04.01.2020 | Petttar

Стоян Мавродиев за силата на предприемаческия дух

От доста време ми се върти в главата една мисъл – време е да отворя собствен бизнес.

Не съм недоволен от работата си, нито съм особено доволен. Просто в живота на всеки идва момент, в който му се приисква да създаде нещо свое. Градина, която да полива и подкастря и която да е изцяло негово творение.

В началото само знаех, че искам да се отделя от големите фирми, за които съм работил през целия си живот. Не бях измислил какво точно бих искал да правя. Не разполагам със земи или някакво особено влечение към занаятите. Тогава ми хрумна – от наследствената ми къща би излязла страхотна къща за гости.

Естествено, ще трябва доста да я пооправим – нови дограми на долния етаж, саниране, пълно обновяване на всички помещения. Градината има широк участък, на който би могла да се побере малка беседка. Ще си запазя „апартамента“ на третия етаж, но брат ми открай време живее в Германия и не се е прибирал от години. Мисля, че няма да се възпротиви твърде много ако на този етап му предложа да изкупя неговия дял. Бих му предложил даже партньорство.

Може би малко бързам, но даже вече започнах да проучвам възможности за финансиране на бизнес. Българска банка за развитие веднага привлече вниманието ми с впечатляващото си портфолио – през последните 20 години са помогнали на хиляди предприемачи от всички сектори да стартират и развият бизнеса си. Не бях чувал за изпълнителния директор друго освен в статия на Dariknews.bg когато Стоян Мавродиев даде показания пред Специализирания наказателен съд относно делото за продажбата на EVN.

Сред тези наистина впечатляващи успехи е и мидена ферма „Дълбока“ край Каварна. Ресторантът ѝ е познат на всеки любител на морска храна, който прекарва почивните си дни през лятото в онзи край. Навремето собственикът на фермата и ресторантът е попаднал на Българската банка за развитие, докато е търсел кредитна институция с по-добри условия. Погасил е предсрочно стар кредит и е сключил договор с ББР. Банката и мидена ферма „Дълбока“ остават партньори и до днес, а ресторантът се радва на огромна популярност през летните дни.

Силно ме впечатли случаят на „Косовските къщи“ в село Косово – Възрожденски къщи, обявени за паметници на културата, реставрирани от Христо и Светлана Ралеви и преобразувани в къщи за гости. Посетителите могат да се потопят директно в старинната Възрожденска атмосфера насред природата около селото. Проектът е осъществен с помощта на кредит от Българска банка за развитие.

Моята скромна къща не е нито Възрожденска, нито се намира в китно родопско селце, но не мога да не се вдъхновя. Все пак са реставрирали цели три паметника на културата и са ги превърнали във функциониращ почивен комплекс.

Примерите за проекти, осъществени с помощта на ББР, са кой от кой по-цветущ – от ферми за тихоокеанска сьомга в България, до мандри за кефир и моцарела до Земенския манастир, до винарни, в които човек може сам да си направи вино, всички тези идеи някога са звучали смехотворно, докато някой не ги е превърнал в реалност. Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие през последните две години, посочва именно тези талантливи и амбициозни хора като доказателство, че България е добра почва за развитие на предприемачеството. Това ми вдъхва доверие в моя скромен план.

А тези малки, смели проекти имат огромно значение за развитието на България. Проучванията сочат, че малките и средните бизнеси са отговорни за 1/5 от БВП на страната. Освен това Българската банка за развитие ги счита за част от по-широката си мисия да подкрепя икономическото и социалното развитие на страната, което включва работа по инфраструктрни проекти. В крайна сметка двете неща си взаимодействат – според Стоян Мавродиев, развитието на инфраструктурата и развитието на бизнеса в даден регион са пряко свързани.

Това е от мен по темата засега. Имам още много да обмислям и проучвам, но след всичко, което прочетох през изминалите няколко дни, се чувствам доста уверен.

Share: Facebook Twitter Linkedin
15.02.2018 | Petttar

ЕОС Матрикс и кредитът, който не беше мой

Случаят, за който ще ви разкажа, беше повече от неприятен за мен, тъй като ми се наложи да изплащам чужд кредит, но благодарение на човечното отношение на служителите на колекторската агенция ЕОС Матрикс, успях да разсроча плащането и да се справя със задължението.

Човек не може да избира роднините си, но трябва да може да следва и своя личен интерес, още повече когато ги познава добре и знае, че не са особено сериозни и отговорни хора. И така, един мой братовчед, с когото сме израснали заедно и съответно се познаваме доста добре, ме помоли да му стана поръчител за заем, който му трябваше, за да може да си купи бус. Това превозно средство му беше много необходимо, защото искаше да стартира бизнес с транспортни услуги за пренасяне на мебели и други вещи.

Казах си, че все пак парите наистина му трябват, за да започне начинанието си и въпреки че знам, че не е особено сериозен, ми е близък роднина и ще му помогна. Изтегли той кредита, станах аз поръчител на сумата и започна да прави първи стъпки, за да си намери клиенти и да започне да изкарва пари от това. Разбира се, това не му беше основният доход и реши, че няма да регистрира фирма, предвид че има само един бус, а ще разчита на групи във Фейсбук и помощта на приятели, за да набере клиенти. Е да, ама не му се получи. Не всеки има нужда от подобен тип услуга, а и да му се наложи, ще е еднократно. Отделно, такива фирми под път и над път…

Мина известно време, в което не се бях виждал с него, а и не се бяхме и чували, докато не ми се обадиха от колекторската фирма ЕОС Матрикс, които ми обясниха, че кредитът, по който съм поръчител, е станал изискуем и понеже не могат да открият кредитоискателя, са длъжни да потърсят сумата от мен.

Стана ми зле. Знаех, че братовчед ми е несериозен, но не знам защо си мислех, че точно мен няма да ме прецака и да ме натовари със собственото си задължение. Започнах да звъня на телефона му, който даваше, че е изключен. Реших да говоря с леля ми, която съвсем спокойно ми обясни, че е заминал за Испания да работи там. Побеснях, но нямах и много време да се ядосвам, защото имах срок и трябваше спешно да се справям със задължението му тук.

Свързах се отново със служителката от ЕОС Матрикс, на която в яда си обясних цялата ситуация (обикновено не се отпускам така пред непознати хора да си разказвам проблемите). А тя за мое най-голямо учудване се оказа изключително любезна и разбрана. Обясни ми какви са ми възможностите за изплащането на кредита, като аз избрах най-удачния за мен и така се справих с това неприятно задължение, което не беше дори мое.

А урокът след тази ситуация беше, че особено като познавате човека, който ви иска подобна услуга, трябва да можете да отказвате и да не се чувствате виновни за това, защото има голяма вероятност след това вие да сте потърпевши.

Share: Facebook Twitter Linkedin