Примата на българската популярна музика
Питали ли сте се дали има български изпълнител, който може да напълни огромната новопостроена зала „Арена Армеец”, че даже и да се наложи да се пускат допълнителни билети. Ако този въпрос бъде зададен на повечето българи, най-вероятно ще отговорят или че няма български изпълнител, който е в състояние да напълни залата, или че това може да се случи единствено на някой от сборните концерти на Планета Пайнер, или пък ако концертът е безплатен. Е, аз винаги съм знаел отговорът на този въпрос още от построяването на залата – има един български изпълнител, който може да напълни тази зала, при това не пускайки билетите на цена от по няколко лева, и това е примата на българската популярна музика Лили Иванова. Една от най-оплюваните ни, и една от най обичаните ни изпълнителки. Оплювана – нормално. Казват, че по високите дървета падали най-силни мълнии. А Лили Иванова е високо дърво в българската популярна музика – не само заради изключителния си глас, дар от бога, не само заради творческото си дълголетие, а преди всичко заради факта, че успя да запази нивото през всичките тия години. Не си позволи да звучи архаично, както повечето свои колеги от естрадата, постоянно пробваше нова визия, нови музикални стилове, постоянно се развиваше. Вероятно всичко това си има своята житейска цена – труд и нищо друго, желязна житейска и творческа дисциплина. Добре е, че има публика, която да го оценява. Ще ви предложа едно изпълнение на една от песните й емблеми – “Камино”.
Примата на българската популярна музика
Питали ли сте се дали има български изпълнител, който може да напълни огромната новопостроена зала „Арена Армеец”, че даже и да се наложи да се пускат допълнителни билети. Ако този въпрос бъде зададен на повечето българи, най-вероятно ще отговорят или че няма български изпълнител, който е в състояние да напълни залата, или че това може да се случи единствено на някой от сборните концерти на Планета Пайнер, или пък ако концертът е безплатен. Е, аз винаги съм знаел отговорът на този въпрос още от построяването на залата – има един български изпълнител, който може да напълни тази зала, при това не пускайки билетите на цена от по няколко лева, и това е примата на българската популярна музика Лили Иванова. Една от най-оплюваните ни, и една от най обичаните ни изпълнителки. Оплювана – нормално. Казват, че по високите дървета падали най-силни мълнии. А Лили Иванова е високо дърво в българската популярна музика – не само заради изключителния си глас, дар от бога, не само заради творческото си дълголетие, а преди всичко заради факта, че успя да запази нивото през всичките тия години. Не си позволи да звучи архаично, както повечето свои колеги от естрадата, постоянно пробваше нова визия, нови музикални стилове, постоянно се развиваше. Вероятно всичко това си има своята житейска цена – труд и нищо друго, желязна житейска и творческа дисциплина. Добре е, че има публика, която да го оценява. Ще ви предложа едно изпълнение на една от песните й емблеми – “Камино”.
„Lady in Blue”
Преди няколко дни ми се наложи да поздравя във Фейсбук един малко по-възрастен приятел по повод рождения му ден. Прииска ми се да е някаква песен от младостта му, която да го трогне, позамислих се и се сетих за рефрена на една песен, която сестра ми безспирно въртеше преди много години на грамофона. Потърсих я в ютуб по предполагаемото заглавие, намерих я и така ми хрумна да пиша за днешния изпълнител, за когото, признавам си, и аз не знаех нищо до този момент – Джо Долан. Джо Долан е ирландски певец и композитор, доста популярен в не толкова далечното минало. Роден е в малък ирландски град, който даже не е отбелязан на повечето карти на страната. След ранната смърт на родителите си, той съвсем отрано поема грижата за своите четирима братя и три сестри, започвайки работа в местен вестник. Музиката обаче го влече – първо изпробва силите си в естрадата, а след около година заедно с неколцина свои приятели организира един от първите в Ирландия младежки ансамбли и тръгват на гастроли в страната. Песента, която му носи късмет, е на двама известни автори – Майк Хейзълуд и Албърт Хамонд – и се казва „Make me an island”, малко по-късно станала популярна и у нас с български текст под заглавието “Много ли струва това” в изпълнение на Лили Иванова. Не закъсняват и следващите хитове – „Teresa”, „Dannuy boy”– с тях той набира популярност и в други страни. По своята външност Джо Долан поразително се различава от полираните сладкогласни красавци, любими до този момент на американската комерсиална естрада. Невисок на ръст, набит даже, на пръв поглед той изглежда ъгловат. Но стъпи ли на сцената, нищо от първоначалното впечатление за скованост не остава – пет-десет минути и публиката е в краката му. Но нека да видим за какво става въпрос – предлагам ви изпълнение на най-популярната му песен “Lady in Blue”.