Петър Стоилов

“Modern Talking”, или Томас Андерс и Дитер Болен – световноизвестен немски дует, който пее на английски. Първата си композиция – „You’re My Heart, You’re My Soul” –  двойката записва през септември 1984 г. и след участието им в известно телевизионно предаване само за няколко месеца тя се превръща в тотален хит. Дуетът, който изпълнява предимно денсмузика, пробива първо в родината си – Германия, – след което и в европейските чартове. Следва и второто им парче – “You Can Win, If You Want”, – което също оглавява класациите. И съвсем логично – първият им албум, който се казва точно така – “The First Album”. Той има зашеметяващ успех и се продава в наистина рекордни тиражи, а фанатичните фенове на групата стават цяла армия.

За съжаление, както често се случва при повечето успешни проекти със силно и бързо начало, непреодолими различия между Андерс и Болен водят до разпадането на състава. Злите езици твърдят, че зад разпада стои властната и честолюбива жена на Томас. Каквито и да са причините за раздорите обаче, “Modern Talking” все пак успяват да пуснат още две плочи  – “Romantic Warriors” и “In The Garden Of Venus”, – преди да се разделят окончателно и по взаимно съгласие, както обявяват пред публиката си.

Не винаги обаче окончателната раздяла е наистина такава. Съвсем неочаквано в края на 90-те години дуетът пуска нов албум и се завръща триумфално. Започва старият цикъл – групата пуска хитове като ракети, които оглавяват всевъзможни хит паради и чартове; където и да се появят, ги преследват фанатични почитатели; станциите постоянно въртят парчетата им.

Сигурно вече се питате каква е рецептата на успеха им. Лесно е да се отговори на този въпрос. Двама симпатични млади певци, изключителни вокални данни на Андерс, забележителен продуцентски талант на Болен и не на последно място – ненатрапчиви приятни мелодии, които може да слушаш от сутрин до вечер, да те накарат да забравиш ежедневните си грижи и дори в един момент да решиш, че Томас Андерс пее песента си само за теб. 🙂

“Modern Talking”, или Томас Андерс и Дитер Болен – световноизвестен немски дует, който пее на английски. Първата си композиция – „You’re My Heart, You’re My Soul” –  двойката записва през септември 1984 г. и след участието им в известно телевизионно предаване само за няколко месеца тя се превръща в тотален хит. Дуетът, който изпълнява предимно денсмузика, пробива първо в родината си – Германия, – след което и в европейските чартове. Следва и второто им парче – “You Can Win, If You Want”, – което също оглавява класациите. И съвсем логично – първият им албум, който се казва точно така – “The First Album”. Той има зашеметяващ успех и се продава в наистина рекордни тиражи, а фанатичните фенове на групата стават цяла армия.

За съжаление, както често се случва при повечето успешни проекти със силно и бързо начало, непреодолими различия между Андерс и Болен водят до разпадането на състава. Злите езици твърдят, че зад разпада стои властната и честолюбива жена на Томас. Каквито и да са причините за раздорите обаче, “Modern Talking” все пак успяват да пуснат още две плочи  – “Romantic Warriors” и “In The Garden Of Venus”, – преди да се разделят окончателно и по взаимно съгласие, както обявяват пред публиката си.

Не винаги обаче окончателната раздяла е наистина такава. Съвсем неочаквано в края на 90-те години дуетът пуска нов албум и се завръща триумфално. Започва старият цикъл – групата пуска хитове като ракети, които оглавяват всевъзможни хит паради и чартове; където и да се появят, ги преследват фанатични почитатели; станциите постоянно въртят парчетата им.

Сигурно вече се питате каква е рецептата на успеха им. Лесно е да се отговори на този въпрос. Двама симпатични млади певци, изключителни вокални данни на Андерс, забележителен продуцентски талант на Болен и не на последно място – ненатрапчиви приятни мелодии, които може да слушаш от сутрин до вечер, да те накарат да забравиш ежедневните си грижи и дори в един момент да решиш, че Томас Андерс пее песента си само за теб. 🙂

Дуетите не са обичайно явление не само за българската музика, но и в световната. Когато става въпрос за дует между мъж и жена, обикновено става въпрос или за интимна двойка, или пък за семейство. И много често, когато двойката или пък семейството се разпадне, се разпада и дуетът – в италианската музика такъв беше случаят с Ал Бано и Румина Пауър, в българската – със Стефка Берова и Йордан Марчинков и Марияна и Тодор Трайчеви. Иначе, ако всичко в семейството върви нормално, дуетът може да си съществува дълги години – такъв е случаят с един от най-успешните български дуети “Ритон” – Катя и Здравко, също и с дует „Шик” – Красимир Гюлмезов и Вили. Това са певци от старото поколение обаче. От по-новото имам един дует фаворит, дует, който в момента не съществува, но се надявам, че скоро отново ще бъде факт – става дума за дует “Каризма” – за Галя и Миро. Предполагам, всички знаете, че те се разделиха преди няколко години и всеки от тях започна солова кариера. Смята се, че тази на Миро е по-успешна. Аз обаче твърдя, че след като дует „Каризма” се разпадна, нито Галя, нито Миро са създали нещо значимо и запомнящо се. Докато в периода на “Каризма” пускаха парчета рядко, но всяко от тях беше безспорен хит и се запяваше още на първото излъчване. Напоследък в медийното пространство упорито се носят слухове, че Галя и Миро обмислят общи проекти и възраждане на “Каризма”, искрено се надявам това да е така. Защото песните им доказаха, че творческата симбиоза между тях ражда качество.

Дуетите не са обичайно явление не само за българската музика, но и в световната. Когато става въпрос за дует между мъж и жена, обикновено става въпрос или за интимна двойка, или пък за семейство. И много често, когато двойката или пък семейството се разпадне, се разпада и дуетът – в италианската музика такъв беше случаят с Ал Бано и Румина Пауър, в българската – със Стефка Берова и Йордан Марчинков и Марияна и Тодор Трайчеви. Иначе, ако всичко в семейството върви нормално, дуетът може да си съществува дълги години – такъв е случаят с един от най-успешните български дуети “Ритон” – Катя и Здравко, също и с дует „Шик” – Красимир Гюлмезов и Вили. Това са певци от старото поколение обаче. От по-новото имам един дует фаворит, дует, който в момента не съществува, но се надявам, че скоро отново ще бъде факт – става дума за дует “Каризма” – за Галя и Миро. Предполагам, всички знаете, че те се разделиха преди няколко години и всеки от тях започна солова кариера. Смята се, че тази на Миро е по-успешна. Аз обаче твърдя, че след като дует „Каризма” се разпадна, нито Галя, нито Миро са създали нещо значимо и запомнящо се. Докато в периода на “Каризма” пускаха парчета рядко, но всяко от тях беше безспорен хит и се запяваше още на първото излъчване. Напоследък в медийното пространство упорито се носят слухове, че Галя и Миро обмислят общи проекти и възраждане на “Каризма”, искрено се надявам това да е така. Защото песните им доказаха, че творческата симбиоза между тях ражда качество.

Днешният ми материал е посветен на една група, която от малко повече от година е в музикалната история. Група, която е илюстрация за това, как се създават съвременните музикални проекти и как понякога популярността е свързана повече с неща, нямащи нищо общо с музиката. Макар че дуетът, за който става въпрос днес, успя да направи немалко хитове, да продаде доста албуми и да направи наистина големи концерти из целия свят. Говорим за петнайсетгодишните тогава Лена Катина и Юлия Волкова, или с други думи дует “Тату”, чието начало е поставено в самия край на 90-те години от сценариста на рекламни клипове Иван Шаповалов и композитора Александър Войтински. Те избират за дуета гей имидж, който е инспириран от филма на шведския кинорежисьор Лукас Мудисон “Покажи ми любовта”, който разказва за любовта между две ученички. Следва и първият голям пробив – в началото на 2000-ата година излиза хитът им “Я сошла с ума”, който ги изстрелва на върха на руските музикални класации само за няколко дни и ги задържа там няколко месеца – нещо, което не е никак лесно в богата на музикални таланти и явления страна като Русия. През 2001 г. руската компания, която продуцира двете момичета, подписва договор с руския отдел на “Юниверсъл мюзик”, според който групата трябва да издаде три албума. През май същата година вече е факт и първият – “200 по встречной” и видеоклип на една от песните “Нас не догонят”. Този албум поставя истински рекорди по продажби – около 2 милиона официални и двойно повече пиратски копия само за първата година. Същата година групата реализира и над 150 концерта в различни страни, между които и България. През 2004 на бял свят идва и вторият им албум, който обаче не може да се похвали с успеха на първия, което води и до логичният край на отношенията с “Юниверсъл мюзик”. Започва и пътят в обратна на славата посока. Така през 2011 г. дамският дует обявява края на своето съществуване – не безследно обаче. Предлагам ви да чуем изпълнението на “Я сошла с ума” при гостуването им в “Шоуто на Слави”.