Петър Стоилов

С какви ли не епитети са я награждавали – костелив орех, посредствена, невзрачна. Което между другото съвсем не й е попречило да стане най-известната от неизвестните художници, както и най-обсъжданата вдовица на 20 век. В последното май я надминава единствено Джаки Кенеди.

Йоко Оно е наследствена аристократка. Характерът на японката, родена на 18 февруари 1933 г., се закалява още в детството й, когато на семейството токийски аристократи се налага да се скрие от бомбардировките на Втората световна война в глухо и отдалечено от столицата селце. Там представителите на висшата класа изпадат в крайна бедност и са принудени да търпят множество унижения. До този момент малкото момиче живеело с майка си, докато бащата заемал отговорен пост в Банка Япония в Сан Франциско. Семейството неведнъж се разделяло и после пак се събирало – все във връзка с новите назначения на главата на семейството. Въпреки постоянното местене момичето успява да завърши престижно училище в родината си, а после, когато семейството се мести в Ню Йорк, Йоко тръгва по пътя на художниците концептуалисти. Вярно, искала да стане оперна певица, даже в колежа изучава усилено музика и литература, но през 1946 г. среща бедния и никому неизвестен композитор Тоши Итанаяги, за когото се омъжва въпреки волята на родителите си.

Именно той става свръзката й с авангардистите. Той започва работа като пианист в танцовата трупа на американския хореограф Мърс Кънингам, който се познавал с много художници авангардисти.

Първите стъпки на младата жена обаче са повече от неуспешни. Въпреки настойчивите й опити да бъде забелязана, критиците просто се правят, че тя не съществува. Както става ясно по-късно, късметът й не я е изоставил, а просто й готви изненада – забелязва я американският продуцент Антъни Кокс, който започва да продуцира проектите й, а малко по-късно става нейн съпруг и баща на първото й дете. И появата на детето обаче не спасява брака на двойката от разпад. Въпреки проблемите си обаче те продължават още три години да правят отчаяни опити да спасят отношенията си и да се позиционират като концептуални художници.

Новата и най-смислената страница от живота на Оно започва, когато тя се среща с кумира на милиони хора, живата легенда Джон Ленън. Множество източници свидетелстват, че първото им виждане е в галерия “Индика” в края на 1966-а. Там се готви открита изложба на японката, а Джон минава съвършено случайно. Среща, която слага началото на една историческа любов и както твърдят злите езици – и на една велика група. Продължението май всички го знаят…

Целият свят знае легендарните родители на Шон Ленън – Йоко Оно и Джон Ленън. И това прави още по-трудна задачата на младежа да докаже, че той не е просто наследник на знаменитости, а изключителна личност. Може би и в това се състои най-голямата драма на талантливите деца на известни родители – постоянно да доказват, че светят със собствена, а не с отразена светлина.

Иначе Шон Ленън е синът подарък за легендарния си баща. Добре известен факт е, че той е роден на рождения ден на баща си – 9 октомври 1975 г. Радостта на Джон е била безгранична – скачал е от радост и казва на журналистите, че в този момент се чувства по-висок от небостъргача Емпайър Стейт Билдинг. Малко след това певецът почти прекратява участията си и изцяло се заема с отглеждането и възпитанието на Шон, съвсем логично и с музикалното му образование. До трагичната не само за семейството, но и за целия музикален свят дата 8 декември 1980 г.

За щастие Шон има една доста дейна и амбициозна майка, която от най-ранната му възраст го приобщава към публичността.

Когато е на седем години, той вече играе роля във филма “Лунната походка” на Майкъл Джексън. На девет участва в клип към сингъла “Every Man Has А Woman” на майка си. А когато е на 13 фрагменти от интервюта с него са използвани за създаването на документален филм за баща му, носещ името на песента “Imagine”.

Първите му самостоятелни прояви са силно повлияни от известният американски рок музикант и автор на песни Лени Кравиц. Още през 1991 г. Лени, Йоко и Шон организират колективен запис на песента Дайте шанс на мира с най-известните по онова време музиканти, която става симвлов на протеста срещу войната в Персийския залив. Съвсем логично младият творец е много близо до пацифистките идеи на родителите си и за него световните събития не са просто новини от тв екрана. Следва сътрудничество и работа с много известни и талантливи творци.

А дали Шон има собствено сияние, предлагам да решите сами, след като чуете песента, която съм ви приготвил.

Кой е Джон Ленън? Въпрос, на който не могат да дадат еднозначен отговор – нито съвременниците му, нито следващите поколения. Мнозина го считат – и с право – за човек, който с цялата си същност и музикален талант е служил на делото на мира и борбата с насилието. Все пак, успехът в шоубизнеса и развлекателната индустрия имат своята  цена. И кумирът на много поколения я заплаща до последния цент – метафорично казано.

Съдбата на най-знаменития от легендарната четворка от Ливърпул продължава да привлича внимание към себе си. Неговата музика, вижданията му за живота са оказвали и продължават да оказват въздействие на младежите от много страни. И това не е случайно – и животът, и творчеството му отразяват духовните търсения на цели поколения. Но в кого и в какво е вярвал техният идол, си остава загадка?

Ленън буквално е бил обсебен от числото 9. На девето число (октомври 1940) се ражда. На 9 ноември са срещите му с мениджъра Браян Епстайн и с втората му съпруга Йоко Оно. Той често е живял в жилища с този номер – от родилния дом до хотелските стаи. Почитателите и познавачите на творчеството му знаят, че деветката много често присъства и в песните му –    “One after 909”, “Revolution 9”, “Number 9 dream”… Умира на 8 декември в Ню Йорк, но в Англия, където той е роден, вече е 9-и.

Първите признаци на влечение към музиката Джон проявява в средата на 50-те години, когато Ливърпул е обхванат от масовото увлечение skiffle. По това време той вече прилично свири на хармоника. А с появата на рокендрола младежът веднага и безусловно решава да се посвети на този нов жанр.

През пролетта на 1957 г. той създава първата си група – “The Quarry Men”. А малко след това се запознава с още двама младежи със същите музикални увлечения като неговите – Пол Маккартни и Джордж Харисън. И ги повежда по път, който ги превръща в символ за много поколения – “Бийтълс”. Бляскав път – който си има своята цена.

Ленън ненавиждал каноните и правилата. Популярността и успехът му носят много пари, но именно в това се крие и неговата несвобода.

“Аз бях под игото на договорите цели 20 години. От мене очакваха едно, друго… Аз изобщо не бях свободен.” Така завършва едно от последните му интервюта, дадено за “Нюзуик” малко преди гибелта му.

Бийтълс манията от години владее света и както е видно, ще си остане непреходна като музиката на групата, която е “виновник” за нея. Неведнъж съм ви запознавал с места, които носят спомена за легендарната четворка и днес ще ви разкажа за едно от тях, свързано не толкова с групата, колкото с легендарния й вокалист.

Ленън никога не е бил в чешката столица. Това обаче не пречи в Прага да има стена, която носи неговото име и на която, както твърдят фенове, сред многото графити може да се намери автентичен автограф на музиканта. 🙂 Но за това е нужно да си истински ценител на легендарните ливърпулци.

До 1980 г. стената на Велкопреворския площад, принадлежала навремето на Ордена на рицарите на малтийския кръст, била пражката стена на плача. Тя била гъсто изписана със стихове и признания в любов. Периодически властите ги заличавали, но скоро те се появявали отново.

Всичко се променя след трагичната гибел на Джон. Тогава поклонниците на “Бийтълс” направили импровизирана могила, която затрупали с цветя и запалени свещи. А на доскорошното място за интимни признания се появили откъси от песни на групата и графити с образа на певеца. За пражките младежи Ленън е не просто талантлив музикант, но и носител на идеята за свобода. Затова младите хора идвали да напишат по няколко реда от любимата си песен, да изразят на хладния бетон своите чувства и мечти за един по-друг живот – макар това занимание да не било от най-безопасните във все още тоталитарна Чехия.

Властта естествено давала отпор – надписите неведнъж били замазвани, били поставени камери за постоянно наблюдение. Но отново и отново се появявали не особено лицеприятните за властта текстове и цитати от песни.

Оттогава е минало много време. Днес първоначалният образ на великия ливърпулец вече се е изгубил под пластове боя, изменили са се и посланията. Но Стената продължава да носи неговото име и да бъде символ на мира и любовта – като песните и живота му.

 За любителите на музиката по цял свят английският град Ливърпул е известен преди всичко като родното място на легендарната британска група. Много са местата тук, които носят имената и напомнят за великата ливърпулска четворка – летище, музей, а неотдавна се появи и необикновен хотел, “акостирал” на док Алберт и получил името си от популярния хит от едноименния албум на прочутата банда –  “Yellow Submarine”. В нов притегателен център за поклонниците на Джон Ленън, Ринго Стар, Джордж Харисън и Пол Маккартни се преврърна 26-метрова лодка, подобна на шлеп. Преди време тя била собственост на прочутата филмова компания “Парамаунт пикчърс” и на нея е сниман филмът „На лов за Червения октомври”. Впоследствие обаче ексцентричният бизнесмен и почитател на “Бийтълс” Алфи Бубълс решава да я превърне в хотел и в сборен пункт за всички бийтълсманиаци по света. Пребоядисал я в жълто, направил й основен ремонт и така старият филмов декор започнал новата си битност на хотел в доковете на Ливърпул. А в средата на 2012 година съвсем официално била обявена и готовността му да приеме на борда си всички желаещи да се докоснат до магията на великите музиканти. На порции, разбира се 🙂 Защото капацитетът на “подводницата” съвсем не е голям – всичко на всичко може да посрещне 8 пасажери. Вътрешността на причудливия дом е от три спални и гостна и носи атмесферата на 1969 г., когато излиза и знаменитият, единайсети по ред албум на бандата. Покрай множеството албуми и дискове на групата, в хола на подводницата е намерил място и оригиналният скутер от филма “Квадрофения”.

Единственото, което връща гостите в съвременността, са 3-D телевизорите, компютрите и Wi-Fi.

Това “потапяне” в буквалния смисъл в света на гениалните ливърпулци струва около 120 евро за делнични дни и около 300 за почивните. Но нима за истинските фенове има цена, която не могат да си позволят за предизвикателството да се допрат до  света на музикалните си кумири.