Петър Стоилов

Миналият ми материал, посветен на песните на Михаил Белчев, ме насочи към днешните размисли. Няма спор, че хубавият и смислен текст е нещо, без което няма как една песен да бъде стойностна. Разбира се, историята на поп музиката познава и случаи на тотални световни хитове, в които се повтаря безсмислен рефрен от няколко думи, а често и нечленоразделни звуци. Безспорен факт е обаче, че те най-често отшумяват за няколко месеца и после рядко някой се сеща за тях. Трайна следа в музиката оставят само песни, в които е факт симбиозата между хубавата музика и съдържателния текст. В посоката от миналия си пост обаче искам да поразсъждавам конкретно за хубавите български песни от миналото с хубави текстове. И липсващото днес в българската поп музика сливане между стойностен текст и хубава мелодия. Хубава музика се композира в последните години, спор няма, но истински хубавите текстове се броят наистина на пръсти. Аз лично се сещам само за няколко песни на Лили Иванова, която е известна със високия си критерий при подбора на текстове за песните си. Проблемът с текстовете на българските текстове е свързан на първо място с това, че често младите изпълнители действат на принципа направи си сам, смятат, че носят голям словесен потенциал и имат какво да кажат. Нека никой не се сърди, но най-често това не е така – нито имат какво да кажат, нито знаят как да го кажат. Историята на българската популярна музика е свидетелство за това, че хубави текстове на песни се пишат от утвърдени и качествени български поети или текстописци. Най-красивите текстове на песни са написани от най-големите ни поети. Затова моят призив към младите изпълнители е всеки да се занимава с каквото може – който може, да пее; който може, да пише текстове; а който можe, да прави музика. Универсални играчи почти няма.

Както много често се случва напоследък, и за днешния ми материал повод е нещо писано, казано, чуто във фейсбук. Нормално – голяма част от живота ни вече минава в интернет – така че е съвсем естествено и вълненията, които споделяме, да са в голяма степен провокирани от пребиваването ни там. И днес в социалната мрежа една от виртуалните ми приятелки беше постнала една много хубава песен на Михаил Белчев – “Ние можем да имаме много жени”. Невероятен текст на Стефан Цанев, невероятно изпълнена от Михаил Белчев, отдавна не го бях слушал. И се поразрових в ютуб, намерих и други парчета, впечатляващи текстове и музика. Но ми направи впечатление, че нито една от песните няма клип, повечето са публикувани само със снимка на Михаил Белчев. И съвсем спонтанно споделих и аз въпросната песен на моята стена с коментар от типа как всяка една поп фолк певица може да си позволи високобюджетен клип за песен, която съдържа не повече от десет думи, а такива стойностни песни и изпълнители нямат клипове. Веднага, разбира се, поех мощна вълна от страна на чалга любителите, защото имам и такива приятели – не си ги избирам по стила музика, която слушат 🙂 Кой бил тоя, та да има клип. Помолих ги само да си пуснат песента, да чуят текста и после пак да си говорим. Е, чуха, хареса им и разговорът мина в съвсем друга плоскост. Сега ви я предлагам и на вас. И ви обещавам, че съвсем скоро ще ви разкажа малко повече за Михаил Белчев, който освен прекрасен певец, е и много добър поет.