Петър Стоилов

Всички имаме своите любими филми, тези, които обичаме да гледаме отново и отново, тези, които наричаме вечна класика. Създаването на списък с най-добрите филми в историята на седмото изкуство е почти самоубийствено начинание. Причината е, че някое заглавие винаги ще липсва или оставя.

Аз обаче поемам риска, тъй като във времето на изолация имах достатъчно време да помисля по темата. Ето ги моите предложения. Надяваме се да ви харесат. Нека завесата се отвори!

Броненосецът „Потьомкин“ (1925 г.)
Един от ключовите филми в развитието на визуалния разказ в киното, както и на редактирането и монтажа. В известната сцена на одеското стълбище има повече от 170 изстрела, свързани от монтажа. Те успяват да предизвикат усещания, които се обединяват с влиянието на последователността на всички следващи кадри. Тяхната роля е да достигнат до великата визуалната сила, която по-късно е вдъхновение за безброй режисьори.

Страстите на Жана д’Арк (1927)
Операторското майсторство на този филм е неговото главно предимство и една от основните причини, поради която се смята за шедьовър на нямите филми (и на киното като цяло). Неговите заснети мощни образи, особено близки планове на главния герой, и неговото огромно чувство за ритъм го правят истинско кинематографично изживяване.

Гражданинът Кейн (1941 г.)
Негов режисьор е един от на-добрите – Орсън Уелс. Това е и една от причините да се наложи като едно от най-важните и влиятелни произведения в историята на седмото изкуство. Режисиран, написан в съавторство с участието и копродукция на Welles, това е необичаен случай на пълна творческа свобода. История с неочакван край и много символика.

Приказки от Токио (1953 г.)
Един прост сюжет за драма, която се занимава с универсалните чувства: любовта между родители и деца, непоправимото минаване на времето, забравата, егоизма на децата. Живот чрез тишина и опустошителен портрет на човешките изгубени наследства. Силно емоционален и повдигащ редица екзистенциални въпроси.

Високите хонорари, особено на първокласните певци, винаги са били трън в очите на част от обикновените хора. Много от тях не могат да си обяснят защо пък някой, когото просто природата е дарила с някакъв талант, трябва да бъде толкова високо заплатен. В тая връзка се сетих за един статус на мой приятел във фейсбук тия дни, в които той по друг повод разказва за разиграла се преди много години случка със световноизвестният български тенор Калуди Калудов. Та отива той по времето на соца в едно предприятие да изнесе концерт и след концерта минава през счетоводителя да си прибере хонорара. Счетоводителят го погледнал учудено и му казал 500 лева за едно пеене?! Калуди Калудов извисил мощно глас в тясната стая на счетоводителя и му казал: когато може да направиш това, тогава ще ми държиш сметка колко пари получавам. Разказвам този случай, за да илюстрирам твърдото си убеждение, че повечето хора не си дават сметка колко усилия и лишения изисква развитието и поддържането на един талант, мислят си, че нещо, дадено веднъж завинаги от горния, и след това само печелиш високи хонорари. Не, зад всяка изпята нота на сцената стоят часове къртовска работа – по текста, по музиката, по изпълнението, по сценичното поведение, режим за запазване на гласа и много, много подобни усилия. Тъй че ще е добре, когато хората смятат високите хонорари на изпълнителите и ги определят като несправедливи, да сложат на другата везна на кантари и съпътстващите усилия. И тогава да правят крайни изводи и заключения.