Петър Стоилов

Фестивалът „Франкофоли“ е културно събитие, което почита френската езикова и културна общност. Той се провежда в различни страни по света и е насочен към популяризирането на френския език и френската музика.
В България, Франкофоли е ежегоден фестивал, който представя френска музика и култура пред българската публика. Той се организира от Френския институт в България и има за цел да събере любителите на френската култура и да им предложи богата програма с концерти, изложби, филми и други събития.

Фестивалът обикновено се провежда в големите градове на България, като София, Пловдив и Варна. Програмата включва концерти на френски музиканти, както и на български изпълнители, които изпълняват на френски език. Освен музикалните събития, Франкофоли предлага и литературни вечери, театрални постановки, кулинарни изложби и други културни активности.

Отворен е за широка публика и е предназначен както за френскоговорящите хора в България, така и за всички, които се интересуват от френската култура и език. Това е възможност за срещи с известни френски артисти и откриване на нови таланти от България.
Франкофоли в България създава платформа за културен обмен между две страни и допринася за заздравяване на културните връзки между България и Франция.

След прекъсване, заради пандемичната обстановка фестивалът отново се проведе в България във един от най-прекрасните градове Пловдив. Градът под тепетата посрещна звезди като Имани, Зас, Елена Папаризо, ЛП и Метр Гимс. Събитието беше впечатляващо и дори дъжда не можа да спре феновете на френската култура и популярна музика.

ZAZ, Едит Пиаф, Шарл Азнавур… Досетихте ли се, че пак ще пиша за френска музика?! В този ред е също толкова романтичното име на Серж Гинзбург, самото му звучене някак напомня за френски шансон. Серж Гинзбург е не просто певец, а нещо много повече – той е уникална фигура на френската култура, той е музикант, композитор, певец, поет, прозаик, режисьор, актьор и каквото още се сетите. Роден в Париж в семейството на руски емигранти, той сякаш е събрал в себе си най-доброто от творческите заложби и от културните традиции на двете нации. Знаменателна за кариерата му като певец е 1958 година – тогава той започва работа като пианист в кабаре “Милорд Хулиган”, акомпанирайки на певицата Мишел Арно. Тук той среща Борис Виан – композитор, поет и джаз тромпетист. Именно тази среща провокира у Гинзбург страстта към съчинителство. Разпознавайки у Виан същия циничен хумор и усет към подигравката, Гинзбург се усеща достатъчно свободен да пише и да пее собствените си песни. От самия му дебют стилът на Гинзбург никога не оставя слушателите безразлични – отричат го, боготворят го, но винаги го забелязват. Художественият директор на “Филипс” го забелязва още с появата му и го кани на пробен запис – това е и лейбълът, с който Серж Гинзбург ще работи до края на кариерата си. Признат за новатор още с първия си албум, той няма да спре да изненадва публиката си с интересни хрумвания. Но спирам дотук. Защото няма слово, което може да опише уникалния талант на Гинзбург. Това може да стори единствено самият той. С песните си.