Ако искахме да останем на спокойствие просто излизахме вън от домовете си и ставахме неоткриваеми. Нещо, което изключително много ми липсва.
Сега е доста по-различно. Масово хората имат мобилни телефони, при това не по един, а напротив – два, три, четири и повече. Сякаш не ни тормозят достатъчно другите мисли, а и телефоните да звънят постоянно. Много от хората не могат да прекарат и два часа без телефона си, изпадат в паника, нервничат, сякаш света ще се свърши, ако не отговорят на повикване веднага. И се изсипват купища пари, за да си набавим все по-новите модели, да сме в крак с времето и модата. Ах, това време и тази мода, които ни задушават, отегчават, изнервят и притесняват, но въпреки това не се отказваме от тях.
Не, не мисля, че така е по-добре. Искам свобода, анонимност и невидимост за известно време.