Петър Стоилов

По света има много и различни музикални инструменти. Някои от тях са от странни, по-странни и се хващам на бас, че ако се заровите малко по-обстойно в темата, ще откриете нови и интересни неща, които да ви заинтригуват.

Аз обаче искам да обърна внимание на един конкретен музикален инструменти, който всички сме виждали, но сякаш малцина можем реално да назовем. Повечето от нас дори сме имали базирани на него детски играчки. Вероятно сте се досетили от заглавието на статията ми, че става дума за т.нар. ксилофон. Неговото наименование идва от xylon — дърво и phone — звук. В Европа се е появил някъде около XV век, но през XIX бива усъвършенстван значително.

Причисляваме ксилофона към ударните инструменти и в частност към групата на пластинковите, защото от пръв поглед си личи, че е съставен от дървени пластини, които са различни по големина и подредени от най-малките към най-големите, но са с разстояние по между си. Закрепени са чрез трапецовидна основа, като всяка пластина има по две дупки, през които минават струните. Цялата тази композиция е изградена, така че всяка една пластинка да може самостоятелно да вибрира и трепти, когато бива ударена със съответните палки. За да се усили звукът при удар, под всяка пластинка има монтиран резонатор, който най-често представлява алуминиева тръби с тапа. Този резонатор също трябва да се настройва допълнително. Що се отнася до палките, специфичното при тях е, че винаги са с топче в края, което е изработено най-често от каучук или пластмаса.

Сега, след като ви припомних една позабравена играчка от детството, се надявам да започнете да виждате нейните модификации и в най-различни съвременни музикални представления. По мое мнение ксилофонът е един от най-интересните музикални инструменти, който обаче често остава незаслужено пренебрегнат.

В България гайдата е позната от древни времена, тя е важен музикален инструмент съпровождащ важни събития в живота на българина. Използва се както за соло инструмент, така и за съпровод на певци и певици, обикновено в оркестър, понякога с повече от две гайди заедно с тамбури, кавали и гъдулки.. Характерен съпровод на народните песни от гайда има в Родопския край. Там е разпространена така наречената „каба-гайда”, за която  е характерно ниска звучност. След кавала и гъдулката, гайдата се нарежда на трето място по популярност на инструментите у нас. Има я в почти всички наши етнографски области, Североизточна България – Лудогорието, Добруджа, Южна България – Тракия и Странджа и разбира се в Родопите.
Гайдата е мехов  духов инструмент. В исторически план сведения за съществуването на гайдата датират от древната култура на азиатските страни. През 17 и 18 век е използвана в Западните европейски страни и до ден днешен съществува като музикален инструмент при повечето европейски народи. В различните държави тя се нарича с различни и разнообразни имена, но вълшебния звук, който излиза от нея навсякъде е един и същ. В България данни за съществуването на гайдата има още от времето преди Христа. Тя била използвана още от славяните и траките, които изкусно свирели на гайди и свирки. Широко разпространена е била и през вековете на Османско робство, за това свидетелстват много документи на европейски посланици пътували през страната ни и насладили се на народния дух и творчество.