Sofia metal FEST за първа година
Ти да видиш на каква интересна новина попаднах днес! Да се чудиш как съм я пропуснал до сега (пляскам се по челото, докато пиша това).
Ето какво е голямото събитие, за което искам да ви споделя. В зала Универсиада в София на 9 и 10 април ще се проведе рок фест под названието SOFIA METAL FEST 2016. Това е първото издание на фестивала и дано да пожъне успех, за да не остане последното. Радвам се, когато се полагат основите на подобни инициативи.
Тази година групите са интересни, но лично аз не бих посочил някоя от тях като изпъкваща. Бих отишъл заради самата атмосфера и музиката, не заради някой изпълнител конкретно. Иначе феновете на рока ще могат да се насладят на концертите на:
PARADISE LOST – британска банда, която често е определяна като метъл легенда. Аз съм им слушал това-онова, но честно казано с нищо не са се запечатели в съзнанието ми. Те ще закрият концерта вечерта на 9 април.
KREATOR – ще закрият програмата на феста на 10 април. Имат 30-годишна история и силно сценично присъствие (най-силното от групите участници!)
POWERWOLF – немска power metal група, от която честно казано нямам впечатления, но щом ще свирят у нас, би трябвало да са добри.
FINNTROLL – финландци! Какво друго ви трябва да знаете за тях!? 😉
Събитието ще е от типа „затворени врати“, а билети са били пусната в продажба още през декември. В момента са на цена от 120 лв, а през април ще се продават за 140 лв. Както на много други подобни събития лица под 18 г. ще се допускат само с придружител и попълнена декларация за съгласие.
Който е решил да ходи, мога само да му пожелая приятно прекарване. На останалите, е, може би това не е точно вашият стил музика 😉
След Детската Евровизия в София и победата на Малта
Да ви се похваля, че гледах финала на детската Евровизия, която тази година се проведе в София. В началото бях непредубеден и нямах предварителни очаквания, защото исках да съм обективен в преценката си.
Сега, няколко дни по-късно имах възможност да размисля и да ви представя своето виждане за протеклия конкурс.
Първо, не мисля, че някое от децата тази година се открои повече от другите. Лично на мен изпълнителите ми бяха доста еднотипни с 2-3 малки изключения. Нашата песен „Цветът на надеждата“ в изпълнение на Габи и Иван ми допадна поради няколко причини. Първо, мисля, че изпълнението и сценичното им поведение беше добро. Второ, разбирам текста и лесно вниквам в неговата символика, докато родния език на останалите участници ми беше изцяло непознат. И трето, все пак е българската песен – трябва да я подкрепяме.
Според мен обаче миналогодишната песен на Крисия, Хасан и Ибрахим беше по-добра. Ако те тримата се бяха явили тази година, просто нямаше кой да им стъпи на малкия пръст. Това ясно си пролича в края на концерта, когато те излязоха на сцената и засенчиха всички останали преди тях.
Относно победата на Малта трябва да ви кажа, че ми дойде като гръм от ясно небе. Определено не очаквах финалната класация да изглежда така, както я представиха след гласуването. Лично на мен песента „Not my soul“ на Дестини Чукуниере не ми допадна особено. Звученето й е в стил gospel и като прибавим към него визията на момичето, оставам с впечатлението, че слушам изпълнение в някоя католическа църква. Може би за мен този стил е твърде далечен, но така или иначе не останах особено впечатлен. Личните ми фаворити бяха момичетата от Словения и Ирландия, които се класираха съответно на 3-то и 12-то място.
Относно самия концерт в Арена Армеец имам своите забележки, но признавам, че съм сравнително доволен. Можеше да е и по-добре, но за времето за организация, с което разполагаше БНТ, нещата са се получили сполучливо. Само ако можеше Поли Генова да не вика толкова много на сцената, а да говори по-нормално и отбрано…
След Детската Евровизия в София и победата на Малта
Да ви се похваля, че гледах финала на детската Евровизия, която тази година се проведе в София. В началото бях непредубеден и нямах предварителни очаквания, защото исках да съм обективен в преценката си.
Сега, няколко дни по-късно имах възможност да размисля и да ви представя своето виждане за протеклия конкурс.
Първо, не мисля, че някое от децата тази година се открои повече от другите. Лично на мен изпълнителите ми бяха доста еднотипни с 2-3 малки изключения. Нашата песен „Цветът на надеждата“ в изпълнение на Габи и Иван ми допадна поради няколко причини. Първо, мисля, че изпълнението и сценичното им поведение беше добро. Второ, разбирам текста и лесно вниквам в неговата символика, докато родния език на останалите участници ми беше изцяло непознат. И трето, все пак е българската песен – трябва да я подкрепяме.
Според мен обаче миналогодишната песен на Крисия, Хасан и Ибрахим беше по-добра. Ако те тримата се бяха явили тази година, просто нямаше кой да им стъпи на малкия пръст. Това ясно си пролича в края на концерта, когато те излязоха на сцената и засенчиха всички останали преди тях.
Относно победата на Малта трябва да ви кажа, че ми дойде като гръм от ясно небе. Определено не очаквах финалната класация да изглежда така, както я представиха след гласуването. Лично на мен песента „Not my soul“ на Дестини Чукуниере не ми допадна особено. Звученето й е в стил gospel и като прибавим към него визията на момичето, оставам с впечатлението, че слушам изпълнение в някоя католическа църква. Може би за мен този стил е твърде далечен, но така или иначе не останах особено впечатлен. Личните ми фаворити бяха момичетата от Словения и Ирландия, които се класираха съответно на 3-то и 12-то място.
Относно самия концерт в Арена Армеец имам своите забележки, но признавам, че съм сравнително доволен. Можеше да е и по-добре, но за времето за организация, с което разполагаше БНТ, нещата са се получили сполучливо. Само ако можеше Поли Генова да не вика толкова много на сцената, а да говори по-нормално и отбрано…