Петър Стоилов

Тия дни чух една много старата и позабравена вече песен „Може би” се казва песента,  на група “Сигнал” – eдна от любимите ми български групи. И се сетих две неща. Първото, че ще е добре да ви запозная с тая група – щях да кажа от близкото минало, но всъщност тя си е от настоящето, защото музикантите продължават да свирят и да правят нови и хубави парчета. И второто нещо, за което се сетих, е във връзка с един мой стар материал за трудността на групите и за това, че често те се разпадат. Е,  “Сигнал” е точно обратният пример – много дълго просъществувала група и водещата фигура в нея – вокалистът Йордан Караджов – не само не е генератор на раздори, както често се случва в групите, а е обединяващото звено. Историята на групата започва в началото на лятото на далечната 1978 година, когато трима от група “Златни струни” – Йордан Караджов, Румен Спасов и Христо Ламбрев – се отделят и създават новата група със обещаващото име „Сигнал”. И наистина още с първия си хит групата дава много сериозен сигнал, че на полето на българската популярна музика идва нова сила – песента е вече споменатата „Може би”, композирана от Тончо Русев, и буквално изстрелва на върха на българските музикални класации новосъздадената група. Следва шеметна концертна кариера, хит след хит, албуми, в които почти няма слаба песен. С известни обновявания в състава на групата, “Сигнал” съществува и днес, концертира все така активно, създават нови песни и продължават да радват верните си фенове. Запазената марка на групата е пеенето на живо и концертите им винаги се превръщат в незабравимо изживяване. Днес ви предлагам да чуем първия хит на групата, а иначе ви пожелавам някой ден да изпитате на живо неповторимото усещане концерт на “Сигнал”.

Дуетите не са обичайно явление не само за българската музика, но и в световната. Когато става въпрос за дует между мъж и жена, обикновено става въпрос или за интимна двойка, или пък за семейство. И много често, когато двойката или пък семейството се разпадне, се разпада и дуетът – в италианската музика такъв беше случаят с Ал Бано и Румина Пауър, в българската – със Стефка Берова и Йордан Марчинков и Марияна и Тодор Трайчеви. Иначе, ако всичко в семейството върви нормално, дуетът може да си съществува дълги години – такъв е случаят с един от най-успешните български дуети “Ритон” – Катя и Здравко, също и с дует „Шик” – Красимир Гюлмезов и Вили. Това са певци от старото поколение обаче. От по-новото имам един дует фаворит, дует, който в момента не съществува, но се надявам, че скоро отново ще бъде факт – става дума за дует “Каризма” – за Галя и Миро. Предполагам, всички знаете, че те се разделиха преди няколко години и всеки от тях започна солова кариера. Смята се, че тази на Миро е по-успешна. Аз обаче твърдя, че след като дует „Каризма” се разпадна, нито Галя, нито Миро са създали нещо значимо и запомнящо се. Докато в периода на “Каризма” пускаха парчета рядко, но всяко от тях беше безспорен хит и се запяваше още на първото излъчване. Напоследък в медийното пространство упорито се носят слухове, че Галя и Миро обмислят общи проекти и възраждане на “Каризма”, искрено се надявам това да е така. Защото песните им доказаха, че творческата симбиоза между тях ражда качество.

Дуетите не са обичайно явление не само за българската музика, но и в световната. Когато става въпрос за дует между мъж и жена, обикновено става въпрос или за интимна двойка, или пък за семейство. И много често, когато двойката или пък семейството се разпадне, се разпада и дуетът – в италианската музика такъв беше случаят с Ал Бано и Румина Пауър, в българската – със Стефка Берова и Йордан Марчинков и Марияна и Тодор Трайчеви. Иначе, ако всичко в семейството върви нормално, дуетът може да си съществува дълги години – такъв е случаят с един от най-успешните български дуети “Ритон” – Катя и Здравко, също и с дует „Шик” – Красимир Гюлмезов и Вили. Това са певци от старото поколение обаче. От по-новото имам един дует фаворит, дует, който в момента не съществува, но се надявам, че скоро отново ще бъде факт – става дума за дует “Каризма” – за Галя и Миро. Предполагам, всички знаете, че те се разделиха преди няколко години и всеки от тях започна солова кариера. Смята се, че тази на Миро е по-успешна. Аз обаче твърдя, че след като дует „Каризма” се разпадна, нито Галя, нито Миро са създали нещо значимо и запомнящо се. Докато в периода на “Каризма” пускаха парчета рядко, но всяко от тях беше безспорен хит и се запяваше още на първото излъчване. Напоследък в медийното пространство упорито се носят слухове, че Галя и Миро обмислят общи проекти и възраждане на “Каризма”, искрено се надявам това да е така. Защото песните им доказаха, че творческата симбиоза между тях ражда качество.

След предишния ми силно емоционален материал за Ейми Уайнхаус, който, забравих да спомена, не случайно се появи в блога ми точно сега, а е по съвсем конкретен повод – първата годишнина от смъртта на Ейми. Та дия дни послушах доста нейни песни, предимно концертни изпълнения, и намерих едно изпълнение на живо, в което изпълнява същата песен, която ви предложих миналия път – Back To Black , но я пее като звяр. Сериозно си мисля, че малко са певците и певиците, за цялата история на поп, рок и прочие музика, които могат да направят толкова силно и вярно като пеене изпълнение. И още отсега ви казвам, че клипът, който ще ви предложа днес, няма да е свързан с основната тема на материала ми, а ще бъде именно това нейно изпълнение, от което, сигурен съм, ще получите истинско музикално просветление. А днешната тема е за съвременната българска популярна музика. Хрумна ми вчера, докато в един магазин изслушах някаква безумна като текст и музика песен – не познах коя певица я изпълняваше. През цялото време лирическата героиня на песента повтаряше на лирическия герой да я остави да танцува цяла нощ. Кой я спираше и защо, не стана ясно, но който и да е, би било добре да не я ограничава повече, защото този повтарящ се рефрен влудява като китайско мъчение. Та тая песен ми даде повод за размисъл и като се позамислих, стигнах до извода, че реалната картина на съвременната българска поп музика никак не е розова. Не знам по каква причина, но нищо запомнящо като текст и музика не се е родило в последните три-четири години. Ще се радвам да споделите и вие мнение – без значение дали съвпада с моето, или не. До скоро. А сега ви оставям да се насладите на извънземното изпълнение и присъствие на сцената на Ейми Уайнхаус.