Петър Стоилов

На Монсерат Кабайе и е съдено да стане последната от кастата на великите оперни диви на 20 в. Навремето присъдили на Мария Калас епитета Божествената, Рената Тебалди наричали Изумителната, а за Кабайе няма по-достойно определение от Изключителната.

Първото вълнение, предизвикано от оперното изкуство, бъдещата прима изпитва, когато е само на седем години – през целия път от театъра до вкъщи тя плаче, разстроена от смъртта на мадам Бътерфлай. Момичето научило арията на героинята, слушайки стара плоча, и се заклело, че ще един ден ще стане знаменита и богата оперна певица.

Мария де Монсерат Вивиана Консепсьон Кабале-и-Фолк се ражда на 12 април 1933 г. в изключително бедно семейство. Баща й е работник в завод за химически торове, а майка й се хваща на работа от време на време, където намери. Общо взето, семейството едва свързвало двата края. Училищните дела не били особено важни за Мария, а и децата не я обичали много, защото била мълчалива, дива и идвала винаги с една и съща рокля. Съучениците й не пропускали възможност да й се подиграят. И за да се довърши картината – баща й се разболял тежко и се наложило да спре работа. Но явно битовите трудности само са закалявали характера и амбициите на момичето.

Тя започва работа във фабрика за бродиране на кърпички. Но скоро съдбата й се усмихва в лицето на съпрузите Белтран Мата. Те са меценати, които подпомагат млади дарования. Благодарение на тяхната поддръжка Кабайе се оказва в знаменитата барселонска консерватория  Liceo при унгарската преподавателка Евгения Кемени. Само за четири години тя я превръща от къс самородно злато в истински диамант. И до момента всеки ден на певицата започва с дихателните упражнения по системата Кемени.

Дванадесет години Монсерат учи в Лицея на Барселона. След като го завършва със златен медал, младата надежда се отправя на щурм към бастиона на оперната Мека – театрите на Италия. В родината на Верди и Пучини обаче я чака жестоко разочарование – някои оперни импресарии обявили, че с тази фигура единственото, което може да направи, е да се омъжи и да ражда деца. След като се прибира със сълзи на очи вкъщи, яростният каталунец, брат й Карлос, скочил в защита на семейната чест и решил лично да влезе в ролята на неин импресарио, за да не може никой да спре полета на сестра му. Първата й професионална изява е на 17 ноември 1956 г.  – пее Мими в “Бохеми” на Джакомо Пучини на сцената на театъра в Базел – неголям, но известен. Всички знаем какво се случва след това. Явно брат й добре си е свършил работата, но още по-сигурно – природата и волята на Кабайе.

На Монсерат Кабайе и е съдено да стане последната от кастата на великите оперни диви на 20 в. Навремето присъдили на Мария Калас епитета Божествената, Рената Тебалди наричали Изумителната, а за Кабайе няма по-достойно определение от Изключителната.

Първото вълнение, предизвикано от оперното изкуство, бъдещата прима изпитва, когато е само на седем години – през целия път от театъра до вкъщи тя плаче, разстроена от смъртта на мадам Бътерфлай. Момичето научило арията на героинята, слушайки стара плоча, и се заклело, че ще един ден ще стане знаменита и богата оперна певица.

Мария де Монсерат Вивиана Консепсьон Кабале-и-Фолк се ражда на 12 април 1933 г. в изключително бедно семейство. Баща й е работник в завод за химически торове, а майка й се хваща на работа от време на време, където намери. Общо взето, семейството едва свързвало двата края. Училищните дела не били особено важни за Мария, а и децата не я обичали много, защото била мълчалива, дива и идвала винаги с една и съща рокля. Съучениците й не пропускали възможност да й се подиграят. И за да се довърши картината – баща й се разболял тежко и се наложило да спре работа. Но явно битовите трудности само са закалявали характера и амбициите на момичето.

Тя започва работа във фабрика за бродиране на кърпички. Но скоро съдбата й се усмихва в лицето на съпрузите Белтран Мата. Те са меценати, които подпомагат млади дарования. Благодарение на тяхната поддръжка Кабайе се оказва в знаменитата барселонска консерватория  Liceo при унгарската преподавателка Евгения Кемени. Само за четири години тя я превръща от къс самородно злато в истински диамант. И до момента всеки ден на певицата започва с дихателните упражнения по системата Кемени.

Дванадесет години Монсерат учи в Лицея на Барселона. След като го завършва със златен медал, младата надежда се отправя на щурм към бастиона на оперната Мека – театрите на Италия. В родината на Верди и Пучини обаче я чака жестоко разочарование – някои оперни импресарии обявили, че с тази фигура единственото, което може да направи, е да се омъжи и да ражда деца. След като се прибира със сълзи на очи вкъщи, яростният каталунец, брат й Карлос, скочил в защита на семейната чест и решил лично да влезе в ролята на неин импресарио, за да не може никой да спре полета на сестра му. Първата й професионална изява е на 17 ноември 1956 г.  – пее Мими в “Бохеми” на Джакомо Пучини на сцената на театъра в Базел – неголям, но известен. Всички знаем какво се случва след това. Явно брат й добре си е свършил работата, но още по-сигурно – природата и волята на Кабайе.

Порази ме вчера снимка, на която попаднах в мрежата – великата оперна прима Мария Калас и световноизвестния италиански режисьор Пиер Паоло Пазолини. Черно-бяла, но заредена с енергия – енергията на таланта и изключителността. За неизкушените от оперното изкуство Мария Калас е една от водещите оперни певици на миналия век, станала легенда приживе. Казват, че до каквото се е докоснела с необикновенния си талант, го е превръщала в нов и неочакван свят. Мария Калас е родена в Ню Йорк 1923 г. в семейството на гръцки емигранти, но когато решава да овладее тайните на оперното изкуство, се връща в Гърция и залага на професионализма на атинската оперна школа. В Атина е и дебютът на Мария Калас – изпълнява партията на Тоска в едноименната опера на Пучини. Но истински светът я открива на 2 август 1947 г. , когато никому неизвестната 24-годишна певица се появява на сцената на Арена ди Верона, най-големия в света оперен театър под открито небе, и пленява завинаги ценителите с гласа си и с необикновения си артистизъм. Според специалистите в гласа на Калас се заключава гениална неправилност. В средните регистри при нея се чува особен приглушен тембър. С годините обаче тя успява да превърне този свой недостатък в достойнство и с това увеличава изпълнителската си оригиналност. В продължение на 17 години Калас пее практически, без да се жали. Изпълнява около 40 партии, излизала е на сцената над 600 пъти. В краката й е публиката на най-големите световни оперни сцени – Ла Скала, Ковън Гардън, Чикагската опера, Метрополитен опера. В началото на седемдесетте и в края на кариерата й, когато гласът й вече не е толкова блестящ, но залите – все така пълни, музикалната критика не пропуска да я жегне, че публиката идва не заради пеенето й, а заради легендата Мария Калас. Може и да са били прави критиците, но знаят ли как се става легенда?!