Петър Стоилов

Едва ли остана човек в България, който все още да не е разбрал за постижението на Кристиан Костов на тазгодишната Евровизия. 2-ро място, рекордно за страната ни!

Лично аз не съм се съмнявал в успеха на това младо и талантливо момиче. Песента му Beautiful Mess спокойно можеше да се класира и на първо място, но съдбата ни била да се подластници на победителя. Нищо, както обичаме да казваме, другия път може да успеем…

На Кристиан му предстоят много успехи, едва ли някой се съмнява в това. Но аз ви питам, помните ли откъде тръгна той? Помните ли първата му поява на кастинга на Х фактор преди почти 2 години? Припомнете си. И вижте колко много можеш да постигнеш за толкова кратко време, когато си наистина талантлив.

В последно време националния ефир се напълни с разни и разнообразни реалити формати за музикални таланти. Почти не минава предаване, което да не гледам с голям интерес, тъй като по кастингите се явяват много млади таланти. За съжаление формата на избор и оценка съвсем не ме удовлетворява. Като обикновен наблюдател много се ядосвам за тези, които са надарени с гласови данни и отпадат в замяна на някои, които нямат чак толкова талант, но са подкрепени от журито или публиката. Като цяло вотът е силно манипулиран и няма какво да ми се оправдават, защото това не е тайна за никого. На всичкото отгоре няма как да понеса грубото отношение към кандидатстващите. Въпреки че режисьорите са отрязали най-грубите моменти, ние сме били част от публиката и сме наясно по какъв грозен и долен начин се обиждат певците. Кои дава право на така наречените звезди  да наричат участниците в кастинга боклуци или измет. Последното, срещу което ще възроптая е, че всички формати раждат един и същ тип неуспели музикални таланти. Децата, които със зъби и нокти се борят за първото място получават по една две песни и това е. Изходът от тези реалити формати вече ни е ясен  – слава за три дни, последвана от дълго забвение.